Момичета, върти ми се един въпрос в главата тези дни... Когато започнете и по време на процедурата за инвитро (стимулация, пункция, трансфер, чакане...) споделяте ли го с близки и приятели или "суеверно" си мълчите, чакайки резултата?
Кое е по-добре, хората около вас да знаят и да ви съчувстват или да се пазите от разни влияния (може и отрицателни?). Много ще се радвам ако споделите мислите си по въпроса!

Ооо, с охота ще ти споделя! 
Освен на домашните и на мн. билзки колеги не бях казала на никой, дори на майка ми, баща ми, сестра ми. Ние сме много "дрислив" джинс, и само си ги представях как треперят заради мен - та реших да им го спестя. 4 дни след втория ЕТ, мъжа ми не устиска и им каза, но вече настроението беше друго, нямаше притеснения и не се разсърдиха че им го спестихме. Аз даже имах намерение след теста да им кажа, ама моя не се сдържа...
Успех с процедурата!!! 

Мила Роби, лично аз споделих само с родителите си, кумувете и момичетата от форума за предстоящата процедура. На колеги никога не бих казала, защото и без това от години ми ядат душата по този въпрос. Дори те съветвам да си вземеш болничен лист с друга диагноза. Не го правя от суеверие, а за да се предпазя от приказки и коментари. Но ти направи така както го чувстваш от вътре. Успех за предстоящата манипулация !!!

Аз не бих казала на никого освен на момичетата от форума.Само тук търся и срещам разбиране на проблема ни.
По време на инсето ми миналата година знаехме само аз и мъжа ми.
Родителите ни щяха много да се притесняват,на тях бих има казала при положителен резултат.А на други хора не казвам -те всички си имат деца и то без АРТ и няма да ме разберат правилно.

О, Роби, твърдо съм против суеверието!!! Даже имам теория, че човек ако не е суеверен, не е податлив на никакво отрицателно влияние и обратно

Аз казвам - е, не че нарочно търся хората да им кажа, ама като съм в процедура. Спестявам си лъжи - не обичам хич да лъжа, а хората се чудят защо съм вкъщи, а не на работа, защо се пазя и т.н. От околните срещам само разбиране и подкрепа И пак казвам - спестявам си терзанията какви версии да измислям

Тук вече не споделям стъпка по стъпка, щото малко съм обезверена, че ще дочакам положителен резултат, и сигурно искам да избегна всички окуражителни думи от сорта "Ще видиш, ще стане, сигурна съм, обещавам ти" ... и т.н. - ей тези думи много ме дразнят, честно казано.

Успех, Роби, и не се притеснявай въобще от такива работи!

Ами то какво да ти каже човек след поредния неуспех?
Не, няма никога да стане не върви някак си.
Иначе аз си премълчавам, защото не искам да ме съжаляват после.

Мисля, че всеки по малко е суеверен.
При мен в работата знаят, че ми предстои процедура, но ние сме само 4 човека и сме си много близки, а и ще се наложи известно време да работя сигурно от вкъщи. Хубаво е, защото ме подкрепят и проявяват разбиране за излизания, отсъствия и т.н.
Много дълго време не споделях с майка, защото не исках да я тревожа, макар че тя много добре знаеше, че имаме проблем, но сега вече знае, защото сигурно ще имам нужда от подкрепата й.
Иначе от обкръжението ни - имам само 3 много близки приятелки , които занят, но до там. Човек винаги има нужда от подкрепа и разбиране в такива моменти. Мисля, че толкова ни се е натрупало, че понякога имаме нужда да си излеем душицата пред някого.
В компанията, с която се събираме - никой - нищо! Не го считам за нужно.
Смятам като започнем самата процдура да не коментирам с никого, освен с най-близките си и да кажем чак когато нещата станат ясни.

Успех на всички момичета, дано скоро не обсъждаме такива теми, а само положителни резултати и очаквани дати!!!

Когато правих първия опит всички знаеха, а аз бях телефонистка и все едно работех в телеграфна агенция, да обяснявам на всички поотделно колко фоликула имам, колко мм. са кога ще ми е пункцията, колко са ми върнали и това всеки ден непрекъснато. Вместо да се чудя как да се разсея да мисля за нещо друго, аз цял ден се връщам с всеки поотделно на темата и обяснявам надълго и нашироко. После на всички тези хора трябваше индивидуално да се "извинявам", че не съм оправдала очкванията им и, че теста е отрицателен. Да обяснявам защо не е станало и да ги успокоявам и да им обещавам, че следващия път ще стане, когато мен няма кой да ме успокои и да ми обещае това.  Е, мерси! Споделям, с който преценя, че няма да ми досажда и ще ме разбере максимално - и основно тук. Има хора, които неизбежно научават, просто няма как да се скрие от тях, но се стремя да са колкото се може по-малко.
Много малко от тях могат да ми помогнат в този момент ( с изключение на момичетата, които имат много информация и собствен опит) и малка част от тях за наистина загрижени и се вълнуват какво става, за повечето си е сеир.

Стоим пред кабинета на Маркова за фоликуметрия и едно момиче й звъни телефона. Тя казва: " Аа, добре сме, на почивка сме за няколко седмици". ...

хъмммммм....... не суеверие - по-скоро самосъхранение, бих казала...
При първото ми ин-витро бях казала на половината ми близки - все хора с широки разбирания и златни сърца, но...когато излязох разплакана от клиниката с отрицателен тест в ръка, повярвайте ми не ми се говореше с никой, дори съжалих че съм казала на толкова хора, които в този момент седят с телефоните в ръка и чакат моето обаждане! Сякаш не стигаше, че на мен ми е криво, ами трябваше да разочаровам и най-близките си хора!
Затова при следващите опити знаехте само вие и мъжът ми
Прегръщам ви силно и ви пожелавам УСПЕХ!!!

Благодаря ви момичета за споделените мисли. Аз при първия си опит не бях казала почти на никого. И аз съм против лъжите, но ми се наложи в работата, такова чудо да съм в болнични за 10 дена не бяха виждали. То не бяха телефони, после подозрителни погледи... а аз на вид го докарвах на бременна от всякъде  . Втория път "подготвих почвата", даже говорих с непосредсвения си шеф, макар и мъж, чужденец, срам, не срам, обясних му, за да не ме тормози излишно с въпроси "какво ти е"? Разширих кръга на "запознатите", но за зла участ всичко се провали още преди да е започнало... Не, че това е оказало значение, ама вече и аз не знам! Май ми се иска да знаят само хора, които ми мислят истински доброто!

Май ми се иска да знаят само хора, които ми мислят истински доброто!

Точно заради това вече казвам на изключително малко хора.

Ако предположим, че всички около мен са добронамерени и искрени - дори и тогава не бих казала. И не само от страх, че "ще урочасам" работата. Ами ако не стане - няма да издържа на въпросите - какво стана?.. и на съчувствието. Не, не бих казала. В никакъв случай. Само двамцата с мъжот ще си знаем. Очакването на другите някак ще ми тежи.
Това дали ще кажеш зависи от характера и психиката ти, така че нашите мнения тук изобщо не трябва да бъдат модел за това как да се държиш - вслушай се в себе си и във вътрешния си глас.

Ако едно суеверие - общоприето или само твое си - те кара да се чувстваш по-сигурна и по-добре, по-спокойна, дали си суеверна или не е без значение.

Ами то какво да ти каже човек след поредния неуспех?
Не, няма никога да стане не върви някак си.
Иначе аз си премълчавам, защото не искам да ме съжаляват после.

Лалинка, имам предвид, по време на процедурата, докато си чакаш теста. Такива изказвания ме натоварват. За мен по-правилно е да пожелаеш успех, да стискаш палци, да покажеш подкрепа, вместо да казваш празни фрази. След неуспех или да обсъдиш причини/стратегии и т.н., или просто да пожелаеш успех следващия път.

Иначе добре са го казали някои момичета - след отрицателния тест е тежко да го кажеш, тежко е и на хората, които са се надявали с теб. Но това преминава за 15-тина мин. и не се налага да съставяш легенди, а близките ти хора са в течение.
Не знам, аз от моите приятели няма от кого да се оплача

Лалинка, имам предвид, по време на процедурата, докато си чакаш теста. Такива изказвания ме натоварват. За мен по-правилно е да пожелаеш успех, да стискаш палци, да покажеш подкрепа, вместо да казваш празни фрази. След неуспех или да обсъдиш причини/стратегии и т.н., или просто да пожелаеш успех следващия път.

Вярвам много в добре и лошо настроени хора. Бих споделила с хора, за които съм сигурна, че ме обичат и ми желаят доброто. Защото ще се нуждая от тяхната подкрепа и вярвам, че тяхната доброжелателност ще ми се отрази благотворно.
Ето го и моят съвет: огледай се и сподели с някой истински приятел. Някой, който ще бъде до теб в преживяванията ти, ще проявява разбиране и ще те подкрепя.
Успех от мен!  

При подготовката на изследванията, т.е. съвсем в началото на първия ми опит инвитро не исках да споделям с никого, но случайно с една колежка в работата се заговорихме за деца и за това колко е трудно понякога да ги имаш. Оказа се, че и тя ще прави инвитро в същата клиника, няколко месеца по-рано от мен. Тя е страшно спонтанен и откровен човек и споделяше за предстоящия си опит с всички (дори веднъж един колега я попита – Да не си бременна, а тя съвсем спокойно му каза – Аз не мога да имам деца – предстои ми инвитро). Тя сега е бременна с близнаци и всички колеги искренно се зарадваха.
Тогава реших, че не бива да съм суеверна и споделях с всички, още повече, че фирмата ни е голяма и слуховете се разчуват бързо. Та по-добре да го знаят от мен, отколкото да говорят зад гърба ми. Това за мене не е срамно, напротив, показва че сме силни и готови на всичко за постигането на целта си.

Напълно подкрепям мнението на Миси в крайна сметка ние не сме заразно болни ,а просто не можем да имаме деца по естествен път.Ние при първия ни опит не сме тръбили разбира се,че ще правим ин витро,но хората около нас (близки и приятели)знаеха.Само ако можехме да си спестим утешителните думи след неуспеха,че започва още повече да боли,но иначе притеснения не изпитвам.