Благодаря, момичета!
Искам да споделя, че от първия ден, когато решихме с мъжа ми да правим икси, му казах, че много искам да подаря яйчица, ако са ми повече на някой, който има нужда. В коридора на АГ се говореше по принцип за донорство, но аз не съм имала уговорка с никого предварително и не съм си мислела, че може да стане. Но съдбата си е съдба. Просто в деня на моята пункция лекарите бяха много ядосани, че това момиче след толкова опити и всеки с негодни яйцеклетки отново няма никакъв шанс за успех. И не щеш ли аз снесох цели 29 за изненада на всички. През цялото време се виждаха 15 на УЗД, а извадиха 29.
Д-р Чернева дойде и ме попита какво мисля за донорство. Аз само погледнах мъжа си и той каза: ти от самото начало искаше да дариш, ето, че сега имаш шанса. Не съм се замислила и за миг. Просто казах: на драго сърце! Не искам да отидат в мивката половината яйчица. Д-р Чернева просто каза: благодаря! и отиде да зарадва другата жена.
Това е накратко. И до днес като си помисля, на лицето ми цъфва усмивка. Не знам дали ще разбера резултата при другата жена. Док каза, че не се пита коя е, но яз мисля, че се досещам. Няма значение, за мен е важно, че й дадох шанс, ако не друго!