Гали съжалявам,че си позволявам и аз да си изплача мъката в твоята тема,но ми се иска и аз да си кажа болката и в същото време радостта.
 Сега се връщам от АГ-то.Пуснаха ме в родилното при моята приятелка,която роди в петък.И ми се плаче...плаче ми се, защото тя беше толкова щастлива.То спеше в нея и правеше разни физиономии.С едната ръка го държеше ,а с другата се беше подпряла и го гледаше.Не откъсваше очи от него.Мен ме погледна,само като влязох в стаята.Беше усмихната,с ненаситен,любопитен поглед.Показваше ми ушичките.А то е толкова мъничко.Главичката му е колкото шепата ми.Каза ми,че не може да спи ,защото като го чуе да издава звук, веднага се събуждала и постоянно го проверявала дали диша.Цялото й съзнание е запълнено с малкото бебе,нейното детенце.Всяка част от тялото й показваше,колко много го обича.Толкова е щастлива и толкова беше трогателно запознанството с малкото човече.    Искам и аз да изпитам това щастие,но го желая скоро,ако може веднага  . Страшно ми е мъчно.Искам си и аз бебето.И не искам да рева,ама като ми е мъчно!?И като си представя,че чак май месец ще се върне мъжът ми и чак тогава ще се започват опитите, ми става още по-мъчно.

Мила, Галя. Разбирам те напълно. Ама напълно. Мимке и теб. Всички сме минали по тоя път, едни го извървяваме по-дълго, други по-бързо. Аз пет години исках да имам дете и ето че ако господ рече, ноември ще имам, както знете моята история. Колко приятелки родиха по едно, и по две деца. Защо ви боли, те каква са виновни за нашите съдби, да не би те да искат ние да страдаме? Недейте така. Опитайте се да съпреживявате чуждата радост, като ваша. Аз обичам всички деца на моите приятели, и винаги съм канена на рождените им дни, където има само майки с деца.
Галя, какво да ти каже твоя мъж, ако и той се срине, какво ще стане с вас двамата. Едва ли не иска дете, просто мъжете се правят на по-силни. Това е. Приеми, че ти имаш нещо, което другите нямат и така. Такъв е живота! Суров и понякга жесток! Но повярвай ми ще дойде денят, в който вскичките ти страхове ще бъдат забравени. Ще дойде ред на майчиния страх, а той е по-силен от всичките ти терзания досега. Усмихни се на живота, погледни на него от хубавата страна, направи си план на действие, и не се отказвай да преследваш мечтите си! Защото постоянството и упоритостта, обичта и предаността към живота се възнаграждават, рано или късно. Прегращам те. Касси

аз сега ще разкажа друго нещо, подобен, но напълно противоположен случай, след който много плаках също.
когато се роди племенника ми отидохме в родилното да го видим.етърва ми беше на прозореца, приказваше си с девера.тук искам да отбележа, че тя никога не е искала деца, забременя докато се пазеха, а за да е пълна картинката не разбра нищо нито от бременноста си, нитито от раждането-като приказка, само дето тя нбе го заслужаваше.
естествено, ние щастливи, че сме станали леля и чичо, поискахме да видим бебето.тя едва ли не с 2 пръста го надигна и бързо, бързо го остави.каза-бррр, ако знаете какво е грозно и набръчкано...
попитах я дали вече са и дали да го кърми, а тя вика-моля?че мене ще ме е гнус!

Мимка, и от твоите постинги понякога лъха отчаяние. Горе главата, миличка! Не трябва да спираш да вярваш и да се бориш. Имаш прекрасен съпруг и всички нас, които те обичаме и подкрепяме.