Мили момичета, добре е, че ви има. Незнам какво бих правила без вас...
Уморих се вече... всеки месец /вече 2 години/ надежда, очакване и едно голямо разочарование като дойде цикъла.
Дори и съпругът ми не иска да ме разбере, обикновено, ако покажа болката и разочарованието си ми отговаря, че не е най- важното в живота ни /бебето/, да не си го слагам на сърцето и т.н. Обичам го страшно много и искам да си имаме наше детенце, а на него, като че ли му е все едно. Сигурно не съм права, може би това е начина му да ме успокои, но имам нужда от рамото на което да поплача...
Току що моя близка позната сподели, че очаква бебче. Имала 6 дневно закъснение, предния ден си направила тест и той е положителен. А тя самата е много объркана, живее с приятелят си без брак, не е сигурна дали иска да сподели с него живота си, не е сигурна дали иска детето...чуди се дали да не направи аборт...
В първия момент като ми каза, че е бременна страшно много се зарадвах, но после ми стана едно такова гадно... защо Господ дава деца на хора, които не са сигурни, че ги искат?! Защо не ми се случи на мен или на вас мили момичета?! Ако знаете само колко много ме заболя... а не съм злобен човек, радвам се за нея, а в сърцето ми се е насъбрала много мъка.
Сега си стоя у дома, плача си и имах нуждата да споделя...
Благодаря, че ме изчетохте!
Май стана много дълго и объркано, но и в главата ми една голяма каша.
Пожелавам на всички ви един ден да се сбъднат мечтите ви и да станете най- прекрасните мами, защото го заслужавате!
Обичам ви и ви прегръщам!
Гали