0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*
оххх, и 100 книго да изчетем...файда няма.просто колкото повече напредват годинките, толкова по-голяма сметка си даваме (поне аз), че се отдалечаваме от така заветната цел! :balk_145:
Мимка, бъркаш, злато!
Моето шесто чувство друго ми нашепва за теб.  :cuddle:
*
Шестото ме чувство никога не ме е подлъгало, само дето аз понякога се опитвам да го пренебрегна.
Имала съм няколко фрапиращи случая на предупреждения "от горе" за най-различни събития.
По време на опитите ни за забременяване, толкова исках да стане, че се пренавивах непрестанно, търсех магични знаци, питах интуицията си, която обаче упорито мълчеше. Когато подадохме документи за осиновяване в началото беше по същия начин - питах се през кой месец ми върви най-много, какво съм сънувала, обаче нищо, ама ни-що! След двукратните опити да ни "продадат" дете направо от производителя, аз получих някакво отвращение, към "втория начин" а може би е било умора, незнам. Просто си зачаках, без да очаквам нищо. Междувременно майка ми и наши много близки приятели започнаха да ме навиват да търсим връзки. Без да плащаме рушвети, ами просто да търсим познати, които да ни "дадат една рамо". Бяха жестоки кандърми и най-различни предложения. И точно в тоя момент интуицията ми проговори, ама не само проговори ами направо се разкрещя :lol:. Не мога да ви опиша каква сигурност имах, че не трябва да правя АБСОЛЮТНО нищо и не трябва да търся нито връзки, нито познати. Обхвана ме такова съвършено знание, че нещата си идват по местата, че никой не можеше да ме убеди в противното. Да, скапвала съм се естествено, особено преди Коледа, но вътрешно знаех, че нещата се подреждат, макар и според мен със закъснение.

Чак преди няколко седмици, Никола вече си беше с нас, си дадох сметка, че ако бях потърсила познати или "втори начин", първо Никола, вероятно нямаше да е с нас. Второ, щях да имам дете, с което ме е срещнала не съдбата, а Нинчето от втория етаж, примерно.

Извода е че интуицията е своенравно нещо, не се обажда когато я питаш, но пък обади ли се - слушай и изпълнявай :lol:
В очакване ....
*
Ами аз май съм човек, който повече мисли от колкото да слуша интуицията си! Което е грешка. Само знам, че деня в който отидох да направя кръвен тест след първото си ИКСИ аз вътрешно си знаех, че няма бебе. Някъде в рамките на 3 седмици чакане то се беше загубило. Толкова ми се иска да ме беше подвела интуицията ми, но уви не!
Песимистът вижда трудността във всяка възможност;
Оптимистът вижда възможността във всяка трудност!
*

    balmi

Винаги съм мислила, обмисляла, премисляла ...... Никога обаче вътрешното ми чувство не ме е лъгало, но за съжаление рядко съм се вслушвала в него. Знам, че е грешка, но никога не е късно. :D :D :D
Ами мен също никога не ме е лъгало шестото чувство. Само понякога се питам дали вслушването и очакването на нещото, което предчувстваме не е причината то да се слуи.
*
оххх, и 100 книго да изчетем...файда няма.просто колкото повече напредват годинките, толкова по-голяма сметка си даваме (поне аз), че се отдалечаваме от така заветната цел! :balk_145:
Мимка, бъркаш, злато!
Моето шесто чувство друго ми нашепва за теб.  :cuddle:


дай боже да не те лъже шестото чувство...поне твоето!
*

    baracuda

  • *****
  • 5348
  • Най-голямото щастие?Да бъдеш полезен!
Ами мен също никога не ме е лъгало шестото чувство. Само понякога се питам дали вслушването и очакването на нещото, което предчувстваме не е причината то да се случи.

Относно бебеправенето нямах никакво предчуствие, имах само силната си вяра, че рано или късно аз ще стана майка по един или друг начин, никога не съм спирала да вярвам в това. Определено не беше интуиция, беше инат и упоритост, силата да преследвам това което искам.

Понякога бъркаме това си шесто чувство със порива на всяка цена да се случи каквото искаме.
Но,като цяло женската интуиция никога не ме е подвеждала.
  По принцип шестото ми чувство не ме лъже,но става въпрос, като се замисля ,за по-дребни неща.За такива,които не са чак толкова съществени за моето бъдеще!Интуицията ми никога не ме лъже и когато става въпрос за други хора!Но ето сега в нашия живот,на мен и мъжа ми, ни предстои нещо,което ако се развие добре,живота ни ще се промени и то в добра насока.Нямам никакво чувство и никаква интуица.Опитвам се да извикам някакво насочващо чувство в себе си,но не!Нищо!Празно!А много искам тава нещо да стане.Надявам се с цялото си сърце.В мен няма усещане нито за да, ще стане,нито за не!Това ми се струва странно!
  Иначе за бебето съм много обнадеждена и съм изпълнена с едно приятно чувство и голямя вяра,но се надявам да не урочасам нещата.В това отношение съм малко суеверна, а по принцип не вярвам на такива измишльотини от рода ,да не ми мине черна котка пътя!
Накъде без шесто чувство? Имам го и още как! Имам и много силно развита интуиция за хора, толкова силна, че на моменти имам чувството, че им чета мислите като от книга. Междудругото много близки и не толкова близки са ми кавали, че понякога ги плаша :lol: точно, защото имат чувството, че им бъркам в мозъците и виждам всичко. :lol:

А шестото ми чувство понякога не спира да крещи, друг път мълчи и не казва нищо. Първият път, когато забременях изпитвах огромен страх, че ще бъде за кратко и за съжаление беше. Просто си знаех, че е по-добре да не казвам на никой и добре, че не го направих, защото ако трябваше и обяснения да давам след това щях да се съсипя окончателно :( Единственото, което исках беше да забравя за всичко, да забравя за болката, да забравя за това, което видях и преживях :(
*
Да, имам силно развито шесто чувство и обикновено греша, когато не му се доверя!
И през всичките тези години, след всички проблеми и мъка, с които сме се сблъсвали, никога, нито за секунда не съм губила увереността, че ще имам дете!
Знам го, сигурна съм и това ми дава сили да преживявам лошите моменти!
*
Моето шесто чуство се проявява в сънищата ми. Имам сънища които просто знам, че ще се сбъднат. Последния път като сънувах такъв сън видях едно бебе и знаех, че е моето. На сутринта сърцето ми казваше, че скоро ще забременея, но разума ми говореше друго - за мой късмет сърцето излезе победител. Иначе имам много силна преценка за хората, още от първа среща знам дали ще продължа да контактувам с този човек или не. Ако един човек не ми хареса от първия път шанса в бъдеще да имаме някакви по близки отношения е почти равен на нула.


Imagination sets the spirit free into a distant land of fantasy;
close your eyes and you will see within your mind there lays the key.

Почивай в мир мамо - обичаме те!
Беше 2001ва. Дотогава не бях правила опити за забременяване. Бях с приятелка, в самолет,  отивахме нагости на друга приятелка.  Говорихме си за тези неща, за бебета, за майчинство, за щесто чувство.

5 години по-късно тя ми припомни: "Никога няма да забравя, как ти ми каза, че от малка си знаела, че никога няма да имаш деца. Защо ми го каза, защо?"

От малка съм го предчуствала и очаквала. Всичко ми се е отдавало прекалено лесно, във всичко ми е вървяло прекалено спорно и затова си мисля, че тук природота намери своя баланс.

Не вярвам на шестото си чувство. То прекалено силно се влияе от моите желания и страхове. Не мога да го разгранича от това, което ми се иска да се случи.

От друга страна, имам вече силна вяра в сънищата си. Каквото сънувам -  става точно обратното.

Доколко бъркаме желания и страхове със шесто чувство?
« Последна редакция: Март 21, 2007, 11:32:53 am от coookie »
*

    bebe_13+15

  • *****
  • 2324
  • мама на две слънца
И при мен е понякога се проявява това шесто чувство. Но само когато не го търся - просто една мисъл, че нещо не трябва да правя, или че трябва да отида задължително някъде. Идва си самичко и винаги после се убеждавам, че трябва да слушам този вътрешен глас. И моят мъж вече ми вярва, като му кажа - така трябва да направим, но защо - не мога да ти обясня  :)
От малка винаги съм мислела, че ще имам близнаци - момче и момиче. Ама дали това си е детска мечта или 6-то чувство - не знам  :( А за да ми каже нещо вътрешният глас, трябва да не го мисля. Но как да спра да мисля за това? Ще ми се да знам как да постъпя - избор на клиника, избор на метод, на лекарства, на подходящия месец. Животът е поредица от избори, за съжаление 50% от тях грешни - може би за да се учим от тези си грешки?



Доколко бъркаме желания и страхове със шесто чувство?
Ами ,Кукинце , то това е майсторлъка, като че ли!
Но пък едва ли има еднозначен отговор...
Шестото чувство нашепва , а разума крещи !
Чувствата настояват , а то мълчи!
Но пък обади ли се , каже ли нещо , това е !
Мисля си , че най-големият ни подарък е свободната ни воля!
Въпросът е ДА СИ ПОЗВОЛИМ ДА ГО ИМАМЕ, а не просто да искаме!
И аз съм си мислила нещо подобно  на това ,което си казала ти ,на твоята приятелка.
Но представи си ,че връщайки се отново и отново към този спомен, блокираме другата ,щастливата реализация на нашия живот...
Тъй че ,дай да си мечтаем ,за онова ,което ще ни направи щастливи , пък каквото му дойде! :bighug: