Ето ме и мен в седмичната тема.
Най-прекрасни пожелания на всички, които са имали поводи за празнуване през времето, когато не съм писала!
Имам много да наваксвам с четенето – виждам, че има много нововъведения във форума.
В свое оправдание за отсъствието си ще кажа, че наистина доста неща ми се стовариха върху главата. И още не мога напълно да си поема въздух, но му се вижда краят. Поне се надявам! Една от случките започна с желание да отидем на театър, но завърши със счупен автомобил и гостуване у свекърва ми. Друга случка беше свързана с желанието ми да уредя документите за пенсиониране на майка си и, за щастие, приключи след няколкоседмично обикаляне по съответните инстанции. Трета случка започна с желание за нов гардероб-ниша, но засега не е приключила. Мога да продължа с още случки, като например заравянето ми в счетоводни документации, но ще спра вече.
Всъщност, най-интересното, което се случи, беше прощъпулникът на Стефко. Синът ми ще става зъболекар, както може би вече сте видели от аватарите ми! От десетките предмети, предоставени на неговото височайше внимание, Стефко си взе най-невзрачното от всички неща. Напук на баща му, който държеше целия лаптоп да е сложен и то в центъра на терена. Но, уви, Стефко предпочете четката за зъби. След което отиде да свири на електронното пиано. И му излезе прякорът „Коцето Калки”.
Ако на някого му се гледа, може да види как Стефко:
се опитва да ходи със стол;
играе на криеница;
се разхожда;
танцува и си мие зъбите.
Обещавам да съм вече постоянното присъствие тук! Защото много ми липсвахте!
А по последния обсъждан въпрос - много често се чудя и не мога да се начудя - как се справят майките на близнаци?!?! В моя род има близнаци и преди си позволявах да си помечтая да имам двечки едновременно, но, откакто родих Стефко, не съм си мечтала за това.
Целувки на бебоците!