www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Емоционална подкрепа => Темата е започната от: аничка в Април 10, 2007, 15:28:06 pm
-
направих тъпия и гаден тест вече 9 години едно и също .малко надежда поредното закъснение и пак разочарование.сега отново ще чакам да ми дойде .ще направя още едно лапаро .ще ми обелят яйчниците и пак дългото чакане.омръзна ми от доктори и от сълзи.защо момичета точно на нас?толкова вече искам да прегърна своето дете.не намирам смисъл да живея.всичките ми приятелки не ме разбират"това не било най-страшното"и кое спорет тях е най страшното ,че свекървата им казала нещо на въпреки ,че не им помагала достатъчно"да им имам проблеми те.днес една ми каза какво толкова съм искала имам хубава къща платена работа какво ми било ?какво да и отговоря?да и кажа че когато се прибирам вкъщи сядам на стълбата и плача по час,че прегращам дрехите на племеницата си и треперя цялата,че не спя по цяла нощ за да мисля за поредния преглет при доктора.какво им става на тези хора бе момичета немогат ли да осетят истинската болка на приятеля си знам ,че немогат да ми помогнат но защо се оплакват за глупости.миналата седмица най добрата ми приятелка ми каза пред всички ,че се чуди на акъла ми ,ако съм си била взела дете щяло да е колкото нейното,това ли е начина да ми го каже.толкова ли не съм заслужила да ме прегърне когато сме двете да ме успокои и да ми каже,че има и друк начин да имам дети,че майка е тази ,която те отгледа и те направи човек.взех решение повече да не излизам с нея.ще се боря за постигане на мечтата си без да споделям с хора ,който не ме разбират.радвам се ,че ви има,защото съм сигорна,че моите чуства са ви напълно познати.
-
Наистина, твоите чувства са ни напълно познати, за жалост...
И ние се борим много години за своето щастие! :bighug:
Дано някога всички успеем! :goodluck:
-
Мила Аничка,
Напълно те разбирам и знам как се чувстваш. Това което споделяш е гадно и аз като теб вече го правя не излизам и не споделям с хора, които така се отнасят с мен и поне капчица нямат съчувствие към мен, а искат аз да им съчувствам и да им помагам.Дори имах една колежка, която говореше зад гърба ми за какво съм си харчела аз парите като нямам деца. Но сега вече си мълча и ако някой поиска съвет го давам и не им се навирам в очите, малко се дистанцирах, но така реших...
Продължавай борбата до успех и тук в форума ще намериш приятели и подкрепа.
Успех ти желая от сърце!!!
yahoo_17 yahoo_17 yahoo_17
-
За съжаление Аничка, хората сме много жестоки.Моят най-голям приятел е моят мъж, спряла съм отдавна да споделям с моята най-добра приятелка и въобще.Ина мен ми завиждат за новия дом, дрехи, доходи и в същото време си успокояват комплексите и незгодите си с това, че на мен ми липсва дете.
Горе главата и да не ти пука, вярвам че човек когато силно иска нещо въпреки препятствията го постига.
-
И аз се разделях с не една и две "приятелки" през всичките тези години. Когато виждах неразбиране и подценяване на проблема ми ставаше толкова гадно. Но сега се научих да не изисквам толкова от хора, които не са се сблъсквали с нашите проблеми, въпреки, че могат да прояват малко човешко състрадание. Но явно им липсват много качества и достойнства, за да могат да го направят това. Мисля, че един приятел трябва да се смее с теб когато си щастлив и да плаче, когато си нещастен.Успех!
-
Ох за жалост и аз колко "приятелки" вече избягвам.
Но след като след срещата с тях се чуствам зле, натоварена няма смисъл да си товаря и без това болната ми душа. Съвсем ще ми скочи пролактина от тях.
Лошото е че вече почти не останаха хора, които да не ме дразнят на тема дете!!!
-
За всеки неговият проблем е най-големия. Хора, които не са минали по нашия път, не могат да разберат какво става с душите ни :( И на никого и не пожелавам да разбира от личен опит!
Аз се старая пред приятели да съм силна. Да се държа разумно и да обяснявам какъв е проблемът, какво правим по въпроса, разлика между инсе и инвитро :) Не искам съжаление, а разбиране и за това се опитвам да оставя сълзите и емоционалните сривове за времето, когато съм сама у дома или да ги споделя с вас момичета. Защото знам, че вие ще ме разберете - нито ще ме погледнете отвисоко и със съжаление, нищо ще ми се подиграете, ще ми подскажете какво може да направя още :balk_21:.
Още не съм загубили приятели заради нашия проблем, слава Богу. Никой не ме е обиждал - поне не съзнателно. И ако се е случвало да ме заболи от думите на някой близък, като мине малко време съм осъзнавала, че не е било нарочно. Освен това, не искам приятелите ми да стъпват около мен на пръсти и да ги е страх да попитат как вървят нещата. Някои от приятелите ми избягват темата, за да не ни наранят, други често питат - какво става и съм сигурна, че ще се радват наравно с нас, когато се появи нашето бебче :) Злобни дребни душици винаги ще има, но тях не мога да ги причисля към приятелите и гледам хич да не ги виждам и да не им обръщам внимание на глупостите.
Освен това, тук и пред кабинетите на докторите, спечелих нови приятели - все силни и борбени мъже и жени :)
:balk_21: за всички силни момичета от този форум и пожелание за :bfp1: по-скоро, от колкото сте се надявали да дойде!
-
Милички, най-бързо и лесно се отговаря на подмятания за "какво си харчиш парите като нямаш дете" - аз веднага предлагам да се сменим. Не ми се е случвало често за щастие, но като вземат да ми се оплакват, от безпаричие и от децата веднага казвам " Хайде да се разменим ти ми дай твоите деца пък аз на теб къщата парите" или каквото там й е хрумнало. Млъкват на секундата.
-
:bighug:
Искрено се надявам след толкова години мъка, да прегърнеш твоето дете.
-
Ани, толкова добре те разбирам миличка! Мисля, че всяка една от нас се е сблъсквала с подобни проблеми, къде съзнателно, къде не. Хората по някога изпитват садистично удоволствие да те нараняват. На скоро мой колега ме попита защо не си вземем дете, но да бъдем като приемно семейство, така поне съм щяла да върша нещо смислено???? Не му се сърдя, защото той едва ли знае колко ме заболя, а и за да гледаш дете, трябва да се примириш с мисълта, че няма да родиш. Изобщо нещата са сложни, но хората не го осъзнават, защото не им е на главата. Чувала съм изказвания от рода, че колко му е да се наспя или да си купя нови обувки, след като нямам дете....как да им обясня, че парите ми отиват в прегледи и процедури, за да имам дете :(
-
Не мисля, мила, че такива приятелки - ако само това им е кусура - са фалшиви. Просто не могат да те разберат. Тя и майка ми не можеше и на моменти ми се кокореше в лицето и направо си азваше, че не ме разбира... ами няма да разбират, защото не са лягали и ставали с мисълта за нероденото и чакано дъъъъъъълги години детенце, защото за разлика от нас обикновено в края на цикъла, ако не са взели мерки, са си казвали ох, дано ми дойде, защото като цикълът им закъснява и решат със свито сърце да си направят тест за бременност мечтаят НЕ за две черти, НЕ, НЕ И НЕ, те мечтаят само за една чертичка, защото са забременявали без проблем или неочаквано....
Ако това може да те успокои ще ти кажа, че и аз имам такива приятелки - едната с ужасно поликистозни яйчници и безполезни многогодишни опити ме посъветва да си осиновя (тя си осинови преди години); друга ми казваше - ами за какво ти е, така си си добре, имаш ли представа как ще ти се промени живота, виж на колко години станахте - като го взимате от градина и ще му се подиграват и то ще започне да се срамува от вас и разни такива...
-
Боже, пази ме от приятелите - от враговете ще се пазя сам.
Понякога си повтарям това и се успокоявам.
Надявам се приятелките ми да са истински,
но знае ли човек.
-
Тя никога няма да разбере. Не се хаби напразно. Аз отдавна спрях да споделям и да се боря с вятърни мелници. Даже по скоро бих те посъветвала да и кажеш директно, че това което е казала много те е наранило и е адски неумесно и глупаво. Дори страшно нагло.
Че само безочлив човек без грам акъл и уважение към себе си и другите би казал подобно нещо. Може пък да осъзнае в крайна сметка. 8O
Аз да ти кажа, никога не бих наранила животно. Каквото и да е направило то не е нарочно, Без умисъл е. Виж хората са друго нещо.
Простотията върви по хората не по животните. :bighug:
-
"Не били имали такъв проблем и не можели били да разберат?!?
Трябва ли да се разболеем от рак,за да бъдем тактични с онкоболните?!?
Трябва ли да ослепеем,за да съчувстваме на незрящите?!?
Когато зададох аз въпрос: "Защо нямате деца?"... бях на 7г. и майка ми ми обясни,че
НЕ Е ВЪЗПИТАНО да се пита така...оттогава не съм го правила!
Обичам ви :blowingdust:
-
Аз да ти кажа, никога не бих наранила животно. Каквото и да е направило то не е нарочно, Без умисъл е. Виж хората са друго нещо.
Простотията върви по хората не по животните. :bighug:
:good_post: :good_post: :good_post:
-
и аз да се изкажа и в тая тема.при мен се получава пък следното-уж сме много близки, уж сме постоянно заедно,а в момента, в който някоя от 'приятелките' ми забременее, изведнъж се получава едно страшно криене, отбягване....сакън да не и урочасам корема.става ми много болно.за повечето ми приятелки изключвам кумицата и кръстницата, са ми казвали, че чакат бебе към 5-6 месец, когато вече няма накъде и корема се вижда.
имам друга приятелка, правят опити за бебе повече от 2 години.всячески се опитвам да и помогна поне с информация, защото аз загубих 3 години, заради липсата на такава.тя обаче все ме отрязва-нищо ми няма!и приключва разговора.
преди около месец и пратих на скайпа адреса на зачатие (тя от 7 години не живее тука), уж за да си води календарче на цикъла, но междувременно да влезе в самия сайт.тя ми отговори-стига си ми пращала такива глупости, нали ти казах, че нищо ми няма, просто не улучваме момента.ако ти имаш проблем съжалявам за теб, но аз нямам!
почувствах се като последния идиот.тогава се отказах.явно няма смисъл, но за мен повече от 2 години 'не улучване на момента' си е чиста проба проблем!
-
Аз съм благодарна на Господ, че фалш покрай мен от приятели ,никога не съм получила!
Всичките ми ,малко на брой приятели ,са от ученическите ми години.
Изпитани и проверени от времето.
Останалите не ги броя и не се засягам от репликите им , далеч са от сърцето ми.
Но , принципно неразбирането на нашия проблем е факт.
От една страна ,ние ставаме болезнено чувствителни, от друга страна,някой се втурва да изказва мнение, без да има ни най-малка представа от състоянието в което се намираме.
Кога умишлено ,кога от желание ,нещо да се каже , потерпевшите обаче ,винаги сме ние!
Аз съм на позицията ,че не го ли е преживял човек лично , няма да го разбере!
Моята баба казваше ,това е неверна болест!
Гледаш човека , нищо му няма , здрав е,ходи ,смее се ,говори.....
Такива сме в очите на другите! 8O
Иди, че обяснявай!
-
За съжаление точно в този случай с пълна сила е валидна поговорката: "Не е важно на мен да ми е добре, а на другия да му е зле." Това че на някой не му е до главата, не означава че не може да прояви някакво елементарно разбиране и подкрепа. В повечето случаи обаче идва само съжаление и съчувствие, което не е правилно разбиране, но рядко хората могат да реагират адекватно, като разберат че има такъв проблем, за който дори не са подозирали като не им е било до главата. В такива моменти най-силно разбираме кои са истинските и кои фалшивите приятели най-грубо казано. Никой от нищо не е застрахован и не може да каже, че това или онова на него не може да му се случи. Много често в опита си да разведрят ситуацията или да покажат разбиране, хората казват реплики, които нараняват малко или много, но за тях са си прави. Аз също съм на мнение, че не е задължително да си изпитал едно или друго за да покажеш елементарно разбиране, щом се отнася за приятел все пак, но разни хора - разни идеали.
-
Съгласна съм с le, това не е оправдание, че не са имали такъв проблем и не могат да разберат. Според мен тук става въпрос за една деликатност, за опит да бъдеш поне малко, колкото можеш емпатиен към човека с "проблем". Моята приятелка, с която дълги години споделяхме приятелството, започна да ме изненадва с поведението си и дори така бързо се промениха нещата, че чак не мога да го осъзная още. Преди да започна с ин витро опитите за бебе, ние наистина се разбирахме, били сме близки и в хубави и в лоши моменти. Но после нещо се пречупи, в началото исках да излея мъката си пред нея, но тя все по-рядко и все по-предпазливо, с половин уста започна да ме пита за нашите опити. Разбрах, че не иска да задълбава, че неиска да й обяснявам подробно сложните процедури. И защо да иска - всеки желае да изживее своето щастие, което пък съвпадна с моето нещастие, в деня в който аз разбрах, че теста ми е отрицателен след първото ин витро, тя ми каза, че е бременна. Нито тя е виновна, нито аз, но факта си е факт - отношенията ни охладняха, вече нямаме едни и същи преживявания и мисли.
-
Аз съм напълно съгласна с Ле, че не е задължително да изпиташ нещо на гърба си, за да разбираш страдащите от този проблем.
Съгласна съм и с това, че много често се случва и това:в момента, в който някоя от 'приятелките' ми забременее, изведнъж се получава едно страшно криене, отбягване....сакън да не и урочасам корема.става ми много болно.
Наскоро се видях с една приятелка, с която сме били заедно в детска градина и в един клас от 1 до 8-и клас. И тя с мъжа й чакат дълго време да забременее. Сподели с мен, защото знае, че и ние сме женени отдавна и ще я разбера, както и аз от своя страна споделих. Поканих я у нас, и понеже каза, че нямат компютър й показах сайта на Зачатие, като й казах, че е добре дошла да идва и да се информира когато пожелае.
-
Миличка само ще ти кажа кураж, а и не забравяй, че всеки гледа от собствената си камбанария! Грубо звучи, но е факт. Преди да се разделя с бившият си съпруг също минах през всичките тези емоции, които описваш. Сега обаче детето хич не е на дневен ред и се опитвам да оценя ситуацията (от тогава) от страни. Всеки има свои проблеми и грижи, но няма как да разбираш болката на другия без да си я изживял. Може да го изслушаш, да кажеш нещо, но не и да го разбереш. Ти не разбираш техните емоции, не оценяваш болката им, защото не изживяваш същите неща. Обратното също е вярно, те са чужди на проблемите ти. Изолацията не е решение. Просто трябва да говорите, ако нещо те е наранило - кажи си! Ако това е най-добрата ти приятелка, ще те разбере! Имай предвид, че за хора като нас трудно се намират деликатни думи, трудно се намират точните слова. Чувствителна си, уязвима, отделно от това вероятно си и наблъскана с хормони. Ако искаш поне малко да те разбере, направи я част от процеса, вземи я с теб. Информирай я! Покажи и твоя свят, не очаквай тя да го разбира без да го познава!
Желая ти от сърце да гушнеш твоето съкровище скоро! До тогава обаче не позволявай на емоцията да ти отнеме всичко човешко и да те озлоби! Последното е страшно! Казвам го защото съм минала през всички фази докато стигна до извода, че човек сам предопределя съдбата си, но някои неща не зависят от него! Никога не знаеш си изправен пред изпитанията, но трябва да си сигурна, че след преминаването им те те променят и то към по-добро!
-
"Не били имали такъв проблем и не можели били да разберат?!?
Трябва ли да се разболеем от рак,за да бъдем тактични с онкоболните?!?
Трябва ли да ослепеем,за да съчувстваме на незрящите?!?
:good_post: Напълно съм съгласна.
А що се отнася до фалшивите приятели и аз като Ефирчето, съм благодарна, че около мен няма фалшиви приятели. Половината ми приятели са от детските ми години, а останалата част, са от детските години на мъжа ми. Имаме и някои които са ни станали семейни в последствие, но абсолютно всички са итински. Почти всички са знаели и са наясно за процедурите които правим, заедно сме изживявали чакането, заедно сме изживявали загубите. Радваха се заедно с мен, плакаха заедно с мен. Едната даже сама ми каза, че ако може, би износила бебе вместо мен. Това значи много, никога няма да го забравя. Никой не се е крил от мен като забременее, а всички са с по две деца. На никой и не му е минавало и през ум, да крие от мен. Аз искрено им се радвам за тях..
-
Тъжна тема :?
И аз съм на мнение, че ако човек не го е изпитал сам, няма как да го разбрере истински. Хората го оценяват с разума си, но не могат със сърцето си. Едно е, сред многото им лични проблеми, отвреме навреме да си мислят за приятелката с репродуктивен проблем и да си казват, колко е неприятен той, и после пак да ги поемат собствените им грижи, съвсем друго е години наред да ставаш и да лягаш с тази мисъл, животът ти да се върти основно около цикъл, изследвания, лекари, процедури, да заспиваш с мисълта какво ли е да прегърнеш собственото си дете ...
Така че си мисля, че трябва да сме снизходителни към приятелите си - няма как да ни разберат точно какво ни е, а и, съгласете се, не е лесно да намериш какво да кажеш на приятел в такъв момент.
-
Така че си мисля, че трябва да сме снизходителни към приятелите си - няма как да ни разберат точно какво ни е, а и, съгласете се, не е лесно да намериш какво да кажеш на приятел в такъв момент.
Много точно казано!
Освен това, нашите приятели също имат проблеми, които ние не можем да разберем, защото не сме ги изпитали на собствен гръб. И защото сме заети да мислим за нашите си проблеми.
Такъв е животът. Това е нормалното положение на нещата. Нека не съдим приятелите си и да не се вманиачаваме в собствените си проблеми.
-
Когато нямах репродуктивен проблем моята най-сърдечна приятелка не можеше да забременее. След години ходене по доктори се разбра, че причината е в нея. Плакали сме заедно, но никога не успях да разбера напълно болката и. Ето, сега и аз съм като нея. Достатъчно е да се погледнем, без думи-излишни са, сълзите започват да се ронят. Вече знам колко жестока е болката. Не бива да ги виним приятелите си. Лично аз се дразня от изречения от рода: "Ще имаш...". Ами ако нямам? Има и тази вероятност...
-
Аз пък се старая да не "надувам главите" на приятелите си с този проблем. а и така мисля по-малко за него. просто не говоря за това... вече. имаше период, когато имах желание да говоря и не съм срещала неразбиране, студенина или злоба никога. После спрях да искам да говря на тази тема, не искам да се вманиачавам, и без това само за това мисля, поне като съм с приятели да мога да се отпусна и да мисля и говоря за други неща. те също не повдигат темата, за което съм им благодарна.
споделянето с мъжа ми, майка ми и сестра ми, и с вас, много ми помага и ми е напълно достатъчно засега.
-
Аз пък се старая да не "надувам главите" на приятелите си с този проблем. а и така мисля по-малко за него. просто не говоря за това... вече. имаше период, когато имах желание да говоря и не съм срещала неразбиране, студенина или злоба никога. После спрях да искам да говоря на тази тема, не искам да се вманиачавам, и без това само за това мисля, поне като съм с приятели да мога да се отпусна и да мисля и говоря за други неща. те също не повдигат темата, за което съм им благодарна.
споделянето с мъжа ми, майка ми и сестра ми, и с вас, много ми помага и ми е напълно достатъчно засега.
А,браво!Поддържам горещо твоето мнение! :balk_602:
-
Аз пък се старая да не "надувам главите" на приятелите си с този проблем. а и така мисля по-малко за него. просто не говоря за това... вече. имаше период, когато имах желание да говоря и не съм срещала неразбиране, студенина или злоба никога. После спрях да искам да говоря на тази тема, не искам да се вманиачавам, и без това само за това мисля, поне като съм с приятели да мога да се отпусна и да мисля и говоря за други неща. те също не повдигат темата, за което съм им благодарна.
споделянето с мъжа ми, майка ми и сестра ми, и с вас, много ми помага и ми е напълно достатъчно засега.
А,браво!Поддържам горещо твоето мнение! :balk_602:
И аз съм на същото мнение като вас :good_post:
-
Мили момичета, винаги около нас ще има хора, които ни разбират и подкрепят и такива, на които нашите проблеми ще им се струват ''да ви имам проблемите''. Такъв е живота. Докато на едни създаването на нов живот, да бъдеш всеотдаен и грижовен родител е всичко, което би искал и за което се бориш, за други проблем е от къде да си купиш обувки, които да отиват на новата им чанта. Скоро се видях с една съученичка, която разхождаше бебето си. Оплака ми се колко скъпо и струвало отглеждането на бебето, колко стрували пюретата, дрешките и памперсите и как тя покрай бебето, не можела да задели 1 лев за себе си. Стана ми много неприятно, когато изкоментира "Какво ми трябваше да имам дете". Живеем в толкова несправедлив свят.
-
Семейство,борещо се със стерилитет дава повече пари,отколко семейство с бебе.Не преувеличавам.
А твоята съученичка,Мелиса,може би е искала да те утеши по някакъв начин...надявам се.
-
Семейство,борещо се със стерилитет дава повече пари,отколко семейство с бебе.Не преувеличавам.
А твоята съученичка,Мелиса,може би е искала да те утеши по някакъв начин...надявам се.
И аз съм на това мнение.
-
Аз пък си мисля, че просто си е глуповато момичето и не си мери приказките.
Явно и колко си обича детето щом може да каже такава простотия ... :x
-
Едва ли се е опитвала да ме утеши след като тя нищо не знае за мен. Били сме съученички, но не и близки приятелки. Прави ми впечатление, че жените, които забреняват лесно не могат да оценят детето си така, както го ценят жените след стерилитет
-
ами не, те просто не знаят какво е. не че не го оценяват, но мислят по друг начин. нали знаеш, че хората често говорят без много да мислят. като тя не е изпитала проблемите които си имала ти, нагласата й е по съвсем различна.
не мисля че е искала да те обиди или успокои, по-скоро си е "дрънкала"...
-
Абе аз и след стерилитет познавам една мама, леле, не ми се мисли ако е в нормална държава отдавна да си отнели детенцето! :(Точно това е: "дрънкат" си хората, много е разпростанено да се мрънка за разходи, пък от такава "допълнителна" причина - детенце, аз поне не познавам майка дето да не се е оплакала. Сега обикновено се оплакват културно хората, ама има и от този сорт. Сигурно си държи на детето, я да и се разболее, да видиш как ще забрави за цените на дрешките и пюретата и ще мисли само за него! Това хич не и го пожелавам, но си е точно така.
-
Аз пък си мисля, че просто си е глуповато момичето и не си мери приказките.
и аз тъй!
-
мила не деи де се иадосва6 на такива хора,те с бедни ду6ици .а на теб много касмет и успех дано наи скоро ти се сбьдва ме4тата пожелавам ти от все сьрце
-
а в момента, в който някоя от 'приятелките' ми забременее, изведнъж се получава едно страшно криене, отбягване....сакън да не и урочасам корема.става ми много болно.
Хайде бе, собствената ми свекърва два месеца е крила от мен, че етърва ми е бременна с второ детенце... Когато я попитах за причината, тя се измъкна с :"Да не се натъжаваш..." - да бе... :(
-
немога да разбера,защо трябва да се крие това .Танали колкото и да искаш да го криеш неможеш.АЗ мисля ,че съжалението на околните към нас,и това,че искат да ни спестят това и онова е отвратително.
-
И роднините на мъжа ми криеха от нас че етървата е бременна,но се събрахме на нъкакъв празник и я видяхме,беше в шестия месец.детето е вече почти на година а още не са ни поканили на бебе.Когато свекървата разбра че ще ходим в големия град където живеят каката и баткото напълни колата с подаръщи и армагани,и аз видях че има два комплекта еднакви дрешки и я попитах,тогава разбрах че сестрата на етървата родила един месец по рано от сестраси.И защо е това криене не ми го побира главата,но аз съм свикнала и очаквам всичко от тези хора.Свекърва ми все привикваше мъжът ми да му говори ,че аз като не мога да имам деца по добре да ме остави и да си намери друга ама и той е инат като нея не ме оставя и това си е :lol:
-
Е според мен е нормална реакция това. Все си мисля, че ако аз знаех, че някой прави опити за бебе, а аз съм бременна няма да отида и да кажа - "Хей виж, аз съм бременна". Просто тактично няма да засегна темата. Ясно че няма как да се скрие това. Ясно че няма как някой да ме урочаса като ми погледне или докосне корема. И все пак бих предпочела да не казвам аз новината. Кофти ми е само като знам, че някой може да си помисли - "Около мен всички са бременни, а аз кога?"
Самата аз не бях казала на наште, че имаме проблеми и постоянно ми се натякваше - "Ето и тези са бременни, а вие какво чакате!" Е и това е ужасно. Ама пък ако им бях казала щеше да е постоянно - "какво става" и особено майка ми да ме затрупва със съвети от рода на къртицата.
-
Лично аз се дразня от изречения от рода: "Ще имаш...". Ами ако нямам? Има и тази вероятност...
Не, Рибок, няма такава вероятност! Това повтарям от известно време като развалена латерна... битката за това да бъдем майки е предварително спечелена. Ако желанието ни е силно и непреодолимо - това в някакъв момент се случва. Да, има вероятност да не забременеем, но няма вероятност да не бъдем майки ако наистина го искаме силно. Доказателството за това - виж снимката на пирата в ляво от постинга ми :lol:
-
Калка, разбирам как се чувстваш, но се надявам скоро да забравиш тези грозни дребни тъповати жестове на повърхностните ти роднини. Добре, че човекът до теб е замесен от друго тесто. Пожелавам ти много скоро целия свят да узнае,4е и ти чакаш малко човече!
Все пак не вярвам, че подобно поведение цели да не нарани чувствата ни, по-скоро е израз или на глупост или на безсмислен суеверен страх и в двата случая е проява на лекомислие и неделикатност. Новината за една нова бременност неминуемо причинява болка у една жена, която я желае и не я получава и разбира се, не е насочена срещу щастливката, а е само болка заради самата себе си, но колко повече излишна болка причинява `криенето`?!