Миличка само ще ти кажа кураж, а и не забравяй, че всеки гледа от собствената си камбанария! Грубо звучи, но е факт. Преди да се разделя с бившият си съпруг също минах през всичките тези емоции, които описваш. Сега обаче детето хич не е на дневен ред и се опитвам да оценя ситуацията (от тогава) от страни. Всеки има свои проблеми и грижи, но няма как да разбираш болката на другия без да си я изживял. Може да го изслушаш, да кажеш нещо, но не и да го разбереш. Ти не разбираш техните емоции, не оценяваш болката им, защото не изживяваш същите неща. Обратното също е вярно, те са чужди на проблемите ти. Изолацията не е решение. Просто трябва да говорите, ако нещо те е наранило - кажи си! Ако това е най-добрата ти приятелка, ще те разбере! Имай предвид, че за хора като нас трудно се намират деликатни думи, трудно се намират точните слова. Чувствителна си, уязвима, отделно от това вероятно си и наблъскана с хормони. Ако искаш поне малко да те разбере, направи я част от процеса, вземи я с теб. Информирай я! Покажи и твоя свят, не очаквай тя да го разбира без да го познава!
Желая ти от сърце да гушнеш твоето съкровище скоро! До тогава обаче не позволявай на емоцията да ти отнеме всичко човешко и да те озлоби! Последното е страшно! Казвам го защото съм минала през всички фази докато стигна до извода, че човек сам предопределя съдбата си, но някои неща не зависят от него! Никога не знаеш си изправен пред изпитанията, но трябва да си сигурна, че след преминаването им те те променят и то към по-добро!