И не разбирам, защо във всичко това има 2 капки горчилка? Не е завист. По-скоро е някаква обида - Нима аз не заслужавам същото??
Имам нужда от всичката сила и вяра на света. Затова багодаря, момичета, че ме изслушахте! Че ме изтърпяхте да си поплача на рамото ви. Че ви има. Че заради вас се престраших да излея душата си, преди да ми е "спрял тока" от страх... Знам, че бихте ме разбрали и без думи.
Много е тежко ...
"Само преживените неща са истински разбрани."
Иска ми се да съм по-силна, иска ми се да гледам с надежда и оптимизъм на утрешния ден, иска ми се да бъда пак щастлива и усмихната!!!
Не се харесвам такава, не бях такава, непрекъснато тъжна и унила, непрекъснато с влажни очи, пълни с напиращи сълзи.Имаше такъв период, когато разбрахме, че имаме проблем, но после се стегнах, трудно нещо можеше да ме изкара от равновесие, не плачех, само понякога.
А сега какво, всяко нещо, абсолютно всяка неприятност може да ме разплаче, имам чуството, че само си търся повод да се завра в някой ъгъл и да плача неудържимо...И нищо не ме радва!
Не трябва да се оставям на болката и да се самосъжалявам, опитвам се, но е страшно трудно!
Искам тази буца в гърдите ми да се махне, искам пак да ни е светло!!!
Благодаря ви, милички, че ме слушате и че ме подкрепяте!