plumeria, така хубаво пишеш  , макар че написанто хич не е весело 
Как да не те разбираме?! Всички сме с тежка съдба, но борбата трябва да продължава. След всеки удар се изправяме и единствената утеха може би е, че всяка мъчителна стъпчица ни доближава все по-близо и все по-близо...
Желая ти от цялото си сърце успех в тази процедура и здраво детенце да озарява живота ти!

sixsens, видях в другата тема, че ти днес с малко си ме изпреварила на старта 
Хайде, смело напред, момиче! И да стигнем и двете финала с големи тумбаци  и после    и това 
Иска ми се да видя, от какво ще се оплакваме тогава... 


anmar, благодаря!!

Благодаря ти за пожеланията! Хич и няма да се оплаквам даже! С нетърпение очаквам всеки пристъп на киселини, гадене, болки в кръста, гърба, а после и безсънните нощи и всичко дето се полага! Чакам си ги кат наследство

Благодаря ти за пожеланията! Хич и няма да се оплаквам даже! С нетърпение очаквам всеки пристъп на киселини, гадене, болки в кръста, гърба, а после и безсънните нощи и всичко дето се полага! Чакам си ги кат наследство

sixsens, мила,
Пожелавам ти скоро да имаш всички тези оплаквания и да си много щастлива с тях!

Благодаря, Снежинка! Пожелавам го на всяко момиче тук и съм убедена, че всички ще успеем рано или късно!

plumeria,заседнала ми е една бучка в гърлото,защото току що те прочетох-много си сърцераздирателна(като писане),много трогваш с думите си,които са толкова силни,нещо тъжно ми стана,но не за теб-личи си,че си силна и не се предаваш,че имаш голяма доза любов сърцето си за всички и за всичко,че си разкошен Човек.По-скоро не тъжно,а меланхолично,ако ме разбираш.Пожелавам ти от цялото си сърце това да е твоят опит!И пожелава на всички тук,ако изпитват някакви чувства,свързани с темата,те да бъдат като твоите!Много целувки на всички тук и имайте вяра в нашето близко бъдеще!А усмивките къде са?

И не разбирам, защо във всичко това има 2 капки горчилка? Не е завист. По-скоро е някаква обида - Нима аз не заслужавам същото??

Имам нужда от всичката сила и вяра на света. Затова багодаря, момичета, че ме изслушахте! Че ме изтърпяхте да си поплача на рамото ви. Че ви има. Че заради вас се престраших да излея душата си, преди да ми е "спрял тока" от страх... Знам, че бихте ме разбрали и без думи. 

Много е тежко ...

"Само преживените неща са истински разбрани."

Иска ми се да съм по-силна, иска ми се да гледам с надежда и оптимизъм на утрешния ден, иска ми се да бъда пак щастлива и усмихната!!!

Не се харесвам такава, не бях такава, непрекъснато тъжна и унила, непрекъснато с влажни очи, пълни с напиращи сълзи.Имаше такъв период, когато разбрахме, че имаме проблем, но после се стегнах, трудно нещо можеше да ме изкара от равновесие, не плачех, само понякога.
А сега какво, всяко нещо, абсолютно всяка неприятност може да ме разплаче, имам чуството, че само си търся повод да се завра в някой ъгъл и да плача неудържимо...И нищо не ме радва!
Не трябва да се оставям на болката и да се самосъжалявам, опитвам се, но е страшно трудно!

Искам тази буца в гърдите ми да се махне, искам пак да ни е светло!!!

Благодаря ви, милички, че ме слушате и че ме подкрепяте!

А сега какво, всяко нещо, абсолютно всяка неприятност може да ме разплаче, имам чуството, че само си търся повод да се завра в някой ъгъл и да плача неудържимо...И нищо не ме радва!
Не трябва да се оставям на болката и да се самосъжалявам, опитвам се, но е страшно трудно!

Искам тази буца в гърдите ми да се махне, искам пак да ни е светло!!!

Благодаря ви, милички, че ме слушате и че ме подкрепяте!

Толкова ми е мъчно за теб ... Разбирам болката ти, макар че моята съдба засега не ме е сритала толкова гадно...Но и мен ме боли, затова знам за тази ужасна буца, както и за вечно унилото състояние, за апатията и за трудния начин да наддигна глава...Питам се ще има ли хепиенд. Ще ми се да знам предварително, ако няма да има, за да се опитам да изживея живота си по друг, по-малко болезнен начин, ала няма кой да даде гаранция за щастие... Незнам как се продължава напред. Знам, че има хиляди начини да те боли, повтарям си, че има и по-зле, ала това не помага. Затова нямам идея какво да ти кажа, освен да те прегърна виртуално ...

А сега какво, всяко нещо, абсолютно всяка неприятност може да ме разплаче, имам чуството, че само си търся повод да се завра в някой ъгъл и да плача неудържимо...И нищо не ме радва!
Не трябва да се оставям на болката и да се самосъжалявам, опитвам се, но е страшно трудно!

Не съм все такава ... нещастна и унила.Не може да съм все така мрънкаща и ревяща.Когато писах в тази тема онзи ден, разгледах темата "Днес се усмихнах на" и се зачудих ... , ами нямаше нищо, на което да съм се усмихнала.
Но на следващия ден вече имаше на какво да се усмихвам, пак си бях нормална.Е има голяма промяна в мен от "преди", като гледам снимките си от преди няколко години, се чудя, ще може ли някога да бъда пак толкова безгрижна, лъчезарна и позитивна.

Не знам това, но сега, колкото и да ни е трудно, и макар тази буца да си тежи в гърдите, трябва да намираме поводи да се радваме на живота, да се усмихваме ...
и да се надяваме!!!

Не знам това, но сега, колкото и да ни е трудно, и макар тази буца да си тежи в гърдите, трябва да намираме поводи да се радваме на живота, да се усмихваме ...
и да се надяваме!!!

Ами,Силванченце,ти сама си знаеш урока-помъчи се даи ги повтаряш и практикуваш-там е истината!