Приемам иронията и шегата с
 Явно такива вълнения предизвиква едно по-различно състояние на духа на фона на душевното многообразие. 

Живи хора сме, нека не бягаме от  природата си...

Е, аз се опитвам да направя точно това. Какво да направя кат окритерия ми е по-различен. И...не се вълнувам от канони и светци.
Да, наистина е трудно да го постигнем това бягане, ама нали точно това обсъждаме и търсим разковничето на това как да се почувстваме по-добре в една неизбежна обстановка, защото очевидно е, че ни боли.
Разбрала съм, че всяко нещо изисква усилия а не просто да приемем факта от природата си. Не, че няма да работи и това но ние нямаме полза, защото още по-зле се чувстваме.
Аз като вас съм преживяла всички тези борби... Но в момент, в който картината ( за мен )не изглеждаше вече като крив образ в огледало, намерих своята свобода.

...въпроса е ексзистенциален ама нека да не се вземаме толкова насериозно.

  [/b]

Наистина модерен израз но би вървял в едно риалити шоу а не в реалния живот.

Достатъчно сериозна е темата, за да говорим с клишета.

Фуси, Ефирче, много ми харесват цитатите!

Приемам и двете позиции с доверие , живота е суров учител , просто едните , по-добрите , тези които честно и открито заявяват , че се радват на чуждото  щастие са малко по-напред с учебния материал - нека им го признаем , какво толкова ,  ама момичета внимавайте че да не вземат да ви канонизират , шегата настрана търсете баланса , аз поне смятам че там е разковничето . Живи хора сме , нека не бягаме от  природата си , въпроса е ексзистенциален ама нека да не се вземаме толкова насериозно.
 

Исед, приемаш ги с доверие но дали и аз "неправилно" разбирам иронията към тези вторите "по-добрите" към които сама се причислявам.
Няма нужда от такова снизхождение, а и както вече стана ясно, никой не очаква всички да сме еднакви. И няма нужда някой който не ме познава да се опитва да ме определя само защото немога да почувствам същото като него.
Чувствам се свободна и лека и напълно в мир със себе си още преди 7-те ми последни месеца, без да претендирам да съм напред с материала или да търся канонизиране. И ей така от нямане какво да правя ще споделя, че със сигурност не съм по-добра от тези , които ги боли когато видят бременни жени или с деца. Не се стремя и да бъда. Аз съм такава каквато се виждам в огледалото. Понякога се харесвам, друг път не, но съм аз и не съдя различните от мен, напротив уча се понякога от тях.
Лек ден.

Тази тема стана дебела като "Война и мир".
Съзнателно ли търсим поводи да да се разграничаваме и "дракаме"?
Нормално е да сме чувствителни, но с това задълбаване в тематиката, какво се опитваме да направим? Да се изпокараме ли? Да намерим отговора на Големия въпрос ли? Нали знаете - отговорът е 42.(Справка "Пътеводител на галактическия стопаджия") 

Сега, да не остана единствената, която не се е записал ав темата, та да си кажа и аз.
Нормално е някой да го боли, друг да се радва, а трети да е безразличен към дадена житейска ситуация.
Всички сме хора и реагираме според конкретното си емоционално състояние и според обекта, на който реагираме.

С риск да ме приемете за буца лед - аз нито се радвам особено, когато разбера или видя някоя бременна(изключвам най-близкото си обкръжение, защото те или са малки за деца или вече децата им са в прогимназията), нито ми идва да плача.

Ми, това е животът - едни се раждат, други умират, всеки има грижи и радости.
Околните дали се замислят за моите проблеми и радости, ако не си търсят повод за клюки?
Сигурно е имало моменти, когато ми е било драго да видя коремчетата на познатите ми, /друг е въпросът, дали съм намирала адекватни теми за разговор с тях/, или съм се дразнела от бременните по улиците, но това е било отдавна.

Така се радвам, че и ти се появи в темата! Също и за Ефирчето! ...
А на Евро и благодаря ...

Рози  заради теб, цитираните, и други сърцати момичета си струва ежедневното надникване в любимия форум 
Понякога и писане, но при мен муза не вирее 

alia_alia,
приятно ми е  , втора буца лед, готови сме за коктейл ...

Не мога да си кривя душата, че никога не съм се прехласвала по бременни, намирам го за част от пейзажа ... виж на бебета се радвам 









 

Ще се включа и аз в това словоизлияние!
Сигурно започвам да затъпявам с годините, но наистина не мога да разбера защо се изписаха толкова страници и за какво все още продължава да се къдри тази тема.
За това, че едните се радват на бременни, а другите не...или просто се бориме да спечелим престижната форумска награда "Чукчи писател"
Аз понякога се радвам на бременни, понякога не - всичко зависи от състоянието ми в момента, което така или иначе не е константна величина. И да ви кажа честно изобщо не се замислям дали съм грешна или колко точно орела имам над главата си - просто съм това, което съм.
По ирония на съдбата една от моите колежки ( на която аз съм шеф ) забременя. В интерес на истината не ми стана особено приятно, но си помислих, че така или иначе живота не е поемал ангажимент към нас да ни направи щастливи, така че ще го преглътна някакси. Въпросната колежката спазваше стриктно всички суеверия включително и ревностното пазене на тайната, че е бременна. Поне така аз си мислех! Оказа се, че всъщност пази тайната главно от мен – бездетната, явно от суеверие да не попреча дори и имагинерно на бремеността и, независимо, че аз като неин шеф е задължително да бъда информирана, най-малкото, за да и намеря навреме заместник, реорганизирам работата и т.н... Е, тука вече побеснях, без да ме интересува изобщо дали е бременна или не и как точно изглеждам в очите на колегите си ( бездетната злобна шефка погнала горкото бременно момиче ) и теглих едно словоизлияние, което можеше да разплаче и дете във майка...Със сигурност в гамата от чувства и мисли тогава водещ едва ли е бил интереса на фирмата и загрижеността към работата на колегите. Били са моите чувства,  наранена бях и не го скрих, не ме интересуваше как точно съм изглеждала в очите на всички....никой не е идеален, защо точно аз трябвше да бъда? Както се казваше в един малко тъп филм – нищо друго вече не ми остана в този живот освен да бъда bitch…Мина време, тя дойде да ми се извини – незнам колко искренна е била, но така или иначе на мен вече ми беше преминал пороя от чувства, завладял тогава душата ми и от този момент до края на бремеността и искрено и се радвах (факт). Сега я чакаме да роди и наистина чакам с нетърпение този момент, колкото и невероятно да ви звучи, аз дори самата не мога да се позная.
Сложно нещо е човешката душа, особено наранената женска...
Обичам ви момичета – всички

Стоя пред компютъра с отворена уста и не мога да повярвам , че няколкото реда, които написах предизвикаха такава реакция.
Скъпи , обични момичета не , че винаги съм била правилно разбирана ама къде видяхте иронията и кога доловихте снисхождението..........

Исках само да споделя как се чувствам и аз , и че за мен пътя е да гледам по леко и философски на въпроса "добра ли съм или не ако не се радвам на чуждото щастие"
Бях напълно добронамерена ,вярвям че сте добри и искренни, та аз понякога направо ви обожествявам.
Не знам дали трябва да се извиня за нещо ...ама май да , от вашите редове струят накърнени чувства а пък последното нещо , което съм целяла е това.

Простете ми ако неволно съм ви засегнала!!!
Не случайно ми допада сентенцията "пътя към ада е осеян с добри намерения"
п.с
Дари и за клишетата ме извини!

Геритта2002, къде си бе, чедо?! Кискаш ли се отстрани?! 

А не , не се чувствам наранена , стана ми малко криво , то няма как да ти стане хубаво ако не си правилно разбран.
Шегичката с канонозирането май беше малко недодялана ама единственото нещо , което имах предвид е да не изпадаме в крайности.
Карай да върви...... това са рисковете на живото предаване

п.с
Хубу само си чета , къде намерих да се обадя

Момичета, момичета.... много от вас започват с въпроса "защо се изписаха толкова страници?", "какво толкова има да се каже?"..... и веднага след това, сами те споделят нещо (мнение, опит, чувство) което си заслужава да бъде написано и прочетено. Ето, това е отговорът. 

Не случайно темата стана толкова страници - ако беше скучна, щеше сама да е "увяхнала" отдавна. Няма идея да се разделя или променя и се надявам да не секва скоро, защото аз лично ви чета с много голям интерес (и очевидно още поне 1000 човека като мен  ).

Затова искам да се обявя най-официално против всякакви призиви "всичко е казано, дайте да не пишем повече", които прозират тук-там из постовете! 
Е, това беше повече на шега. А ако трябва да съм по-сериозна.... Мисля, че разбирам защо точно тази тема продължава да ни задържа интереса.

По някое време се появиха внушения, че ние се делим на две категории - "радващи се" и "нерадващи се". Просто и ясно... А всъщност има толкова много нюанси. Всяка лична история носи различно усещане за нещата, почти всеки пост дава различен поглед към темата. Реална граница и категории няма.
Опитите да се сложат категории се оказаха нещо полезно, защото май точно те провокираха толкова много различни мнения - някои намериха себе си в двете крайни "да" и "не", други не успяха да се поберат в дадената схема и решиха да изразят своята различност. Това направи темата така интересна.

Накрая ще кажа само, че завиждам на тези, които са намерили за себе си баланса (какъвто и да е той), защото аз все още се лутам и понякога не разбирам собствените си чувства. Успокоява ме това, че сред вас (точно в теми като тази) откривам и други такива, като мен.   

Исед, аз също не съм целяла да те обидя и явно не съм разбрала правилно "тона" на написаното от теб за което се извинявам:)
Лека вечер:)

Лиско всичко е O.K , поздрави компанията

Аз нещо се поизгубих тея дни а и вие съвсем насериозно сте навлезли в нападки и спорове.То иначе май няма да е интересно четивото.Да ви споделя какво ми се случи вчера.Съвсем неочаквано ми се изтъпанчва напреде ми един семеен познат и не знам как е научил че вече нямям никакви тръби и с цялата си наглост(поне на мен така ми прозвуча)ми казва:Е сега как се чувстваш като вече те тресе критическата Поне каза ще си правите спокойно кекса и няма да имате притеснения от изненади.Боже боже докъде водело човешкото невежество.А аз такива очи ококорих че не успях да му отговоря нещо.Вдруги случаи винаги съм отреагирвала но този път и за мен беше изненада че ме е настигнала"критическата".И си блъскам главата и не мога да схвана защо се обаждат там където не им е мястото и най-вече по компетенцията.А лично неговата жена я оперираха от рак на матката точно след раждането та детето им и той толкова се кахъреше че си остават с едничко.И си мислех че е запознат с това нещо.А и той много добре ни знае болното място.Вече май нищо няма да ме учуди на тоя свят.

Zuzuni, аз мисля, че такива истории е по-добре да се забравят възможно най-бързо... (даже ако е постижимо, на секундата ), да не се концентрираме върху тях, да не им обръщаме особено внимание... Няма смисъл -  ти не можеш да носиш отговорност за невежеството на някои други около нас... Ако казаното не е от близки хора, просто това не са важни неща..

На мене за щастие досега не ми се е случвало, да попадна в такава ситуация... и не знам, как бих реагирала... Но предполагам че дали ще подмина зависи от това, от кого точно получавам подобна изненада... Така или иначе едно е сигурно - не си заслужава, да занимаваш мислите си дълго време с подобни неща... Те нищо не ни носят...

А ако ни се иска, да не получаваме неуместни коментари за едно или друго, винаги има начин, да покажем, колко е излишно...