0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*
Re: Как да се радвам на други бременни като душата ми кърви?
« Отговор #140 -: Октомври 08, 2009, 12:47:52 pm »
...
И ако мога с две добри думи да помогна на някого да повярва в себе си,
ще го правя винаги колкото и инфнтилно да го правя![/color][/b]

Дааа, а понякога човек колко много има нужда точно от това!  :D
"Спри да живееш за това, което е зад ъгъла и започни да се наслаждаваш на разходката по улицата."
*
Re: Как да се радвам на други бременни като душата ми кърви?
« Отговор #141 -: Октомври 08, 2009, 13:43:23 pm »
Мила Мишантичка, не бива да се вълнуваш в това си състояние!

Включвам се отново в темата, защото почти се почувствах отговорна за състоянието ти, като очевидно “прегрешението” ми е, че се включих в последната и част, с което внесох ненужния реализъм и трезви нотки.
Но, както тук нееднократно прозорливо се отчете, всички сме различни и по различен начин усещаме и чувстваме живота си. И всеки е прав за себе си, щом ги усеща по неговия си определен начин нещата от живота.
Защо това трябва теб да те натъжава?! И кое по-точно те натъжава?! Това, че сме богати в разнообразието си ли?! И точно това разнообразие ни обединява (а не ни дели)като споделен чужд опит, който само може да помогне на друг да погледне на живота си и от дру ъгъл, който пък може да е спасителен за него в този момент.

 Богатството на темата (и не само на нея) е в различията ни (опит, живот, страдание, радости, очаквания, надежди), преодолявайки ги да открием и нови свои лица и усещания, които не сме познавали досега и които могат да ни помогнат в труден момент. Т.е. това е едно пътуване към себе си, но, минавайки през душите и сърцата  на другите. Защо това трябва да те натъжава?!
Ако теб те е спасило да си “играеш” на майка, и даже, когато не си имала деца, то това за друг човек е мъчително, адски болезнено, душевно травмиращо, убиващо всичко в теб, водещо те към вечно щастливото и безгрижно състояние на умопобъркания, който не е в състояние да различи фантазиите си от реалността. Такъв човек има нужда от помощ вече.
 Много са жените като теб (сигурно), но още повече са и тези от втория тип. И за всички ни има място, не само в тази тема, но и в живота.

Това е пък нещичко от друго съвсем обикновено момиче.

Re: Как да се радвам на други бременни като душата ми кърви?
« Отговор #142 -: Октомври 08, 2009, 15:49:22 pm »
... И точно това разнообразие ни обединява (а не ни дели)като споделен чужд опит, който само може да помогне на друг да погледне на живота си и от дру ъгъл, който пък може да е спасителен за него в този момент.

...да открием и нови свои лица и усещания, които не сме познавали досега и които могат да ни помогнат в труден момент.


 osi_9
не го осъзнавах така, но наистина (и) това търся в тези теми

На теория и практика, животът е едно. В действителност - съвсем друго.
*

    mishanta

  • *
  • 7232
  • Не пропускайте профилактика при мамолог! Важно е!
Re: Как да се радвам на други бременни като душата ми кърви?
« Отговор #143 -: Октомври 08, 2009, 15:58:35 pm »
Знаеш ли, Розита, натъжи ме по-скоро друго, явно не се изказах докрай...

Писането ей така, да кажем нещо.
А иначе си права света е пъстър, защото хората го правят такъв.
Такава съм си, но намирам за ценно свое качество да се поствавям в кожата на инакомислещия от мен.
Това ме кара да не съдя никога и никого.

Но не може да знаеш или не, историята на човек преминал през изпепеляването
и да му обясняваш после с чуто недочуто своя поглед върху нещата.
Това ме натъжи най-много, а дали съм изпитвала завист,
е не съм така бяла и добра, случвало ми се е, но съм действала мазохистично към себе си.


Благодарение на Вас съм Майка :flower: :flower:
Димитър 07.11.07 и Калина 21.10.09
:heartbeat: :heartbeat:

* Чувствителните хора живеят върху върха на пръстите си, за да не притесняват никого.
Прекосяват живота без да вдигат шум, защото целият шум е вътре в самите тях *


:eat: Рецептурник на майсторките в Зачатие :)
*

    deep

  • *
  • 2887
  • believe in YOU
Re: Как да се радвам на други бременни като душата ми кърви?
« Отговор #144 -: Октомври 08, 2009, 16:02:53 pm »
Нюансите на човешката душевност са безкрайни...

Колкото си по-далеч от обсъжданото душевно и физическо състояние на някой независимо от личността, толкова по-малко го разбираш.
Респективно, по-добре да се прави адекватна спирачка, за да не се нараняваме. И особено да внимаваме с изрази като " майки " и " аз съм била немайка " и " немайка ". Нишката е много тънка а някои от нас вече са загубили реална самопреценка.


Отдавна съм разбрала, че майките с нищо не пръвъзхождат немайките, дори като, че ли обикновено немайките като се превърнат в майки, се променят в негативен аспект. Това последното е лично мнение и не категоризира майките на 100%, свързано е, ще се самоцитирам...


...собствения си интелект и егоизъм или ако мога по-красиво да се изразя възможност да влага любов.
... Нюансите на човешката душевност са безкрайни...
« Последна редакция: Октомври 08, 2009, 16:12:16 pm от deep »

Хиляди гори са скрити в един малък жълъд. Р.У. Емерсън
*

    evro

  • *****
  • 5167
  • Мъдростта се побира в две думи Търпение и Надежда!
Re: Как да се радвам на други бременни като душата ми кърви?
« Отговор #145 -: Октомври 08, 2009, 16:17:04 pm »
Дари, кога сгреших...

Те осмислят живота ни!

Ако опитът ми е от ползва поне за един човек - това е смисъла на присъствието ми (отново и понякога) evro_angelova@yahoo.com
*

    silvanchence

  • *****
  • 1971
  • Най-стимулиращият дар – надеждата.
Re: Как да се радвам на други бременни като душата ми кърви?
« Отговор #146 -: Октомври 08, 2009, 17:19:06 pm »
Да ви кажа, момичета, зарадвах се днес на скъпата ми колежка, че е бременна за втори път (има си едно малко сладко момченце), зарадвах се и то искрено!
Не знам защо, може би защото много обичам, много ми е помагала.А може би защото веднъж е преживяла спонтанен аборт, въпреки че беше съвсем в началото това.Не е от нашата група, на "проблемно забременяващи" , но толкова се радвам за нея!!!
[/url[url=http://bg-mamma.com]


Да имаш кураж не значи да не се страхуваш,а да си господар на страха си - Марк Твен
09.04.2009 г.
*

    deep

  • *
  • 2887
  • believe in YOU
Re: Как да се радвам на други бременни като душата ми кърви?
« Отговор #147 -: Октомври 08, 2009, 19:33:35 pm »
Ели, обяснение няма да пиша. Щом стигнахме до ...

Дари, кога сгреших...

...са излишни... Ти, специално ме познаваше доста добре, би трябвало да прецениш.

Да ви кажа, момичета, зарадвах се днес на скъпата ми колежка, че е бременна за втори път (има си едно малко сладко момченце), зарадвах се и то искрено!
Не знам защо, може би защото много обичам, много ми е помагала.А може би защото веднъж е преживяла спонтанен аборт, въпреки че беше съвсем в началото това.Не е от нашата група, на "проблемно забременяващи" , но толкова се радвам за нея!!!

Този пост на Силванче е като слънчев лъч след буря...

Колкото и да ни е трудно винаги можем да намерим и капчица сила да се усмихнем на нечие щастие... Така ще се самосъжаляваме по-малко и ще изградим достоен характер.



Хиляди гори са скрити в един малък жълъд. Р.У. Емерсън
*

    Chandra

  • *
  • 1567
  • Безспирно е движението на живота..
Re: Как да се радвам на други бременни като душата ми кърви?
« Отговор #148 -: Октомври 08, 2009, 21:29:49 pm »
...
И ако мога с две добри думи да помогна на някого да повярва в себе си, ще го правя винаги колкото и инфнтилно да го правя!

Дааа, а понякога човек колко много има нужда точно от това!  :D

И аз така мисля...  :)
Мишанта, много ти благодаря за хубавите думи!... Сигурна съм, че с тях вЕче си стоплила и много други сърца...  :)



Често не ни е лесно... Но е толкова хубаво, че го има Зачатие и че можем да се подкрепяме... :) Благодаря на всички момичета тук!


Аз също много се зарадвах на споделеното от Силванченце... :D Както казва Дийп, този пост беше като светъл лъч... Абе, направо хубава дъгичка...  :)  :rainbow: - така заразява с доброто си настроение... :)

« Последна редакция: Октомври 08, 2009, 22:21:56 pm от Chandra »
"Don't tell God how big your problems are...tell your problems how big your God is."

*

    jam

  • Piu nessuno mi portera nel Sud.
  • *
  • 14924
Re: Как да се радвам на други бременни като душата ми кърви?
« Отговор #149 -: Октомври 08, 2009, 21:40:11 pm »
Колкото и да ни е трудно винаги можем да намерим и капчица сила да се усмихнем на нечие щастие... Така ще се самосъжаляваме по-малко и ще изградим достоен характер.

цитирам горното, защото то ме подтикна да се включа в дискусията.

ще кажа няколко неща.

1. темата не може да се раздели, защото се преплита, усуква, криволичи и би загубила половината си смисъл и в двете части, ако се раздели. а и защо?

2. изписали сте 8 страници и продължават, за нещо, което е адски просто, ако погледнем на нещата честно.

когато имаш здрави и прави крака, лесно се радваш на чуждите такива. когато нямаш крака, доста е трудно да се възторгнеш, че някой си пробягал 100 метра под 9 секунди...

и това няма нищо общо с достойноствата или недостойнствата на характера. категорично отказвам да се съглася с това. също така, няма общо със самосъжалението.

никой не бива да се чувства длъжен да се радва на чуждото щастие, защото "така е правилно". не е правилно. радваме се на своето щастие и на щастието на онези, които са ни много близки по един или друг начин.

това е.




"Форумите са място за свободна дискусия между потребителите на сайта при спазване на правилата. Сдружение "Зачатие" не носи отговорност за изразените мнения от потребителите. Тези мнения не изразяват официалното становище на сдружение "Зачатие", освен в случаите, когато са публикувани изрично от името на сдружението."

Клостилбегит не се пие без да имате направено изследване за проходимост на тръбите, на репродуктивните хормони и спермограма на мъжа!

*
Re: Как да се радвам на други бременни като душата ми кърви?
« Отговор #150 -: Октомври 08, 2009, 21:56:19 pm »
jam, абсолютно съм съгласна с всяка дума от поста ти! Адски си права!

*

    deep

  • *
  • 2887
  • believe in YOU
Re: Как да се радвам на други бременни като душата ми кърви?
« Отговор #151 -: Октомври 08, 2009, 22:10:55 pm »
Колкото и да ни е трудно винаги можем да намерим и капчица сила да се усмихнем на нечие щастие... Така ще се самосъжаляваме по-малко и ще изградим достоен характер.

Стоя зад думите си ...


цитирам горното, защото то ме подтикна да се включа в дискусията.

Радвам се, че се включи.

когато имаш здрави и прави крака, лесно се радваш на чуждите такива. когато нямаш крака, доста е трудно да се възторгнеш, че някой си пробягал 100 метра под 9 секунди...

Тук си в голяма грешка... Точно такива постижения стимулират хората в инвалидни колички да имат Олимпиада, например.

и това няма нищо общо с достойноствата или недостойнствата на характера. категорично отказвам да се съглася с това. също така, няма общо със самосъжалението.

Достойнство на моя характер е да разгранича, радостта на някой от моя живот и това да не ме натъжава. Да не съм емоционален егоист и да искам да е хубаво на всички само, когато на мен ми е така.  Да успея да радвам на живота на другите хора, осъзнавайки, че това е техния живот и техните успехи.
А отностно самосъжалението явно за теб е така но не и за повечето потребители, които споделят, че не тъжат за радостта а съжаляват за това, че те не са в това щастливо състояние.


никой не бива да се чувства длъжен да се радва на чуждото щастие, защото "така е правилно". не е правилно.

Тук никой не създава правила а споделя мисли.

радваме се на своето щастие и на щастието на онези, които са ни много близки по един или друг начин.

Изпитвайки тези чувства ще ни помогнат да се научим да живеем в общност. Защото личността определя обществото.







Хиляди гори са скрити в един малък жълъд. Р.У. Емерсън
*

    Chandra

  • *
  • 1567
  • Безспирно е движението на живота..
Re: Как да се радвам на други бременни като душата ми кърви?
« Отговор #152 -: Октомври 09, 2009, 09:29:04 am »
Аз лично съм съгласна с мнението на Deep - от първото до последното изречение...  (много е deep  :D:good_post:

Исках само да добавя, че затова преди време предложих, да си стъкнем примерно "Топ 10" на изреченията (да речем) или начините, с които можем да си помогнем, да не "кървят душите ни"...
За какво ни е да си правим "Топ 10" на твърденията, които доказват, че имаме "право" да ни боли от чуждите радости и успехи?
Да, човешко е, да ни боли... (Не знам, дали имаме или нямаме право)... Но не си помагаме казвайки си, колко е нормално да се скапваме, да затъваме повече,... да сме нещастни... (когато други се радват)...
Никой не би обвинил някоя от нас, която страда (заради бременна приятелка, например)... но може да и помогне, да се измъкне от това настроение...
« Последна редакция: Октомври 09, 2009, 09:36:58 am от Chandra »
"Don't tell God how big your problems are...tell your problems how big your God is."

*
Re: Как да се радвам на други бременни като душата ми кърви?
« Отговор #153 -: Октомври 09, 2009, 11:17:07 am »
изписали сте 8 страници и продължават, за нещо, което е адски просто, ако погледнем на нещата честно.

Просто е за теб. За мен не е ... наистина, колкото и честно да гледам  :lol:
Но тъй като вече май всичко се каза по основната тема, аз няма какво да добавя, но ми се ще да кажа нещо за споделянето и отреагирането по принцип...


Поздравявам ви със следното нещо на Х.Букай:

Искам да ми изслушваш, без да ме съдиш.
Искам мнението ти, не съвет.
Искам да ми вярваш, без да изискваш.
Искам помощта ти, но не и да решаваш вместо мен.
Искам грижите ти, но не и да ме обезличаваш.
Искам да ме гледаш, без да проектираш твоите неща у мен.
Искам прегръдката ти да не ме задушава.
Искам да ме окуражаваш, без да ме насилваш.
Искам да ме подкрепяш, без да се нагърбваш с мен.
Искам да ме защитаваш без лъжи.
Искам да си близо, без да ме завземаш.
Искам да познаваш моите черти, които най-силно те отвращават.
Искам да ги приемеш, без да се опитваш да ги промениш.

Искам да знаеш … че днес можеш да разчиташ на мен …

Безусловно.

В очакване ....
Re: Как да се радвам на други бременни като душата ми кърви?
« Отговор #154 -: Октомври 09, 2009, 11:52:18 am »
А, Хорхе Букай...велик! :D
Та като заговорихме за него.....


Хорхе Букай из "Приказки за размисъл":

ОСЪЗНАВАНЕ

Ставам сутринта.
Излизам от къщи.
На тротоара има яма.
Не я виждам
и падам в нея

На следващия ден
излизам от къщи,
забравям, че на тротоара има яма,
и отново падам в нея.

На третия ден
излизам от къщи и опитвам да си спомня,
че има яма на тротоара.
Въпреки това,
забравям
и падам в нея.

На четвъртия ден
излизам от къщи и опитвам да си спомня
за ямата на тротоара.
Спомням си и
въпреки това,
не виждам трапа и падам в него.

На петия ден
излизам от къщи.
Спомням си, че трябва да внимавам
за ямата на тротоара,
и вървя, гледайки надолу.
Виждам я и
въпреки това
падам в нея.

На шестия ден
излизам от къщи.
Спомням си за ямата на тротоара.
Търся я с поглед,
Опитвам се да я прескоча,
но падам в нея.

На седмия ден
излизам от къщи.
Виждам ямата.
Засилвам се,
скачам,
с върха на крака си докосвам отсрещния ръб,
но не е достатъчно и падам в нея.

На осмия ден
излизам от къщи,
виждам ямата,
засилвам се
скачам,
стигам до другата страна!
Толкова съм горд от постижението,
че празнувам с радостни подскоци...
И докато подскачам,
отново падам в рова.

На деветия ден
излизам от къщи,
виждам ямата,
засилвам се,
прескачам
и продължавам пътя си.

На десетия ден,
точно днес,
разбирам,
че е по-удобно
да вървя...
по отсрещния тротоар.



Нека оставим онези хора, които падат, да изпитат цялата съпровождаща гама от чувства, това не е тяхно право , а тяхната свобода.
Нека бъдат свободни в изразяването им.
Нека не ги заблуждаваме, че утре ще е ден десети, а той да бъде втори.
Нека не им вменяваме вина , за липсата на възторг у тях, към ходещите "по отсрещния тротоар".
Нека осъзнаем, че дните са "десет", а пътя до там минава през още "девет" ( в живота няма скокове).
Нека не забравяме как сме се чувствали всеки един от тези дни.
*

    jam

  • Piu nessuno mi portera nel Sud.
  • *
  • 14924
Re: Как да се радвам на други бременни като душата ми кърви?
« Отговор #155 -: Октомври 09, 2009, 11:59:21 am »
изписали сте 8 страници и продължават, за нещо, което е адски просто, ако погледнем на нещата честно.

Просто е за теб. За мен не е ... наистина, колкото и честно да гледам  :lol:


какво му е сложното при теб, не разбрах? не можеш да решиш за себе си дали трябва да се радваш на чуждото щастие, когато ти си нещастна или не? дали си грешна ако не го се радваш или не?

туй беше поставената дилема. аз по нея умувам.
"Форумите са място за свободна дискусия между потребителите на сайта при спазване на правилата. Сдружение "Зачатие" не носи отговорност за изразените мнения от потребителите. Тези мнения не изразяват официалното становище на сдружение "Зачатие", освен в случаите, когато са публикувани изрично от името на сдружението."

Клостилбегит не се пие без да имате направено изследване за проходимост на тръбите, на репродуктивните хормони и спермограма на мъжа!

*
Re: Как да се радвам на други бременни като душата ми кърви?
« Отговор #156 -: Октомври 09, 2009, 12:11:32 pm »
Цитат
Как да приема с радост такава новина?
Как да бъда бяла и добра в собствената си мъка?
- това за протокола е от първия пост  :wink:

Макар на рационално ниво да съм напълно съгласна с теб Джам, писала съм и аз подобно нещо, рационалния отговор не ми дава покой. Да знам, че не съм длъжна да се радвам, да знам, че не съм лош човек ако се натъжавам от чуждата радост, но това не ме кара да се чувствам нито спокойна нито добре...
За това казвам, че за мен не е просто, нито лесно. За това постнах и ХБ, защото според мен момичето иска мнения и изслушване ... и две хубави думи. Нищо повече


В очакване ....
*
Re: Как да се радвам на други бременни като душата ми кърви?
« Отговор #157 -: Октомври 09, 2009, 12:12:32 pm »
Тъкмо да се включа и това Фуси дето го изпрати обезмисли поста ми.
Страхотно е , попадало ми е и преди.
И все пак да кажа и аз :D Смятам ,че съм добър и свестен човек , радвам се на щастливите хора наоколо спонтанно и естествено  , но това със стерилитета ми показа , че не съм толкова извисена колкото си мислех :D Бременностите и бебета около мен предизвикват свиване под лъжичката , буца в гърлото , абе горчилка. Това са все неща , които не мога да контролирам но се опитвам  , ама нещо не ми се получава..... Приемам и двете позиции с доверие , живота е суров учител , просто едните , по-добрите , тези които честно и открито заявяват , че се радват на чуждото  щастие са малко по-напред с учебния материал - нека им го признаем , какво толкова ,  ама момичета внимавайте че да не вземат да ви канонизират , шегата настрана търсете баланса , аз поне смятам че там е разковничето . Живи хора сме , нека не бягаме от  природата си , въпроса е ексзистенциален ама нека да не се вземаме толкова насериозно. :bighug: :bighug:
 
Re: Как да се радвам на други бременни като душата ми кърви?
« Отговор #158 -: Октомври 09, 2009, 12:58:26 pm »
Тази тема не беше моя - по един или друг начин се оправям с чувствата си, НО с оглед развоя

Силно и искрено искам да благодаря на Evro, Diva Roza и Jam -

МАЙКИТЕ, които се включиха в тази, вече не тяхна тема, но помнят ...

Бях наясно със себе си какво точно ме жегна, когато тия дни видях своя съученичка, бременна с третото си дете ... по една или друга причина знам, че не е от безкрайната ми лошотия или липса на позитивно мислене.
Не коментирам дали това жегване щеше да е толкова краткотрайно, ако на въпроса какво ново при мен, бях й отговорила че съм майка, но бъдеща ...

та това е - благодаря на майките, които разбират ...
*
Re: Как да се радвам на други бременни като душата ми кърви?
« Отговор #159 -: Октомври 09, 2009, 13:40:14 pm »
Мери, Мери, Мери!!!
Така се радвам, че и ти се появи в темата! Също и за Ефирчето!
 Не изчезвайте за дълго, момичета! Много ми е приятно приъствието ви, защото внасяте емоционална уравновесеност и духовно спокойствие, което на мен лично много ми допада. Пазете се да сте здрави физически и душевно!
Не ми е удобно да питам как вървят нещата, но за всичко има време, така че и вашето ще дойде! А дотогава се радвайте на живота си такъв, какъвто го имате, защото вие и семействата ви живеете сега и днес и не бива да пропускате радостите на живота. Всичко останало ще си дойде на мястото! Но пуснете душите си да летят свободно и да пият от живота във всички останали негови измерения! А те не се малко! Мен поне това ме спасяваше преди (че и сега по други поводи).

Вярвам във вашата звезда!

А на Евро и благодаря, че внесе една много интересна  нишка в разговора. Очевидно има неща, които трябва да бъдат изговорени, колкото и да боли от тях.

Всеки обаче си носи отговорност за неговата си психика и си знае колко тя може да понесе.

Хубав ден на  всички!