Мила
Бебе, прегръдки и от мене... Много ви мисля, особено тебе... и искрено се моля за вас!
(Имате ли някакви новини? Решихте ли се на операцията?)
По темата:Според мене появата на всяко бебе, без значение колко е чакано и дали изобщо сме се борили за него, си е голямо събитие и вълнение за родителите... Затова, когато моя приятелка (или пък приятел;) сподели че е бременна, се радвам на нейната радост... Някак отдавна успях да се науча, да разграничавам... Разбрах, че подобни радостни събития нямат нищо общо с нашата болка... Че бременните жени около нас нито намаляват, нито увеличават шанса ни за детенце
...
Не, че аз не съм плакала... Спомням си, преди години, когато поредния приятел ми каза (по телефона), че са бременни, аз ревях като магаре и му казах: "Не ми обръщай внимание! Наистина много и от сърце се радвам за вас." ... а той отговори: "Знам!" ...
Но с времето разбрах, че Господ не ни предоставя цялата кошница, пълна с всякакви радости... Едни имат едно, други - друго...
Разбрах, че просто трябва да сме добри,... да умеем да се радваме... Повярвайте ми, винаги има ма какво
...А и ние също ще изпълним мечтите си...
Що се отнася до осиновяването и до ромчетата... Аз бих осиновила дете, независимо от етноса му. И знаете ли, какво си мислих? Може и да не успея да родя, да нося дете, с което съм ограничена, да... но пък имам свободата, да избера, да не се повлияя от злобата, насаждана в обществото ни - злоба, изграждана на базата на етнически различия... И с това се чувствам свободна, много свободна... (Разбира се, това са много сериозни избори и никога, дори и на ум, не би ми хрумнало да осъдя някого, който е решил по друг начин за себе си!... )
Мили момичета, пожелавам на всяка една от нас по-малко болка, повече усмивки... и нека всички скоро се зарадваме на изпълнената си мечта!