Имам чувството, че около мен всичките ми приятелки са бременни... като напук на моята безпомощност и мъка. Сякаш някой отгоре се гаври с мен и се наслаждава на мъката ми.
След поредната новина снощи, че 5-та моя приятелка е забременяла ( в рамките на една година) се разревах и не се спрях цяла нощ.
Как да приема с радост такава новина?
Как да бъда бяла и добра в собствената си мъка?

Здравей мило момиче!Напълното те разбирам.Омъжих се през 1998г.,а родих своето бебче 2009г.От всичките си приятелки се омъжих първа,а видях първо техните коремчета ,техните бебчета ,някои от тях даже родиха и втори деца.Присъствах на рожденни дни и кръщенета  ,и аз като теб плаках и имах чуството ,че бавно умира всичката радост ,която имах в душата си.Затворих се в себе си и не общувах с никой.От работа в къщи.От слънчево момиче се превърнах  във вечно мрънкаща жена.Но открих сайта на зачатие  благодарение на момичетата възвърнах самочуствието си повярвах ,че и аз мога и ще постигна мечтата си и успях.Сега знам ,че се чустваш много зле ,но бъди силна ,бори се  и съм сигурна ,че ще успееш.Прегръщам те силно ,защото имаш нужда от това ,аз получих тази прегрътка от момичетата тук .БЛАГОДАРЯ ИМ МНОГО.

Напълно те разбирам!
Вече се радвам само на бременни от "Зачатие"-само те знаят колко е трудно да си постигнем мечтата!

Здравей мило момиче!Напълното те разбирам.Омъжих се през 1998г.,а родих своето бебче 2009г.От всичките си приятелки се омъжих първа,а видях първо техните коремчета ,техните бебчета ,някои от тях даже родиха и втори деца.Присъствах на рожденни дни и кръщенета  ,и аз като теб плаках и имах чуството ,че бавно умира всичката радост ,която имах в душата си.Затворих се в себе си и не общувах с никой.От работа в къщи.От слънчево момиче се превърнах  във вечно мрънкаща жена.Но открих сайта на зачатие  благодарение на момичетата възвърнах самочуствието си повярвах ,че и аз мога и ще постигна мечтата си и успях.Сега знам ,че се чустваш много зле ,но бъди силна ,бори се  и съм сигурна ,че ще успееш.Прегръщам те силно ,защото имаш нужда от това ,аз получих тази прегрътка от момичетата тук .БЛАГОДАРЯ ИМ МНОГО.

това все едно аз съм го писала, само дето не съм родила 2009, че още не е дошла, ма знае ли човек може  тогава пак да родя.

Дано това леко объркаване 2009 да е добро предзнаменование за всички нас!!!

Дано  наистина  2009 да донесе много бебчета .Поправям грешката синът ми се роди на 15.04.2008.Дали пък 2009 няма да му донесе братче или сестриче

съдбата проговори 2009 ще е бебешка година за всички нас    Geritta2002 ти си писала в моя пост и си ми дала прекрасни съвети на пръв поглед съвсем обикновени но е хубаво когато ти ги каже или напише някой ,който познава пътя по който вървиш.И за теб и за мен и за всяка една от нас чакаща това  вярвам че един ден ще е реалност.Има хора които приемат нещата по лесно ,но и при мен се получи така че всичките ми приятелки забременяха и родиха ,децата им вече са на по 2-3-4 години а аз още не мога да създам моето и понякога ми е трудно ,дори избягвам да се виждам с тях ,което не е хубаво ,но просто не мога.И все пак... и ние ще сме на тяхно място един ден .ПОстовете в Зачатие много ми помагат ,когато ми е трудно и се чувствам неразбрана и не знам защо различна,просто започвам да чета и в изповедта на всяка една от вас ми дава отново кураж.Защото виждам че има и други(и те ще ме разберат) защото виждам че има и успели ( и те са пример че трябва да имаме сили да продължим)

Герита, няма нужда да се радваш,не се чувствай виновна.
Но бременноста на друг не е и повод да бъдеш тъжна. Знай че и твоето детенце ще дойде някой ден.
Ето,още една твоя приятелка е забременяла, може би след това е твой ред.

Geritta2002 , ако знаеш само колко ми е познато всичко, което изпитваш....Чета темичката ти и се връщам назад. В момента плача, защото наново изпитвам болката...Защото прекрасно знам какво ти е. Накратко ще ти разкажа при нас какво се случи. Още от студентските години си бяхме неразделна компания от 5 момичета. Винаги сме крояли планове как един ден ще си разхождаме заедно децата.... През 2005 първа се омъжих аз. Бебеправенето започна още преди сватбата. След мен на 31.04.2006 се омъжи втората от нас. През месец Декември 2006 дойде при мен сияеща и каза "Ще си имам бебе?" Аз вече бях влезнала в драмата "всички имат бебета само аз не" и след тези думи на приятелката ми плаках като ненормална от 16ч седобяд до 3ч през нощта. Радвах се за нея и плачех за себе си. Вече бях тръгнала по лекарските кабинети и бях се психясала напълно. През м.Март 2007 за първи път посетих д-р Стаменов. Оттогава някак си започнах д авярвам, че и аз ще бъда мама. На 12.05.2007 се омъжи и третата от компанията. Тя е с толкова нередовен цикъл.....Идва и през 3-4 месеца. И естествено очакваше да се позабавят нещата. На 25.07.2007 ми беше лапароскопията. Прибирам се, отивам да я видя и тя ме посреща с "Бременна съм!". Този път не плаках. Само ми стана кривичко, но реших да съм "МЪЖ" и да приема това което ми отрежда съдбата. Четвъртата от нас не прави сватба. Само официално се събират да живеят заедно и слецд 2 месеца ми се хили насреща с "Бременна съм".... Тук вече ми дойде в повече - плаках у дома като магаре. Изревах си всички сълзи.... 26.10.2007 - сватбата на последната.Края на м.Април започвам първия си опит инвитро и тя на шега ми казва - "Като наближи време за пункцията ми звънни да ме подсетиш и аз да си направя детето, та да си бременнееем заедно." Аз в същия тон и се обаждам в деня на пункцията и я подсещам.....Всеки момент чакаме да се появи един юнак.
Стана доста дългичко май, но исках да видиш, че не си сама. Знам, че е адски тежко и че болката неможе да се опише с думи. Зная, че всеки път е по-труден от предишния, но се постарай да приемаш тези новини като стимуланти. Аз лично така започнах да правя. Сега и четирите ми приятелки се майтапят с емн, че съм ги минала всичките, защото те тепърва ще трябва да мислят за второ, пък аз с един куршум два заека съм уцелила. Никой обаче май не се замисля за цялата емоционална буря през която минах.... Геричка, пожелавам ти най вече вяра и надежда. Това ме крепи толкова време. А в момента в който видях дветет чертички вътрешно си казах "Знаех си аз, че ще стане", а всъщност бях толкова изненадана, че неможах да проговоря доста време. Само гледах теста и сълзите ми се стичаха. Пожелавам ти да успееш да намериш вярата в себе си. Радвай се за всяко чуждо щастие, защото всичко се връща - щом има за другите ще има и за нас!!! Така ни е създала природата....пък ако тя се инати на нейно място застава медицината.  Постарай се по-бързичко да излезнеш от гадната черна дупйка. Знам, че е трудно, но в момента в който се освободиш от това чувство на безпомощност и безгранична мъка когато поредната ти приятелка, позната или дори комшийката каже, че е бременна ....тогава, когато успееш да се измъкнеш нещата изглеждат по друг начин.

За жалост и аз се чувствам така..Непрекъснато се сблъсквам с бременни жени, бебчета и дечица.Дори преди 2 дни разбрах за поредната очакваща моя позната..Започнах да отбягвам срещи с приятелките си, които имат деца - а те май са почти всички.Остана ми само една приятелка, с която като се видим не си говорим за деца,понеже и тя няма, но при нея е повече по нейно желание това..Чувствам се егоистка, че отбягвам тези теми и разговори, но може би е просто вид предпазване на психиката ми от емоционален срив ... Понякога като загубя и последната капчица кураж си казвам, че може би не всички жени са родени да бъдат майки..А как бих искала да не съм права ...

Мили момичета, а може би трябва да отворите и отпуснете душите си и сърцата си точно за тази радост. Когато видите бременна или майка с дете/деца, дори и насила да е се усмихнете и дори и насила си кажете, че вие скоро ще сте на нейно място. И никой не очаква от вас да стане лесно, или да успеете дори да се зарадвате, но можете да опитате, аз 94% съм сигурна в положителния резултат:)
Не гледайте на тях като на непостигнатата ваша мечта а като на бременна жена и майка с дете/деца.
Минала съм преди доста време през тези усещания и ако тогава някой ме беше хванал за ръка и ми беше показал пътя щеше да е добре, за да не се лутам и сама да го търся:)А връщайки се назад...мога само да ви уверя, че не е трудно да преодолеете тази болка.Сега ви се струват празни думи, но дано опитате за да разберете, че е истина.
Аз не съм от успелите засега:) С всяка частица от тялото и живота си знам, че ще бъда майка, по един или друг начин. Вероятно това е още една причина да не ме боли гледайки радостта и щастието на жените, които ви причиняват мъка несъзнателно.Всъщност...мъката си я причиняваме сами, радостта и щастието също.
Дори в моментите в които допускам, че никога няма да износя децата си или поне не и трите:), не ме боли, защото е толкова хубаво да продължавам да се усмихвам и радвам на живота.
Усмихвайте се, дори и на сила се усмихвайте и ще видите, че е по-леко и лесно да се живее с нещата , които ни е трудно да приемем.

Здравейте и от мен момичета.Ще ви разкажа и моята история.С моя съпруг сме заедно то 9 години ,щастливо женени от 2 години и половина и от този момент се стараем да имаме бебе.Понеже съм по -голямата сестра се омъжих с една година по-рано, след една година се омъжи и моята сестричка.На нея бяха и казали ,че няма да има никога деца и колко беше голяма радостта и когато преди 11 месеца разбра ,че  е бременна.Само ,че намен тогава не ми беше въобще до радост,тъй като ние се страем а резултат никакъв и аз като вас се затворих в себе си и нямах желаие за нищо.Много тежко понесох го преживах ,но от друга страна се радвах за сестра ми ,че е щастлива.В момента тя е щастлива майка на момиченце, а аз щастлива леля.Искрено се надявам ,че и аз ще зарадвам моя съпруг с добрата новина която с нетърпение очакваме.
Горе главата момичета и дано тази Нова 2009 ни донесе много радост на всичките.

Трудно ми е да разбера това как не можете да се радвате на чужди деца и бременни майки. И аз се борих със стерилитета много години, но никога не съм имала проблем с това да се радвам на децата или пък да се подтискам като видя друга бременна. 

Не разбирам също как можете да отбягвате приятелките си, защото те имат деца? Трудно ви е да признаете и живеете с чуждия успех? Болезнено ли е чуждото щастие?

Вярно е, че хората са различни и всеки преживява по различен начин проблемите си, но ми е трудно да намеря оправдание за завистта и злобата.

 

Трудно ми е да разбера това как не можете да се радвате на чужди деца и бременни майки. И аз се борих със стерилитета много години, но никога не съм имала проблем с това да се радвам на децата или пък да се подтискам като видя друга бременна. 

Не разбирам също как можете да отбягвате приятелките си, защото те имат деца? Трудно ви е да признаете и живеете с чуждия успех? Болезнено ли е чуждото щастие?

Вярно е, че хората са различни и всеки преживява по различен начин проблемите си, но ми е трудно да намеря оправдание за завистта и злобата.

 

Чак пък завист и злоба-малко е крайно...

Съжалявам, ако съм малко афектирана, но моя приятелка, с която вървяхме заедно по този път сега плюе постоянно зад гърба ми, озлобяла е, има отвратително отношение към децата ми, и си позволява да коментира възможностите ми на майка пред други хора. И всичко това е, защото аз успях, а тя не, и въпреки безкрайното ми разбиране и толерантност. Завистта и злобата й са безгранични, и съжалявам, че вярвам прекалено много в добротата на хората.

За съжаление са малко хората, които са истински добри и благородни в сърцата си ...

Съжалявам, ако съм малко афектирана, но моя приятелка, с която вървяхме заедно по този път сега плюе постоянно зад гърба ми, озлобяла е, има отвратително отношение към децата ми, и си позволява да коментира възможностите ми на майка пред други хора. И всичко това е, защото аз успях, а тя не, и въпреки безкрайното ми разбиране и толерантност. Завистта и злобата й са безгранични, и съжалявам, че вярвам прекалено много в добротата на хората.

За съжаление са малко хората, които са истински добри и благородни в сърцата си ...

Наистина са малко такива хора,а за приятелката ти съжалявам...хора всякакви

Благодаря ти. Съжалявам, ако съм обидила някого, но съм наистина много наранена и разочарована, а никоя от вас тук няма вина за това...

 

Не всички понасят добрите новини.Не се чуди на твоята приятелка опитай се да и влезнеш в положение.Всеки го изжиява по различен начин.Аз сега с двоини сили се боря да забременея,защото сестра ми е жив пример ,че това може да се получи когато силно го желаеш.

и аз вървя по пътя, по който всичките ни приятели са вече с деца, че и с по 2, но съм убедена, че ще успеем и ние. вярно, че не ми е приятно, но човек трябва да приема съдбата си. вече мисля само позитивно и вярвам в успеха, защото след реките от сълзи ни чака море от любов към нащите деца. силно се надявам следващата година да успеем заедно и вече да няма нещастни двойки. късмет и весели новогодишни празници.