0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

 :oops:Накратко и моята история,която много прилича на някои по-горе.Омъжих се преди сестрите ми(имам две сестри) през 2002.Оттогава със съпруга ми опитваме за бебе.Направихме изследвания,проблемът се оказа в мъжа ми,но все някак си си давахме кураж,лекувахме се,още ходим и в клиники.Имало е моменти в които съм плакала,отчайвала,изпадала съм в тежки депресий,дори съм мислила за самоубийство!След мен се омъжи едната ми сестра,забременя веднага.2005 година се омъжи и другата,и тя забременя три месеца след сватбата.Беше ми и весело(ставах леля все пак),но въпросът"Защо само аз не мога?" не ми даваше мира.Всичките ми приятелки родиха,а аз продължавах ходенето по мъките.Направих инсеминация и...едната ми сестра забременя отново!Каква ирония!А тя не искаше второ дете засега.Моята инсеминация беше неуспешна.Изпаднах в едно състояние което просто не знам как да определя!НЕ ЗАВИЖДАМ,ОБИЧАМ СЕСТРИТЕ И ПРИЯТЕЛКИТЕ СИ,РАДВАМ СЕ ЗА ТЯХ!НО КАК ДА СЕ ЧУВСТВАМ ИНАЧЕ ДОКАТО ТЕ СА С ДЕЦА ,А АЗ СЕ ЧУВСТВАМ КАТО ИНВАЛИД И ВИЖДАМ,ЧЕ ТЕ СЕ СБЛИЖИХА ПОВЕЧЕ ПОКРАЙ БЕБЕТАТА СИ,А АЗ ОСТАНАХ САМА.ТЕЖКО МИ Е.Това чувствам-ТЕЖЕСТ,а в същото време се правя на силна заради мъжа си,да му вдъхна сили и вяра!Толкова съм объркана,уморена и отчаяна,че на Коледа си останах сама в къщи и се скъсах от рев.Спирам,защото пак се разплаках!
Здравей merilin77 ,докато те четях се разплаках.Върнах се съвсем малко назат и си спомних моите коледи преди да родя ,а повярвай ми те не бяха никак малко.Знаеш ли какво правих,пишех на едно листче ,"за мен едно бебче дядо Коледа" и го хвърлях в огъня.Много детско нали.Но ми вдъхваше надежда и чаках,е изглежда  дядо коледа прочете писмото ми и моя подарък сега спи в малкото легло.Бори се мила и неспирай да мечтаеш ,бъди до съпруга си ,обичайте се и ще видиш ,че наистина стават чудеса.УСПЕХ :bighug:
Благодаря на Господ,че има хора като теб да ми вдъхват кураж,защото понякога наистина имам нужда и аз от малко подкрепа.Понякога се чудя как издържам въобще,но знам и че няма друг начин,не трябва да се предавам,а отделно трябва да вдъхвам вяра и на съпруга си.Само Господ вижда как успокоявам мъжа си и колко уверено му казвам че ЩЕ СТАНЕ,МЕЧТАТА НИ ЩЕ СЕ СБЪДНЕ СКОРО,а после се крия в банята и плача.Бях силно момиче,оптимистка,винаги усмихната,весела,а от години насам се превърнах в друг човек,вечно замислена,напрегната,тъжна.Сякаш играя в някакъв филм.Знам,че със сълзи няма да стане,но едвам ги сдържам.Е,някак си успявам,но остана ли сама се наплаквам на воля.Много се радвам за всички вас,които сте успели и гушкате бебчетата си,знам през какво сте минали и вие.Това ме спасява изглежда.Дано и аз някога си върна усмивката,дано направя моя човек татко.
В този  форум всички момичета са страшно добрички ,те са до мен винаги,ще видиш ,че когато общуваш с тях,въпреки своите проблеми ще ти помогнат и ще те изслушат те са ПРИЯТЕЛЯ от който имаш нужда  винаги.
Здравей merilin77 ,
Знам как се чувстваш,аз изпадам в това състояние всеки месец когато ми дойде,но в моето семейство е наопъки,смисъл,че моя мъж ме успокоява и ме убеждава,че ще се получи и само трябва да имам вяра.После бъше сълзите ми и ме кара пак да се усмихна и след последния подобен разговор с него така съм се обнадеждила,че наистина вярвам,че скоро ще се получи така желаното от двамани бебче.Така че повярвай го и ти и се усмихни,защото само с много усмивки и вътрешна сила се получават хубавите неща.Ако силно го искаш и силно го вярваш ще стане.Горе главата!!! :bighug: :bighug: :bighug: :bfp1:


*
Здравейте момичета,аз имам едно дете на 6г. и половина вече пета година се опитваме с мъжът ми да имаме второ.И аз и той го искаме много,но все не се получава .Вече имам 6 спонтанни абартоа зад гърба си. След последния си мислех,че ще се откажа,но немога.Сега на темата за това дали ти е гадно когато видиш бременна жена.И през това минах.Имам една съседка нейното 1 дете е на възраст колкото моя син.Миналата година роди второ и се дистанцира,а преди това много се имахме.Дори не ме покани да го видя.Това много ме обиди,все едно ми каза-"Ти неможеш да имаш друго дете."Все не и е удобно да се видим все едно го крие.Аз също спрях да и се обаждам.Надявам се и аз да стана майка още един път,но и да не стане да сме живи и здрави.Успех момичета. :balk_7:
*
Здравей кла,
Може съседката ти просто да не иска да те наранява ако знае колко много искаш бебе. А ти може само да се радваш,че се е отдръпнала и не ти се налага излишно да лицемерничиш .  :wink:
*

    deep

  • *
  • 2887
  • believe in YOU
ЗИмам една съседка нейното 1 дете е на възраст колкото моя син.Миналата година роди второ и се дистанцира,а преди това много се имахме.Дори не ме покани да го видя.Това много ме обиди,все едно ми каза-"Ти неможеш да имаш друго дете."Все не и е удобно да се видим все едно го крие.Аз също спрях да и се обаждам.Надявам се и аз да стана майка още един път,но и да не стане да сме живи и здрави.Успех момичета. :balk_7:

Не мисля, че има връзка това, дали има второ, първо или изобщо дали има деца жената.
 Но си права, че този модел на поведение  се засилва и става явно точно, когато се появи дете в семейството.

Това е чисто човешко качество на личността.
Поведението на такива хора в  най - голяма степен е свързано с егоизма. Може да ти се струва странно но има пряка връзка със среблолюбието и страха, в който живеят. :lol:

Не се измъчвай поради чужди недостатъци.Отговори си на въпроса в края на краищата имаш ли нужда от такива лицемерни оношения!?

Ако много държиш на жената и я цениш, ще трябва да и простиш, да поговориш с нея като и покажеш колко ценен човек е за теб.

Ако това не е така, просто си направи изводите за себе си и си живей твоя живот, изпълнен с твоите мечти.

« Последна редакция: Юли 31, 2009, 18:38:33 pm от deep »

Хиляди гори са скрити в един малък жълъд. Р.У. Емерсън
*

    crow

  • *****
  • 2670
  • Вяра имам ... мира нямам!
А може да е била до теб само защото е имало за какво да си говорите и споделяте. Имам предвид - децата ви са били на една възраст, имали сте еднакви проблеми, сходни ситуации и т.н. Сега просто се нуждае от друга жена в нейното положение. Не я оправдавам, но си мисля, че тази съседка никога не ти е била приятелка, а чисто и просто е била "съседката с детенце на възрастта на моето", "жената от скамейката в парка" или нещо подобно. Не мисля, че те отбягва поради факта, че имаш само едно дете. Тя може да не се досеща, че искаш второ дете.
"I'll follow him to the ends of the earth," she sobbed. Yes, darling. But the earth doesn't have any ends. Columbus fixed that.
*
На мен вече не ми остана нито една приятелка без корем, бебе или и двете..   :( Направо незнам вече къде да се дяна ,защото темите са все едни и същи ,а аз немога да се включа ,въпреки че се старая да не изглеждам ,като лудата без деца.. Нямам сили вече да прикривам болката, по-добре да не виждам никой. Затворила съм се и все търся някакви тъпи извинения да не излизам ,но истината е ,че когато остана сама със себе си се чувствам най-добре. Миналият месец видях двете черти и се превърнах в съвсем друг човек. Върнах си усмивката, самочувствието и желанието за излизане ,разходки , срещи и т.н. .. направо летях. Нямаше и седмица всичко свърши. Проклинах се ,че съм си позволила да се надявам и изпаднах в още по-дълбока дупка. Отново падна мрак.Без желание за нищо. Дори на почивка не ми се ходи,защото там всички ще са с децата си .. Възможно ли толкова да страда човек ? Може би аз не съм наред нещо ,защото всички около мен изглеждат толкова щастливи.  :oops:
*

    bebe_13+15

  • *****
  • 2324
  • мама на две слънца
На мен вече не ми остана нито една приятелка без корем, бебе или и двете..   :( Направо незнам вече къде да се дяна ,защото темите са все едни и същи ,а аз немога да се включа ,въпреки че се старая да не изглеждам ,като лудата без деца..
Нормално си е след определена възраст повечето жени да са с деца или с бебета на път. Нормално е и децата да са най-важното за една майка и разговорите да се въртят около тях - бременностт, раждане, отглеждане. Гадно е като се чувстваме в "небрано лозе" и не можем да се включим. Сякаш сме нещо дефектни. Но още по-гадно е като сме минали първите две стъпки и никога не сме стигнали до третата. С разговорите за бременност и раждане само се връщам към кошмара, от който се опитвам да изляза. Не няма къде да избягаме, къде да се скрием, защото животът си продължава и хората не могат все с нас да се съобразяват, дори и да искат. Надявам се с времето и като говорим за нещата да претръпнем и да не боли толкова много. Или поне психолозите така казват - като говориш за проблемите и ги надживяваш. Дано!


" Възможно ли толкова да страда човек ? Може би аз не съм наред нещо ,защото всички около мен изглеждат толкова щастливи.  "
Възможно е Eli__ ,и на мен сърцето ми плаче.Онзи ден пътуваме с мъжа ми и по тротоара върви майка с количка и той каза:Виж колко секси сте жените като станете мами .
Каза го съвсем добронамерено но аз се разплаках...душата ми плачеше.
Молете се за нещата,които желаете,но работете за нещата,от които имате нужда.
" Възможно ли толкова да страда човек ? Може би аз не съм наред нещо ,защото всички около мен изглеждат толкова щастливи.  "
Възможно е Eli__ ,и на мен сърцето ми плаче.Онзи ден пътуваме с мъжа ми и по тротоара върви майка с количка и той каза:Виж колко секси сте жените като станете мами .
Каза го съвсем добронамерено но аз се разплаках...душата ми плачеше.
:bighug: Не страдайте милички-и ние скоро ще станем "секси мами"!Вярвайте!


Има три неща, които възрастните могат да научат от децата:
~ да бъдат радостни без повод;
~ винаги да са заети с нещо;
~ да се стремят с всички сили към това, което желаят;
(Паулу Коелю)

‎"Случва се нещото, в което наистина вярвате.
А вярата е нещото, което го кара да се случи."
An_manisto,сигурна съм че човека до теб те подкрепя напълно и със сигурност не е искал да се почувстваш наранена.Ще си има и той скоро до себе си секси мама  :)Дай Боже-желая ти успех!


Има три неща, които възрастните могат да научат от децата:
~ да бъдат радостни без повод;
~ винаги да са заети с нещо;
~ да се стремят с всички сили към това, което желаят;
(Паулу Коелю)

‎"Случва се нещото, в което наистина вярвате.
А вярата е нещото, което го кара да се случи."
Попаднах на поста на Лиско в тази тема, от преди 8-9 месеца, и тя най-невинно споделя, че иска да има три деца, а ето че само няколко месеца по-късно тя чака тризнаци. Лиско, желая ти лека и безпроблемна бременност и 3 здрави дечица - едва ли износването на тризнаци е лесно, но знам че ти ще се справиш.  :bighug:
И аз съм една от тези с един куп бременни и родили приятелки, и аз все още се боря, и продължавам да чувам от устите на мои близки думите "бременна съм". Ще изгрее слънце и на нашите улици, момичета, тогава когато Господ прецени че е най-подходящо. Пожелавам успех на всички!


*

    Lisko

  • *
  • 5448
  • Липсваш ми Бари:)
:)Да, дори бях забравила, че съм писала в тази тема:)

Наскоро си мислих нещо: Преди много години (поне 7-8 ) приемах стерилетета си като наказание за нещо, което аз съм направила. Все се питах, "Защо Господи аз?", "Какво толкова лошо съм направила?".
Винаги съм казвала, че незнам в кой точно момент и как преодолях това самопогубване. Но в онзи момент съм осъзнала, че Господ не ме наказва за нищо и, че не винаги съм била и съм добра, наранявала съм и съзнателно и несъзнателно хора около мен, но и заради това не ме е наказвал.

Приех стерилитета си като част от мен, не като ремарке пълно с камъни, което трябва да влача.
Трудно е, никога не съм казвала, че е лесно. Но е лесно да се усмихвате,м защото живота е наистина прекалено кратък за да му позволяваме да отнема радостите ни.
Вероятно мислите, че е лесно сега да говоря, защото вече съм бременна. Напротив, сега ми е по-трудно защото трябва да премервам думите си, настроенията си, емоциите си да не би да нараня без да искам някого.
Мисля си, че човек не се радва само ако не вярва напълно в силите си и в мечтите си.
Не ми се сърдете, не ви упреквам за нищо. Разбирам ви защото съм една от вас, дори и сега. И винаги ще съм. Но спрете да убеждавате себе си, че неможете и наистина повярвайте.
Винаги ще го казвам...усмихвайте се, това лекува както никое друго лекарство.
Семейството ми неведнъж е било на прага да се разпадне, но не съм спирала и за секунда да вярвам, че ще бъда майка. И ще бъда, като всички вас.

Вярвайте и се усмихвайте:):)
Аз вярвам, че ще бъдете майки.Най-добрите за вашите деца:)
Петина
« Последна редакция: Август 12, 2009, 11:46:13 am от Lisko »
*
И аз мисля, че трябва да се вярва - истински!
Лиско казва, че стерилитета е ремарке пълно с камани ... Бих казала чудесно описание. Ще си го носим и ще изхвърляме камък по камък от него, докато се опразни и гушнем своите дечица. Всеки изхвърлен камък е стъпка напред - направени изследвания, манипулации намерени причини и т.н.
Що се отнася за усещанията, когато сме заобиколени от бременни жени, майки с по 1, 2 даже и 3 дечица - не може да не ни става мъчно, боли, и то много, но аз винаги се радвам на всички деца, и на непознатите даже,по градинките, в трамвая. А бременна жена, като видя ми става много хубаво. Точно ме изписаха от болницата след извънматочната и моята приятелка бе приета по спешност - изтекоха й водите с втората й дъщеричка, в началото на 8 месец. Едва ходех, но всеки ден бях в болницата докато лежеше 3 дни преди да роди. Сядах на стълбите, наревавах се хубаво, та аз току що бях загубила бременността си и после се качвах да й дам кураж. Постоянно й казвах, че всичко ще е наред, че бебка ще е добре ... Знам, че на мен ми се късаше всичко отвътре, но че много й помогнах в онзи безкрайно труден за нея период. Затова сме приятелите - да намерим сили да се усмихнем и да сме един до друг - винаги...
« Последна редакция: Август 12, 2009, 13:28:22 pm от anmar »
"Спри да живееш за това, което е зад ъгъла и започни да се наслаждаваш на разходката по улицата."
*

    silvanchence

  • *****
  • 1971
  • Най-стимулиращият дар – надеждата.
Наскоро си мислих нещо: Преди много години (поне 7-8 ) приемах стерилетета си като наказание за нещо, което аз съм направила. Все се питах, "Защо Господи аз?", "Какво толкова лошо съм направила?".

[/url[url=http://bg-mamma.com]


Да имаш кураж не значи да не се страхуваш,а да си господар на страха си - Марк Твен
09.04.2009 г.
*

    baracuda

  • *****
  • 5348
  • Най-голямото щастие?Да бъдеш полезен!
...Приех стерилитета си като част от мен...Трудно е, никога не съм казвала, че е лесно...Вероятно мислите, че е лесно сега да говоря, защото вече съм бременна. Напротив, сега ми е по-трудно защото трябва да премервам думите си, настроенията си, емоциите си да не би да нараня без да искам някого...
Не ми се сърдете, не ви упреквам за нищо. Разбирам ви защото съм една от вас, дори и сега. И винаги ще съм. Но спрете да убеждавате себе си, че не можете и наистина повярвайте...Вярвайте и се усмихвайте:):)

          Бих добавила и :" Бъдете Упорити ! "
 Пети , думите ти сякаш аз съм ги казала...Момичета,не се предавайте !Изпращаме цялата си положителна енергия за вас...за всички НАС!
             Поздрави : Фани
  :)
Силно ви прегръщам момичета! :bighug:Ще бъдем упорити,ще се справим!Няма невъзможни неща,нали?Болката ни ще отмине, щом чуем така дълго чакания детски плач,който да осмисля истински живота ни!Дай Боже да е по-скоро! :balk_81:


Има три неща, които възрастните могат да научат от децата:
~ да бъдат радостни без повод;
~ винаги да са заети с нещо;
~ да се стремят с всички сили към това, което желаят;
(Паулу Коелю)

‎"Случва се нещото, в което наистина вярвате.
А вярата е нещото, което го кара да се случи."