Милото81, разбирам те напълно (както и всяко момиче в този сайт). Надявам се, че си започнала да се бориш със стерилитета (макар, че може и съвсем малък да е проблема при теб) и знай, че щом си поискала - ще имаш ! Аз също доста се отдалечих от приятелките си с деца. Понякога чак ме дразнят, но не защото имат деца, а просто защото не ме разбират. В този сайт намерих нови приятели. С тях с радост споделям болката си, както и борбата която водя. Знай, че най-важно е да откриеш лекар, на който да имаш доверие - след това просто правиш крачка, след крачка.
Благодарна съм, че открих този сайт. Той наистина помага с информация, с нови приятелства, с много истории, които ми дават сила да вярвам, че и АЗ ще успея !
Както и ти !

miloto81,недей така да се отчайваш тотално,не се хаби и не се самосъжалявай,защото по този начин нищо хубаво няма да си допринесеш,за да излезеш от дупката,в която си попаднала(мисля,че всяка от нас е имала някакъв такъв момент-поне аз-да,затова от опит ти казвам-нямаме нужда от кризите,които сами си докарваме-те само още повече ни теглят надолу,трябва да гледаме напред с оптимизъм и вяра,та дори да си представяме чудесата,които искаме да ни се случат,за да можем да преживеем трудностите,които Животът е приготвил за нас)Много е хубаво,че близките ти те подкрепят,остави приятелите-те не разбират нашата драма,но не ги обвинявай-те не са виновни за нищо.Нали затова е този сайт,затова сме тук,за да се подкрепяме,та на кой друг да разкажеш за моментните си чувства и емоции,ако не на нас всички,които ще те разберем?!Хей,вдигни глава,вземи се в ръце и тръгвай напред-ако още не си си намерила Лекаря-крайно време е да го направиш-живеем в 21 век-медицината е толкова напреднала-няма начин да не можеш да имаш собствено дете(какви са тези изказвания,дето са ти ги рекнали-на какво основание?Доколкото разбирам,не си била при специалист?!)А това,че позавиждаш на бременните коремчета-ами завиждай си им,нормално е,само недей злобей.И при теб ще дойде това чудо,тогава ще се смееш какви си си ги мислела!Хайде,миличка,със здраве,и скоро да ни пишеш,че вече си на себе си и си намерила пътя към своето(те)дете(ца)!

благодаря ви момичета за подкрепата знаех си че тук ще намеря хора които да ме разберат.когато двамата гинеколози ми казаха че немога да родя не се отказах отидох и в клиника по стерилитет със всичките ми изследвания тои заключи че мога да забременея само с инвитро с донорска яйцеклетка.проблема при мен е много високо fsh и lh правиха ми и  стимулация яичниците ми въобще не реагираха.аз не съм се предала но финансово не мога да си позволя повече от един опит а да стане от първия път е много малък процента.аз съм подала и документи за осиновяване и знам че ще стана майка не съм се отчаела съвсем тежи ми само това че няма да изпитам бременноста.

когато двамата гинеколози ми казаха че немога да родя не се отказах отидох и в клиника по стерилитет със всичките ми изследвания тои заключи че мога да забременея само с инвитро с донорска яйцеклетка.проблема при мен е много високо fsh и lh правиха ми и  стимулация яичниците ми въобще не реагираха.аз не съм се предала но финансово не мога да си позволя повече от един опит а да стане от първия път е много малък процента.

Еее,браво на теб,аз останах с впечатление,че случайни гинеколози са се изказали така.Но понякога и от първи опит ин-витро се получава,защо така се предаваш,преди да си пробвала!?Та дори и с донорска яйцеклетка да забременееш,пак ще е добре в твоя случай-важното е да станеш мама!Кандидатствала ли си по някои от дарителските програми за ин-витро,доколкото си спомням-те нямат ограничение за FSH и LH?На "Роза импекс" изискването беше да имаш поне 1 опит зад гърба си неуспешен,има и друга кампания"И аз ще съм прекрасна майка" за жените с ИЯР(не съм много запозната),порови се малко да видиш как може евентуално да кандидатстваш за финансово подпомагане.Успех ти пожелавам,по-бързичко да вдигнеш глава и действай,момиче!Много позитиви от мен!                                                                                        П.П.Познавам момиче,което дари яйцеклетки,а после разбрах,че донорката е бременна.

Снежинка и аз искренно се надявам че лошото вече си е отишло и от тук нататък само хубави моменти и усмивки да има.Милото81 послушай съвета на мари-ал и пробвай с донорски яйцеклетки.Искаме те с коремче!!!Не се предавай толкова лесно.Успехи.

Мисля, че тормозът ни идва от моралния предразсъдък, че не е редно да не се радваш на чуждата бременност. Прието е да припадаме от кеф, че хората забременявят. Наистина, при нормални обстоятелства, бихме се радвали, това е естествено, да сме някакви вещици,я. Нещата обаче не стоят така просто защото обстоятелствата не са нормални.
Няколко години поред аз изпитвах не само мъка, но нещо повече - гняв и яд, след като разбера за бремеността на близка приятелка. За човек, незпознат с проблемите ми, това може и да изглежда чудовищно, но след дълги терзания аз си дадох сметка, че аз изпитвам гняв и ярост НЕ ЗАЩОТО ЖЕНАТА Е БРЕМЕННА, А ЗАЩОТО АЗ НЕ СЪМ. Така че - е разликата е огромна. Това, че ни е мъчно, не означава, че сме зли, злобни и завстливи, както бе написано тук, а означава, че страдаме за себе си. На нас ни е мъчно за нас, а не страдаме от чуждото щастие. Така че чувството за вина ние сами си го създаваме. Най-естественото нещо на света е да ти е мъчно.
Още един щрих - не виждам защо трябва да се радвам /това пак е насаден предразсъдък/ на една естествено и безпроблемно забременяла жена. Аз се държа прилично - тя има нужда от почивка, внимание, грижи, но не и от това аз да вдигам банкет в нейна чест. Не виждам защо, при условие, че естествено и безпроблемно забременели жени - близки наши роднини, ни нараняват, ние трябва, братче, да изпитваме световна добрина и да се правим на светици. Това нито е възможно, нито би било искрено. Искреното в случая е да се радваме на хора, които знаят за какво става дума. При мен поне е така-ще вдигна банкет като разбера за бременността на някоя от вас, а не за бремеността на филанкишията.

Ванда, много точно си го написала! Аз съм на същото мнение. Не съм длъжна да се радвам на чуждата бременност. Още повече, след като това е естетсвена функция, по принцип, жените си забремеменяват и това е нещо нормално, не виждам какво толкоз трябва да се вживяваме. Истинската радост трябва да е за жените, които години се борят, за да постигнат това, което уж е естествено и лесно....ама за другите.
Оффф, абе много е дълбока тази материя. Много може да се говори и пак много хора няма да разберат и ще ни изкарат злобни вещици  Ами толкова по-зле за тях. Това говори колко бедни и ограничени душици са, за да смятат така и да не могат да разберат болката на една жена, страдаща от стерилитет. Лошото е, обаче, когато подобни квалификации идват от жени, които също се борят с безплодието...ей това вече е страшно....
Аз за себе си угризения нямам. Да, кофти ми е, че се чувствам така, но не зависи от мен. Съжалявам, не съм си избрала аз тази съдба, да се боря за най-святото и най-нормалното и естетсвено нещо - да имам дете. Който не ме разбира, да не се обажда неподготвен и да ръси простотии и обиди, особено в този форум, където сме дошли, за да бъдем разбрани, а не съдени!

Ще вметна само нещо - онзи ден, когато отивах за пункцията си, в АГ-Варна имаше изписване. Разбира се, познайте - цели автобуси с роднини, камери, балони и прочие. Изписваха едно дете - ромче. Предположих, че е момче, щом толкоз се радват, цялата рода беше там. Та си казах - каква ирония. Голяма радост, голямо празнуване, сигурно им е амнайстото дете, само докат се освести малко ще бъде експлоатирано я да проси, я нещо подобно. Раждат като невидели, нека, да са живи и здрави. Аз не съм расистка. Обаче поне да ги гледаха като хората, не да цоцат от държавата помощи, а децата да ходят голи и боси.... Няма справедливост. Е, на тези кажете ми, как да им се радвам????

П.С. Извинявам се, ако съм прозвучала расистки, далеч съм от мисълта, че аз решавам кой да ражда и кой не просто ми прави впечатление тази липса на справедливост. Ако някой се е почувствал засегнат, моля за извинение!

Много страдах и много плаках на чуждите радости, болеше ме и не го криех, не го крех и тук. Споделяла съм го не веднъж и съм била съдена не веднъж. Болеше ме не от това че някой се радва, а за това че не съм аз.
Има лек за тази болка и знам че всяка от нас ще бъде "изцерена", наистина вярвам и се моля да е така!

Много страдах и много плаках на чуждите радости, болеше ме и не го криех, не го крех и тук. Споделяла съм го не веднъж и съм била съдена не веднъж. Болеше ме не от това че някой се радва, а за това че не съм аз.
Има лек за тази болка и знам че всяка от нас ще бъде "изцерена", наистина вярвам и се моля да е така!

Момичета да споделя какво ми се случва напоследък.
 Приятелката ми от детските години забременя след като вече се беше замислила много дълбоко да започва изследвания и евентуално лечение-  от 2 години живее с мъжа си и й не се пазят, а бебето го няма. Забременя естествено, но не ми се похвали веднага - майка й ми каза при случайна наша среща. Тогава много й се расърдих - как може точно от мен да крие тази добра новина и се накарах със сериозно вдигнат пръст
Роди миналият месец,  първо на мен се обади - аз бях много щастлива за нея, а когато за първи път видях бебето тя ми го даде и го държах почти през цялото време докато бях у тях, а тя не спираше да обяснява на бебето, че аз съм неговата леля и колко много го обичам - бяхме без мъжете и се наплакахме добре - както само ние двете си можем.
Та искам да ви кажа, че приятелката ми се държи много по-добре и по-зряло от собствената ми сестра, която без много планиране е бременна вече с второ дете, а племенника ми го крие от мен и детето не ме познава?!?

Чудя се дали защото и приятелката ми не забременя от раз и знае какво ми е на сърцето... Но честно да си призная май за бременноста на приятелката се зарадвах повече от тази на сестра ми. Срам ме е но е така

sixsens много си права даже и не мисля че дължиш извинение на някого.А който каже че си расист сигурно няма връзка с главния мозък.Побеснявам когато някой ми каже:я па ти какво си се замъчила що не вземеш да си осиновиш едно И аз трябва да отърва държавата от поредното захвърлено цигане.Та те раждат само да вземат парите и го "завещават"където трябва.Вярно има и българчета-но колко са те и кой се домогва до тях.(Да не говорим колко години чакат осиновителите).Е та питам-какво да и се радвам на тая от махалата че родила и ни нагърбила с още едно гърло в данъците.Вместо да дават повече пари за нас тя държавата на поднос им ги дава. (***цензурирано от модератор - т. 9 от правилата на форума ***)   Е сега ако искате ме укорявайте нападайте ме ама аз си го казах че то това ми беше болна тема.

Зузини 
тук все пак има майки, които отглеждаме, обичаме и сме щастливи с осиновените си деца...
Само факта, че съм модератор ме спира да напиша какво мисля по въпроса.
Мери си приказките за в бъдеще. Всичко подобно на горенаписаното ще бъде изтривано от тук нататък

Фуси присъединявам се към теб! и понеже не съм модератор ще си кажа, пък да се обижда който ще!
Зузуни и Сиксинс - Професионалният ми път се стече така, че работих 5 години в ДОВДЛРГ, а в момента -от 3 години работя с деца с увреждания, та мога да говоря от личен опит. Момичета, каквато и да е майката, тя винаги преживява невероятен стрес в момента когато се разделя с рожбата си. Не мислете, че ромките като раждат всяка година са безразлични към децата си или че в домовете за деца има само и единствено никому ненужни ромчета на майки-сифилистични, проституиращи или наркоманки... Не бъдете с предрасъдъци, както не желаете и обществото да е с предрасъдъци към стерилитета и не желаете да сте дискриминирани.
Работила съм и майки с цел превенция на изоставането, работила съм с кандидат-осиновители и в последствие осиновители на деца. Няма да забравя думите на директорката на Дома когато изпраща осиновителите винаги им казва "До сега имахте едничка грижа, че нямате деца. Сега ви чакат по 100 грижи на ден!" Но от опита си знам, че осиновителката става МАЙКА още в момента, в който види /усети/ детето си. Много често е любов от пръв поглед.
В момента работя със семействата, в които са най-силните майки! Тези, които носят два кръста към голгота - своя и на децата си. За тези жени мога само едно да сторя - дълбок поклон и ще замълча...
В момента чакам одобрение от фонда, дано живот и здраве да имам собствено дете, но това не значи, че един ден няма да си осиновя, може дори да е ромче с увреждане.
Мили момичета, не зная защо смятате, че ние имаме повече право да се ползваме от финансирането от фонда, а децата, отглеждани в домовете нямат право на социална защита?!?! И дори защо го поставяте на въпрос?!?! И може ли да знам защо правите разлика между ромче, увредено дете, здраво дете, осиновено дете? Хайде кажете ми кое е по-дете?!?!

П.П. "(***цензурирано от модератор - т. 9 от правилата на форума ***) "    това е написано от жена, бореща се със стерилитет

Извинявам се за дългият пост, но нямам какво да изтрия!
Ако някой от модераторите смята, че съм нарушила нормите на добрият тон да ме изтрие...

Мили момичета!!!

Днес беше един от много кофтите  ми дни. Намирам се в края (надявам се горещо) на лош период. Такъв от тези, дето живота пробва докъде можеш да издържиш. В края на деня влезнах в тази тема и прочетох нещо много грозно. Преди година, такова нещо би ме обидило до смърт, би ме наранило, би ме натъжило, заради детето ми. Днес, това би трябвало да бъде върха на л.... . Обаче, точно това грозно нещо, точно на върха на кофтия ми ден ме разсмя съвсем искрено. Почувствах невероятна лекота и облекчение. Осъзнах нещо друго много важно за мен.
Наистина, в  нашите тежки състояния, неочаквано осъзнаваме, че сме получили сила, която в бъдеще ще ползва децата ни.

Усмихнете се и вярвайте. Това, през което преминавате в момента, трупа сили и устойчивост за бъдещото ви майчинство.

От сърце ви подарявам моята песен за лоши моменти и тежки мигове, когато душата ми се рони:

http://www.youtube.com/watch?v=dL_1ic9SHBI

И вижте кой лети към вас защото рано или късно, бебчета  ТРЯБВА има за всеки, койго ги иска 


http://uhaaa.com/stork

От сърце ви подарявам моята песен за лоши моменти и тежки мигове, когато душата ми се рони:

http://www.youtube.com/watch?v=dL_1ic9SHBI

Благодаря ти. Любимата ми е 

Не дейте с такава злоба за изоставените деца. Дали са ромчета, увредени или българчета, те са ДЕЦА и не са виновни за съдбата си. Не са избрали живота си. Не би трябвало да плащат за грешките на родителите си. И преди съм писала. Минавам през Христо Ботев всеки божи ден за работа и се връщам по същия път. Гледам ги малки, боси , мръсни, псуващи. Дори когато замеряха по колите с камъни пак се усмихнах. Чудя се, ако взема това малко детенце и го изкъпя, облека , възпитам и образовам, дали ще е по малко човек от моята дъщера? Не мисля..
Обаче на онази, дето ги влачи боси и кални и кълне като бабка от 20 век ми идва да и нафукам шамарите. Вместо да ги влачи боси до социалните, може да се хване да поработи малко и да им осигури нормално бъдеще...


Аха познавам момче ромче от Христо Ботев на 18 години с две деца  .
Викам млад свърши тая работа. Той вика, ааа има време, до 5-6 деца

А моето мнение е че не можем да съдим немайките за това че не изпитват любов към босите циганета. И аз, като немайка ми е било жал за тях, но сега като майка ми е по-жал, така че нека не забравяме че и ние сме били немайки.

Домовете за деца оставени за осиновяване не са пълни само с деца от малцинствата, но са 90% от тях. Не е тайна коя прослойка от обществото ни ражда деца и им отказва исконното им право да бъдат техни рожби, а наистина не всяко семейство е готово да отглежда дете от мацинствен произход и никой не бива да ги съди за това!

Искате ли да разделя темата, че се отплесна в друга посока?
Преложения за заглавие на новата тема? Ако се налага де...

Горещо ви моля, не можем да се разделяме на майки и немайки....
Всички тук сме обединени от една и съща болка - майчинството.В някакъв смисъл всички тук сме майки, някой от нас бъдещи, въпрос на време е...
Нека четем точно написаното и да не го преувеличаване и доизмисляме.

Мисля, че някъде в началото на темата бях писала - докато се борех за дете НИКОГА не съм можела да се зарадвам като видя бременна жена. Изключения - три близки мои зачатчета и племенницата ми,за която полудях от радост. Не само че не съм се радвала, ами ме болеше сърцето и ми се пълнеха очите като видех количка ...
Не съм изпитвала никакви угризения, защото не съм завиждала. Просто ми беше тежко, че АЗ нямам и НА МЕН не ми се дава.
Това, за което писах, е че след като премине тежкото, ще видите че освен изхабените нерви, изплаканите сълзи и тормоза, неусетно сте получили невероятна устойчивост и сила. Едва ли сега го усещате, защото болката е прекалено голяма, но ще дойде денят!!!

Наистина темата взе др.посока.Момичета или вие не ме разбрахте или може би аз не съм се изказала правилно.Никъде не казвам че съм против осиновяването или децата по домовете.Аз говоря само за ромчетата с които е пълно в тях.Защото българчетата са наистина малко и докато успееш да го вземеш то станало на 4-5 годинки.Никъде не говоря със злоба за тях защото те също имат право да бъдат обичани и да внесат радост в някое семейство.Единствената ми злоба е към циганките коите не са оценили дара си от тоя живот и ги захвърлят едно след друго.Тежи ми това че хората казват:осинови си едно.А би трябвало да кажат-опитай от всичко на което е способна медицината и като виждаш че не става тогава си осинови.Между другото аз от държавата не се възползвам и една стотинка не съм искала.Изказването ми беше че тя трябва да дава пари на вас които чакате от фонда а не на ромите които имат по една камара челяд без да се замислят как се гледат.Никъде не споменавам да не се отпускат средства за домовете.Моля ви четете добре преди да изкривите на човек приказките.

...Аз говоря само за ромчетата с които е пълно в тях.Защото българчетата са наистина малко и докато успееш да го вземеш то станало на 4-5 годинки.Никъде не говоря със злоба за тях защото те също имат право да бъдат обичани и да внесат радост в някое семейство.Единствената ми злоба е към циганките коите не са оценили дара си от тоя живот и ги захвърлят едно след друго...

Zuzuni, имам само едно въпросче... Дали имаш същите чувства (злоба) и към майките на изоставените българчета, или на тях трябва да пляскаме, защото при този дефицит (и чакане..) все пак са оставили деца, заслужаващи "да бъдат обичани и да внесат радост в някое семейство"...???

Имах късмета, да нямам възможността да прочета някои от твоите изказвания, тъй като са цензурирани от модераторите, за което сърдечно им благодаря!...