Мила Мишантичка, не бива да се вълнуваш в това си състояние!
Включвам се отново в темата, защото почти се почувствах отговорна за състоянието ти, като очевидно “прегрешението” ми е, че се включих в последната и част, с което внесох ненужния реализъм и трезви нотки.
Но, както тук нееднократно прозорливо се отчете, всички сме различни и по различен начин усещаме и чувстваме живота си. И всеки е прав за себе си, щом ги усеща по неговия си определен начин нещата от живота.
Защо това трябва теб да те натъжава?! И кое по-точно те натъжава?! Това, че сме богати в разнообразието си ли?! И точно това разнообразие ни обединява (а не ни дели)като споделен чужд опит, който само може да помогне на друг да погледне на живота си и от дру ъгъл, който пък може да е спасителен за него в този момент.
Богатството на темата (и не само на нея) е в различията ни (опит, живот, страдание, радости, очаквания, надежди), преодолявайки ги да открием и нови свои лица и усещания, които не сме познавали досега и които могат да ни помогнат в труден момент. Т.е. това е едно пътуване към себе си, но, минавайки през душите и сърцата на другите. Защо това трябва да те натъжава?!
Ако теб те е спасило да си “играеш” на майка, и даже, когато не си имала деца, то това за друг човек е мъчително, адски болезнено, душевно травмиращо, убиващо всичко в теб, водещо те към вечно щастливото и безгрижно състояние на умопобъркания, който не е в състояние да различи фантазиите си от реалността. Такъв човек има нужда от помощ вече.
Много са жените като теб (сигурно), но още повече са и тези от втория тип. И за всички ни има място, не само в тази тема, но и в живота.
Това е пък нещичко от друго съвсем обикновено момиче.
