Разбирамте много добре,знам колко много боли,аз вече го преживях двапъти,първия път в двадесет и шестата седмица,преди две години и тази година ми се случи отново в двадесет и третата седмица изгубих и второто си дете,като видя бебе немога да си сдържам сълзите,все си мисля как ще живея всичко ми е толкова безразлично нямам интерес в нищо,но като си говорим с приятелями и така няма да постигна нищо,трябва да се борим,таъв е живота,някои проблемите ги блъскат всеки ден по малко други ги сгрумолясва на веднъж,не се отчаиваи и говори по често за случилото се каквото и да си мислиш споделяи го,като забременееш пази се много,аз ако зачена ще ми правят серклаж,макар че толкова ме е страх че може пак да ми се случи,но не се отказвам,дори и сега като пиша сълзите ми се стичат.Но само напред и кураж.Помисли си колко по лоши неща се случват по света,трябва да сме силни.