0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Re: Как да преодолея загубата? Толкова боли...
« Отговор #80 -: Ноември 29, 2007, 12:40:24 pm »
Днес съм на първи преглед след аборта и ми трепери под лъжичката.  :oops: Не съм спряла да кървя вече 20 дни... Не мога да си спра кърмата... Жестоко е да имаш толкова много, а да няма бебе...
Понякога ми омръзва да бъда силна, не може ли и при мен нещо да се получи лесно...
  09.11.2007
*
Re: Как да преодолея загубата? Толкова боли...
« Отговор #81 -: Ноември 29, 2007, 12:49:23 pm »
Мило Жабче, аз бях едва в 10г.с. и кърваях 15 дни след аборта.... При теб нещата бяха доста по-напреднали и вероятно е доста по-сложно, но мисли за бъдещето. Прегръщам те!
 Ти си най-силното и смело жабче, което познавам!  :balk_21:
*

    Ganka

  • *****
  • 5926
  • мама и леля на ангелчета
Re: Как да преодолея загубата? Толкова боли...
« Отговор #82 -: Ноември 29, 2007, 14:08:17 pm »
Жабче, при теб си беше раждане, нормално е като при раждане да кървиш по-дълго. Всичко ще е наред, независимо от проблемите и мъката - ти ще станеш мама скоро! Вярвам в това, вярвай и ти!
Обещах на Лили:)
 
"... Защото, ако има някаква утеха в трагедията да изгубиш любим човек, тя е в необходимата вяра, че може би така е по-добре.
""Вещицата от Портобело", Паулу Коелю
*
Re: Как да преодолея загубата? Толкова боли...
« Отговор #83 -: Ноември 29, 2007, 23:55:54 pm »
Жабче, не се притеснявай за кървенето, при мен след аборта (в 20-та седмица), беше 30 дни. Веднага след това започна първия цикъл. За кърмата тук не ми изписаха нищо, но ме посъветваха да си стягам сърдите, и ако има усложнения тогава да потърся лекарска помощ. Аз също имах коластра около седмица. Наистина изживяването е истински ад, да имаш кърма, а бебе да няма.
Дано по-скоро се възстановиш!
Re: Как да преодолея загубата? Толкова боли...
« Отговор #84 -: Ноември 30, 2007, 09:47:08 am »
Мина прегледа, Док каза, че матката е изчистена идеално и би трябвало до няколко дни да спре напълно кървенето. Поне нещо "идеално" да има в цялата история.  :lol:
А кърмата при мен е много, не е коластра, ами си е вече кърма. Пих 2 седмици Парлодел и 3 дни след като го спрях се сдобих с огромни препълнени гърди и адски болки. Наложи се да изцедя малко, за да спрат болките и да мога да поспя малко, прилагам и бабини илачи вече. Док снощи каза да пия сега 3 седмици Парлодел. Но не ми каза колко време ще ми е нужно за възстановяване, аз нали съм нетърпелива и изстрелях въпроса...  :oops:
Днес ми е криво, стават 3 седмици... снощи много плаках като си легнах, всички спомени ми нахлуха в главата, нали водите ми изтекоха в четвъртък вечер, в леглото... Днес съм с подути очи и даже гримът не помогна.  :?
« Последна редакция: Ноември 30, 2007, 09:49:56 am от Жабче »
  09.11.2007
*
Re: Как да преодолея загубата? Толкова боли...
« Отговор #85 -: Ноември 30, 2007, 14:03:41 pm »
Ох, милата. Напълно съм наясно какво ти е наглавата, преживяла съм го толкова пъти. Аз спрях кърмата с бромокриптин. Мисля, че изпих един блистер само.
Re: Как да преодолея загубата? Толкова боли...
« Отговор #86 -: Ноември 30, 2007, 16:49:02 pm »
И хистологията излезе... както се и очакваше - вътрематочна инфекция, тежка.  :(
Откъде дойде и как не успяхме да я хванем...
Второто бебе не се е редуцирало, размерите му са почти същите, като когато му спря сърчицето. И плацента втора има.
  09.11.2007
*
Re: Как да преодолея загубата? Толкова боли...
« Отговор #87 -: Ноември 30, 2007, 16:51:25 pm »
Жабче, ти нали пи антибиотик след редукцията? Може би второто ембрионче е довело до това ?!
Гледай напред. Там има слънце.


"Нищо на света не е същото щом някъде там, неизвестно къде, една овца, която не сме виждали, е изяла или не е изяла една роза..."
Антоан дьо Сент Екзюпери
Re: Как да преодолея загубата? Толкова боли...
« Отговор #88 -: Ноември 30, 2007, 17:07:37 pm »
Да, пих антибиотик. Редукцията ми беше в 8 г.с. След това 2 пъти съм пускала изследвания, последните бяха 3 седмици преди аборта. Всичко беше чисто, нищо съмнително. Само в последната микробиология имаше кандида. Нищо не ме е боляло, общо взето само последната седмица имах някакви болки. В болницата също ми казаха, че верятно е от второто ембрионче. Малшанс... случвало се...
Е, поне е успокоително, че не е нещо физиологично, което да ми попречи и следващия път.  :lol:
  09.11.2007
*
Re: Как да преодолея загубата? Толкова боли...
« Отговор #89 -: Ноември 30, 2007, 17:09:55 pm »
Жабешките пантофки ще си имат собственик - по-скоро, отколкото си представяш. :D


"Нищо на света не е същото щом някъде там, неизвестно къде, една овца, която не сме виждали, е изяла или не е изяла една роза..."
Антоан дьо Сент Екзюпери
Re: Как да преодолея загубата? Толкова боли...
« Отговор #90 -: Ноември 30, 2007, 17:19:29 pm »
Дано.  :lol: Не ми се чака много, не съм от търпеливите.  :oops:
Ако Док даде зелена светлина, напролет с нови сили. Че бездействието ми действа зле на психиката.
  09.11.2007
Re: Как да преодолея загубата? Толкова боли...
« Отговор #91 -: Ноември 30, 2007, 17:20:50 pm »
Жабче, следващия път всичко ще е наред  :D
Пролетта е прекрасно време, за теб ще е най-прекрасната пролет  :blowingdust:

lb2f
*

    z22

  • *
  • 3293
  • мама на слънцa
Re: Как да преодолея загубата? Толкова боли...
« Отговор #92 -: Ноември 30, 2007, 21:25:52 pm »
Дано.  :lol: Не ми се чака много, не съм от търпеливите.  :oops:
Ако Док даде зелена светлина, напролет с нови сили. Че бездействието ми действа зле на психиката.

и аз се чувствах по същият начин.Веднъж усетила живота в себе си,не можех да си предтавя,че няма да го изпитам пак.Започнахме опити отново още 4 месеца след загубата на бебетата.
 За кърмата - аз започнах Бромокриптин-а веднага след аборта и нямах проблем.
 Прегръщам те и ти желая успех!
<br />
Re: Как да преодолея загубата? Толкова боли...
« Отговор #93 -: Януари 29, 2008, 14:01:44 pm »
Жабче,здравей :)
Късничко прочетох историята ти,сега вече е януари ,предполагам,че все още се опитваш да се справиш с мислите си и тъгата.Реших да пиша,защото случилото се с теб е почти идентично с моето преживяване.Просто,за да ти дам малко кураж.
Аз изгубих близнаците си също в 17г.с,през декември 2007.Няма да влизам в подробности за усещанията и физически, и емоционални.Страшно боли  :(
По същият начин се наложи да се предизвика раждане,след което абразио-така щастието приключи бързо.
Лекарят в "Майчин дом" ми каза,че би трябвало да се изчака 6м. до следващите опити за бебеправене,но моят гинеколог,при когото ходих на ЖК и на когото имам голямо доверие ме увери,че не са нужни толкова много и всичко зависи от мен,може да са 4 или 5, или 8м.Просто преди да започнем отначало трябва преглед-гинекологичен.При мен кървенето спря след 10 тина дни, а първата менструация започна 30 дни след аборта.За кърмата пиех "Бромкриптин" един месец и нямах проблеми,при все че гърдите бе боляха жестоко през бременността.
Относно генетичните изследвания трябва да направим и двамата с половинката ми-кариотипизиране.Имунологични не препоръча-засега.
Аз също доста четох и незная какви изследвания са нужни при подобна ситуация.
Може би е доста индивидуално.

Аз лично силно вярвам,че чудото ще се случи!!!И ще пиша,ако стане.
Прегръдки!!!
« Последна редакция: Януари 29, 2008, 14:11:03 pm от Mimche »
"Когато изпълваш живота на другите със светлина не може да не бъдеш озарен и ти"
Re: Как да преодолея загубата? Толкова боли...
« Отговор #94 -: Януари 29, 2008, 20:50:51 pm »
Здравей, Мимчо. Съжалявам много за случилото се, болката е ужасна... Времето не лекува, просто я притъпява, но тя винаги ще си остане там, вътре в мен, и ще се обажда при всеки малък повод - бременна жена, бебе, детски магазин, филм, усещане, мирис...
 
Аз вече съм по-добре, работя, работя, работя - така нямам време да мисля. Не че не се сещам за бебето, няма и ден, в който да не мисля за него, просто се опитвам максимално да си запълня дните и мислите с нещо друго. Така и времето минава по-бързо.

Относно изследванията - аз съм правила генетични и имунологични изследвания преди да забременея, защото бременността ми беше от ин витро. На теб не ти ли казаха каква е вероятната причина да се стигне до аборт? Това би могло да те насочи и какви изследвания да направиш. Месец след аборта аз направих най-елементарните - микробиология, цитонамазка, тест за хламидия, ПКК, стерилна урина, профилактичен преглед при гинеколог.
Кърмата спря след едномесечен прием на Парлодел. Първият ми цикъл дойде на 51 ден от аборта, а за съжаление и вторият се очертава да е толкова дълъг.  :( Период на изчакване не са ми препоръчали - в болницата ми казаха, че минимумът е 3 месеца, а аз за себе си реших да изчакам 3 цикъла и тогава да предприемам някакви действия, ако лекарят ми реши, че съм готова.

Надявам се скоро да се похвалиш с добри новини!  :bighug:
  09.11.2007
Re: Как да преодолея загубата? Толкова боли...
« Отговор #95 -: Януари 30, 2008, 12:40:17 pm »
Здравей Жабче :)
Благодаря ти за бързия отговор и за подкрепата :bighug:
Да,права си, работата помага-поне, за да позабрави човек за малко,по-скоро ,за да си отклони мислите в друга посока.
Относно причината-при последният контролен преглед на бебетата просто сърцата им бяха спрели да туптят...Не бях усетила дори кога,без болка, без неразположения.Пиех единствено "Магнерот" и витамини.Просто се случи.А епикризата ,както и другите преживявания в "Майчин дом" са друга и доста обширна тема.В крайна сметка-отговор от там-нямаше.Добре го замазаха.
В 14 г.с.бях на преглед във "Фемина",при д-р В.Димитрова.Тя имаше притеснения за кръвния поток на едното бебче,но не каза да се направят никакви специални изследвания,не бях в рисковата група за Даун,всичко беше наред,но уви...Доколкото разбирам според лекарите това е единствената логична причина-кръвният поток.Но защо и двете е въпрос ,на който никога няма да мога да си отговоря.

От сърце ти желая успех!  :)
"Когато изпълваш живота на другите със светлина не може да не бъдеш озарен и ти"
Re: Как да преодолея загубата? Толкова боли...
« Отговор #96 -: Февруари 03, 2008, 12:23:02 pm »
Жабче , от няколко дни искам да ти пиша и не мога . Започвам да плача веднага. Напълно те разбирам как се чувстваш. И на мен се случи нещо подобно , макар и на по- ранен етап. :(
 Сигурна съм , че не е далечно времето , когато всички ще изживеем щастието да станем майки.Вярвам го силно.
 Мимче , ужасно съжалявам и за тебе. Има въпроси , на които никога няма да си дадем отговори.Просто трябва да приемем истината. :bighug:
*

    mishanta

  • *
  • 7232
  • Не пропускайте профилактика при мамолог! Важно е!
Re: Как да преодолея загубата? Толкова боли...
« Отговор #97 -: Февруари 03, 2008, 17:54:35 pm »
:hug2:Мило Жабче!
Не искам да те връщам назад, но сега виждам какво ти се е случило!
Прегръщам те силно, нека това да е последното тежко изпитание на което сте подложени ти и твоето силно момче!
 yahoo_17Пожелавам ти ЧУДО с вкус на сметанов сладолед!
Ще се случи, с теб съм!
Благодарение на Вас съм Майка :flower: :flower:
Димитър 07.11.07 и Калина 21.10.09
:heartbeat: :heartbeat:

* Чувствителните хора живеят върху върха на пръстите си, за да не притесняват никого.
Прекосяват живота без да вдигат шум, защото целият шум е вътре в самите тях *


:eat: Рецептурник на майсторките в Зачатие :)
Re: Как да преодолея загубата? Толкова боли...
« Отговор #98 -: Февруари 03, 2008, 18:58:24 pm »
Мимче, чувала съм, че подобни проблеми има при бременност с еднояйчни близнаци. Даже съм гледала по Дискавъри филм, в който отстраниха проблема с лазер и бременността завърши успешно. Може да идеш в Майчин дом, на 14 етаж, и да се консултираш с доцент Кременски, няма да ти откаже, а и ще ти препоръча точно какви генетични изследвания да пуснеш. Мисля, че дава и онлайн консултация в клубовете на дир.бг

fatalwoman съжалявам, душицо, че и ти си минала по същия тежък път.  :( Прегръщам те и ти желая от все сърце скорошен успех!

Мишанта благодаря!
Много ви е сладко Митачето, пу пу.  :lol:
  09.11.2007
*

    z22

  • *
  • 3293
  • мама на слънцa
Re: Как да преодолея загубата? Толкова боли...
« Отговор #99 -: Февруари 03, 2008, 19:53:42 pm »
Здравей Жабче :)
Благодаря ти за бързия отговор и за подкрепата :bighug:
Да,права си, работата помага-поне, за да позабрави човек за малко,по-скоро ,за да си отклони мислите в друга посока.
Относно причината-при последният контролен преглед на бебетата просто сърцата им бяха спрели да туптят...Не бях усетила дори кога,без болка, без неразположения.Пиех единствено "Магнерот" и витамини.Просто се случи.А епикризата ,както и другите преживявания в "Майчин дом" са друга и доста обширна тема.В крайна сметка-отговор от там-нямаше.Добре го замазаха.
В 14 г.с.бях на преглед във "Фемина",при д-р В.Димитрова.Тя имаше притеснения за кръвния поток на едното бебче,но не каза да се направят никакви специални изследвания,не бях в рисковата група за Даун,всичко беше наред,но уви...Доколкото разбирам според лекарите това е единствената логична причина-кръвният поток.Но защо и двете е въпрос ,на който никога няма да мога да си отговоря.

От сърце ти желая успех!  :)

много съжалявам за загубата ти.
 При мен се случи абсолютно същото.Загубих близнаците си в 20-та седмица - спряха им сърчицата.Точно като теб в 14-та г.с. д-р Димитрова откри нарушен кръвопоток,но каза че нищо не може да се направи и само можем да чакаме и да се надяваме,да не се влошават нещата.
 Аз правих после и генетични и имунологични изследвания,защото на мен ми е втори аборт,но всичко е наред.Просто малшанс,че са били еднояйчни .
 Желая ти успех при следваща бременност!
<br />