Днес съм на първи преглед след аборта и ми трепери под лъжичката.  Не съм спряла да кървя вече 20 дни... Не мога да си спра кърмата... Жестоко е да имаш толкова много, а да няма бебе...
Понякога ми омръзва да бъда силна, не може ли и при мен нещо да се получи лесно...

Мило Жабче, аз бях едва в 10г.с. и кърваях 15 дни след аборта.... При теб нещата бяха доста по-напреднали и вероятно е доста по-сложно, но мисли за бъдещето. Прегръщам те!
 Ти си най-силното и смело жабче, което познавам! 

Жабче, при теб си беше раждане, нормално е като при раждане да кървиш по-дълго. Всичко ще е наред, независимо от проблемите и мъката - ти ще станеш мама скоро! Вярвам в това, вярвай и ти!

Жабче, не се притеснявай за кървенето, при мен след аборта (в 20-та седмица), беше 30 дни. Веднага след това започна първия цикъл. За кърмата тук не ми изписаха нищо, но ме посъветваха да си стягам сърдите, и ако има усложнения тогава да потърся лекарска помощ. Аз също имах коластра около седмица. Наистина изживяването е истински ад, да имаш кърма, а бебе да няма.
Дано по-скоро се възстановиш!

Мина прегледа, Док каза, че матката е изчистена идеално и би трябвало до няколко дни да спре напълно кървенето. Поне нещо "идеално" да има в цялата история. 
А кърмата при мен е много, не е коластра, ами си е вече кърма. Пих 2 седмици Парлодел и 3 дни след като го спрях се сдобих с огромни препълнени гърди и адски болки. Наложи се да изцедя малко, за да спрат болките и да мога да поспя малко, прилагам и бабини илачи вече. Док снощи каза да пия сега 3 седмици Парлодел. Но не ми каза колко време ще ми е нужно за възстановяване, аз нали съм нетърпелива и изстрелях въпроса... 
Днес ми е криво, стават 3 седмици... снощи много плаках като си легнах, всички спомени ми нахлуха в главата, нали водите ми изтекоха в четвъртък вечер, в леглото... Днес съм с подути очи и даже гримът не помогна. 

Ох, милата. Напълно съм наясно какво ти е наглавата, преживяла съм го толкова пъти. Аз спрях кърмата с бромокриптин. Мисля, че изпих един блистер само.

И хистологията излезе... както се и очакваше - вътрематочна инфекция, тежка. 
Откъде дойде и как не успяхме да я хванем...
Второто бебе не се е редуцирало, размерите му са почти същите, като когато му спря сърчицето. И плацента втора има.

Жабче, ти нали пи антибиотик след редукцията? Може би второто ембрионче е довело до това ?!
Гледай напред. Там има слънце.

Да, пих антибиотик. Редукцията ми беше в 8 г.с. След това 2 пъти съм пускала изследвания, последните бяха 3 седмици преди аборта. Всичко беше чисто, нищо съмнително. Само в последната микробиология имаше кандида. Нищо не ме е боляло, общо взето само последната седмица имах някакви болки. В болницата също ми казаха, че верятно е от второто ембрионче. Малшанс... случвало се...
Е, поне е успокоително, че не е нещо физиологично, което да ми попречи и следващия път. 

Жабешките пантофки ще си имат собственик - по-скоро, отколкото си представяш.

Дано.  Не ми се чака много, не съм от търпеливите. 
Ако Док даде зелена светлина, напролет с нови сили. Че бездействието ми действа зле на психиката.

Жабче, следващия път всичко ще е наред 
Пролетта е прекрасно време, за теб ще е най-прекрасната пролет  :blowingdust:

Жабче,здравей
Късничко прочетох историята ти,сега вече е януари ,предполагам,че все още се опитваш да се справиш с мислите си и тъгата.Реших да пиша,защото случилото се с теб е почти идентично с моето преживяване.Просто,за да ти дам малко кураж.
Аз изгубих близнаците си също в 17г.с,през декември 2007.Няма да влизам в подробности за усещанията и физически, и емоционални.Страшно боли 
По същият начин се наложи да се предизвика раждане,след което абразио-така щастието приключи бързо.
Лекарят в "Майчин дом" ми каза,че би трябвало да се изчака 6м. до следващите опити за бебеправене,но моят гинеколог,при когото ходих на ЖК и на когото имам голямо доверие ме увери,че не са нужни толкова много и всичко зависи от мен,може да са 4 или 5, или 8м.Просто преди да започнем отначало трябва преглед-гинекологичен.При мен кървенето спря след 10 тина дни, а първата менструация започна 30 дни след аборта.За кърмата пиех "Бромкриптин" един месец и нямах проблеми,при все че гърдите бе боляха жестоко през бременността.
Относно генетичните изследвания трябва да направим и двамата с половинката ми-кариотипизиране.Имунологични не препоръча-засега.
Аз също доста четох и незная какви изследвания са нужни при подобна ситуация.
Може би е доста индивидуално.

Аз лично силно вярвам,че чудото ще се случи!!!И ще пиша,ако стане.
Прегръдки!!!

Здравей, Мимчо. Съжалявам много за случилото се, болката е ужасна... Времето не лекува, просто я притъпява, но тя винаги ще си остане там, вътре в мен, и ще се обажда при всеки малък повод - бременна жена, бебе, детски магазин, филм, усещане, мирис...
 
Аз вече съм по-добре, работя, работя, работя - така нямам време да мисля. Не че не се сещам за бебето, няма и ден, в който да не мисля за него, просто се опитвам максимално да си запълня дните и мислите с нещо друго. Така и времето минава по-бързо.

Относно изследванията - аз съм правила генетични и имунологични изследвания преди да забременея, защото бременността ми беше от ин витро. На теб не ти ли казаха каква е вероятната причина да се стигне до аборт? Това би могло да те насочи и какви изследвания да направиш. Месец след аборта аз направих най-елементарните - микробиология, цитонамазка, тест за хламидия, ПКК, стерилна урина, профилактичен преглед при гинеколог.
Кърмата спря след едномесечен прием на Парлодел. Първият ми цикъл дойде на 51 ден от аборта, а за съжаление и вторият се очертава да е толкова дълъг.  Период на изчакване не са ми препоръчали - в болницата ми казаха, че минимумът е 3 месеца, а аз за себе си реших да изчакам 3 цикъла и тогава да предприемам някакви действия, ако лекарят ми реши, че съм готова.

Надявам се скоро да се похвалиш с добри новини! 

Здравей Жабче
Благодаря ти за бързия отговор и за подкрепата
Да,права си, работата помага-поне, за да позабрави човек за малко,по-скоро ,за да си отклони мислите в друга посока.
Относно причината-при последният контролен преглед на бебетата просто сърцата им бяха спрели да туптят...Не бях усетила дори кога,без болка, без неразположения.Пиех единствено "Магнерот" и витамини.Просто се случи.А епикризата ,както и другите преживявания в "Майчин дом" са друга и доста обширна тема.В крайна сметка-отговор от там-нямаше.Добре го замазаха.
В 14 г.с.бях на преглед във "Фемина",при д-р В.Димитрова.Тя имаше притеснения за кръвния поток на едното бебче,но не каза да се направят никакви специални изследвания,не бях в рисковата група за Даун,всичко беше наред,но уви...Доколкото разбирам според лекарите това е единствената логична причина-кръвният поток.Но защо и двете е въпрос ,на който никога няма да мога да си отговоря.

От сърце ти желая успех! 

Жабче , от няколко дни искам да ти пиша и не мога . Започвам да плача веднага. Напълно те разбирам как се чувстваш. И на мен се случи нещо подобно , макар и на по- ранен етап.
 Сигурна съм , че не е далечно времето , когато всички ще изживеем щастието да станем майки.Вярвам го силно.
 Мимче , ужасно съжалявам и за тебе. Има въпроси , на които никога няма да си дадем отговори.Просто трябва да приемем истината.

Мимче, чувала съм, че подобни проблеми има при бременност с еднояйчни близнаци. Даже съм гледала по Дискавъри филм, в който отстраниха проблема с лазер и бременността завърши успешно. Може да идеш в Майчин дом, на 14 етаж, и да се консултираш с доцент Кременски, няма да ти откаже, а и ще ти препоръча точно какви генетични изследвания да пуснеш. Мисля, че дава и онлайн консултация в клубовете на дир.бг

fatalwoman съжалявам, душицо, че и ти си минала по същия тежък път.  Прегръщам те и ти желая от все сърце скорошен успех!

Мишанта благодаря!
Много ви е сладко Митачето, пу пу.