Ех, z22, благодаря от сърце!Знам колко боли и истински вярвам в онова чудо, от което се нуждаем!
Вярвам и че ще ни се случи!
fatalwoman,благодаря ти за подкрепата!Толкова добри хора има тук в този форум,а защо се случват подобни нещастия-не мога да си обясня!:bighug:

Здравейте, момичета. Днес случайно попаднах на вашата тема. Искам да ви кажа, колко съжалявам за загубите ви. И с мен се случи същото. Още няма и месец. След 9 години чакане направихме ин-витро - успешно. Регистрираха сърдечна дейност, всичко беше наред. Толкова щастливи бяхме...но в 10 седмица на 19.01. го загубихме. Без никаква видима причина, без каквито и да било признаци. Просто започна да боли  и всичко приключи след 2 часа. Не спирам да плача всеки ден. Физическата болка отмина, кървенето спря след 15 дни, но в душата по-силно боли. Преди три години ми казаха, че съм бременна  - тогава го загубихме още в 5 седмица. Някак тогава неможах да се осъзная, пак болеше и дълго мислих за него, но не е като сега, да видиш сърчицето му как тупка...  Но започнахме отново борбата. Правих имунологични изследвания, Установи се повишен Ig A/RID/ -каквото и да значи това. В края на месеца с Док ще обсъдим резултата.
На вас - горе главите, ще имаме още щастливи мигове може би

Здравейте, момичета. Днес случайно попаднах на вашата тема. Искам да ви кажа, колко съжалявам за загубите ви. И с мен се случи същото. Още няма и месец. След 9 години чакане направихме ин-витро - успешно. Регистрираха сърдечна дейност, всичко беше наред. Толкова щастливи бяхме...но в 10 седмица на 19.01. го загубихме. Без никаква видима причина, без каквито и да било признаци. Просто започна да боли  и всичко приключи след 2 часа. Не спирам да плача всеки ден. Физическата болка отмина, кървенето спря след 15 дни, но в душата по-силно боли. Преди три години ми казаха, че съм бременна  - тогава го загубихме още в 5 седмица. Някак тогава неможах да се осъзная, пак болеше и дълго мислих за него, но не е като сега, да видиш сърчицето му как тупка...  Но започнахме отново борбата. Правих имунологични изследвания, Установи се повишен Ig A/RID/ -каквото и да значи това. В края на месеца с Док ще обсъдим резултата.
На вас - горе главите, ще имаме още щастливи мигове може би

Ох,Теди, съжалявам. Много.
Болката е ужасна, знам. Днес цял ден мисля за станалото - навършват се 3 месеца, а април е все по-близо. А трябваше това да е най-щастливата ми пролет.

Ще имаме нов шанс, няма може би, а със сигурност! Колкото и трудно и невъзможно да ни се струва, трябва да мислим, че ще се случи отново. Никакво предаване! 

Mimche, пиша ти в темата на Жабче, защото ти нямаш своя. Пожелавам ти, скоро време да имаш своя тема, за да ни съобщиш хубави новини в нея. Знаеш колко ни е мъчно на всички вкъщи за това, което преживя. Радвам се, че пишеш вече тук, че намери сили да се изправиш и да продължиш борбата, за да превъзмогнеш загубата и да намериш нови приятелства. Жалко, че по такъв повод, трябваше да се регистрираш, но вярвам, че тук ще намериш ценни съвети и верни приятели. Знаеш, че винаги съм насреща. Обичам те!

П.С. Момичета, Mimche, е моя приятелка точно от 25 години. Познаваме се лично и си я спомням още в корема на майка и . Тя е едно изключително мило и чаровно момиче. Ще съм ви благодарна ако и помогнем да продължи борбата за детенце.

Жабче, благодаря ти и ти желая късмет и на теб от сърце. И ти си истински боец!

Здавейте момичета!Най накрая и аз се престраших да напиша няколко реда за моите преживявания.СлЕД ХОДЕНЕ по мъките и две неуспешни ин витро през ноември след 3ти опит най накрая се получи:бременна с близнаци!След определен период се прибрАх от София във Варна щастлива и едновременно притеснена от това какво следва  кой док.ще ме наблюдава куп др неща.Всичко вървеше добре докато не вдигнах много висока температура 39 придружена с повръщане и така цяла вечер естесвено бях оведомила док.която ме наблюдаваше.На следващия ден прокървих приеха ме в болница и след 3дена на18.01.08г в14г.с.  всичко свърши моите бебета си бяха отишли.Не можех да си намеря място чуствах се некадърна исках да умра!Казах си край с опитите!Но вие момичета тук ми дадохте кураж да продължа напред!На 01.03 съм при моя док.за да продължим борбата.Но този път смятам да остана докрая в София.Мили момичета пожелавам на всички успех  в тази неравностойна борба и да се срещаме в други теми напр.как растат нашите така желани деца!Страдам но продължавам напред!!!

Rere 75 , съжалявам много зазагубата ти и това , което си преживяла!Вярвам , че един ден всички ще бъдем много щастливи с нашите бебета и се надявам това време да дойде много скоро!

Верче, не можеш да си представиш колко съм ти благодарна за това,което каза!!!Ще пиша на лични, за да не занимавам другите хора с излишни неща.Пък и темичката е на жабче!

Здравейте Rere 75 ,Теди- истински съжалявам,че сте преживели  подобно нещо!
За подкрепа и разговор съм насреща винаги! Дано скоро всички ние се похвалим с хубавата новина.Прегръдки!

Хубаво е когато има с кого да поговориш. Защото, който не се е сблъскал с тези проблеми те гледа така сякаш нещо не ти е наред, не си като другите хора. И всеки се е затворил в черупката си и не споделя. Ние живеем в малък град има и други семейства с нашите проблеми, но явно се смята за срамно това, че все още нямаш дете.

Разбирамте много добре,знам колко много боли,аз вече го преживях двапъти,първия път в двадесет и шестата седмица,преди две години и тази година ми се случи отново в двадесет и третата седмица изгубих и второто си дете,като видя бебе немога да си сдържам сълзите,все си мисля как ще живея всичко ми е толкова безразлично нямам интерес в нищо,но като си говорим с приятелями и така няма да постигна нищо,трябва да се борим,таъв е живота,някои проблемите ги блъскат всеки ден по малко други ги сгрумолясва на веднъж,не се отчаиваи и говори по често за случилото се каквото и да си мислиш споделяи го,като забременееш пази се много,аз ако зачена ще ми правят серклаж,макар че толкова ме е страх че може пак да ми се случи,но не се отказвам,дори и сега като пиша сълзите ми се стичат.Но само напред и кураж.Помисли си колко по лоши неща се случват по света,трябва да сме силни.