А "моя бивш" твърди,че живота му е свършил без мен и повече няма смисъл да живее. Всеки ден треперя да не направи някоя глупост.Намират се и хора,които ми вменяват чувството ,че съм коравосърдечна и жестока щом не откликвам на молбите му . ..но къде бяха те когато получавах нервни кризи и почти полудях ? Никой не знае какво преживях . Трябва да се чувствам виновна може би ? Немога да изпитам и капка съчувствие към човек,който се е отнесъл с мен по такъв начин. Стига само за един миг да затворя очи и да си спомня как висях все пред кабинетите и понесох какво ли не ,а той ме гледаше все едно има заговор срещу него..чувствах се ,като парцал ,подритван насам-натам.Забравих какво е да си жена,да си желана ,какво е хубав истински секс,целувка...любов ? За какво да сме заедно,като спряхме и да си говорим дори ? Мъчение.
 Той се подигра с най-естественото нещо ,което може да иска една жена - той не ми помогна ,остави ме да рева безпомощно и безнадеждно без да му мигне окото. Никаква милост и никакво връщане назад.
Като мине време лошото се забравя ,но някой неща не могат да бъдат заличени просто така.Прекалено болезнено е. Аз не съм лигла ,напротив мисля,че съм много силна и безкрайно търпелива и знам за себе си,че това беше единствения възможен изход. Пак бих постъпила така. Без да се замисля. Много ми е трудно и дори самотно на моменти,но няма да се предам. Не се предавайте и вие. Най-лесно да се върнеш обратно, но си плащаш после скъпо ..мнооого скъпо,защото никой не може да спре времето,а миналите години си остават завинаги там - в миналото.
Мила Бубе, алкохола е ужасно нещо !!! Бягай от този човек и гледай само напред ! Успех и кураж !

А "моя бивш" твърди,че живота му е свършил без мен и повече няма смисъл да живее. Всеки ден треперя да не направи някоя глупост.Намират се и хора,които ми вменяват чувството ,че съм коравосърдечна и жестока щом не откликвам на молбите му . ..но къде бяха те когато получавах нервни кризи и почти полудях ? Никой не знае какво преживях . Трябва да се чувствам виновна може би ? Немога да изпитам и капка съчувствие към човек,който се е отнесъл с мен по такъв начин. Стига само за един миг да затворя очи и да си спомня как висях все пред кабинетите и понесох какво ли не ,а той ме гледаше все едно има заговор срещу него..чувствах се ,като парцал ,подритван насам-натам.Забравих какво е да си жена,да си желана ,какво е хубав истински секс,целувка...любов ? За какво да сме заедно,като спряхме и да си говорим дори ? Мъчение.
 Той се подигра с най-естественото нещо ,което може да иска една жена - той не ми помогна ,остави ме да рева безпомощно и безнадеждно без да му мигне окото. Никаква милост и никакво връщане назад.
Като мине време лошото се забравя ,но някой неща не могат да бъдат заличени просто така.Прекалено болезнено е. Аз не съм лигла ,напротив мисля,че съм много силна и безкрайно търпелива и знам за себе си,че това беше единствения възможен изход. Пак бих постъпила така. Без да се замисля. Много ми е трудно и дори самотно на моменти,но няма да се предам. Не се предавайте и вие. Най-лесно да се върнеш обратно, но си плащаш после скъпо ..мнооого скъпо,защото никой не може да спре времето,а миналите години си остават завинаги там - в миналото.
Мила Бубе, алкохола е ужасно нещо !!! Бягай от този човек и гледай само напред ! Успех и кураж !

Ха добро утро мила, моя вчера не искаше да ме пуска. Стискаше ме, притискаше ме, ту ме обичаше, ту ме мразеше - извода явно се е надявал да не си събера багажа и да се върна. Резултата събрах си багажа и хич нямам и намерение да се връщам. Иначе се лекува и най-лошото е, че ще се чувствам виновна ако пак посегне към питиетата, но пък човека си е с акъла и всеки си кове съдбата. Майка ми пък направо щях да я удоша собственоръчно, през цялото време не спря да го съжалява защото ме гледал жално, влюбено, обищао пък аз съм била студена, рязка и съм го отсвирила. Направо подлудях ей! Иначе нямам лоши чувства към бившият, напротив. Все пак сме имали хубави мигове, преживяли сме загубите на бебчетата ни... има много неща които са ни свързвали. Истината беше обаче, че истерията му вчера ме отчужди до край, разбирам го, че е ужасно да загубиш човека до себе си по този начин, но от друга страна този живот ни е даден да живеем щастливи и да не съжаляваме и за миг за взетите решения. Бурно и страстно трябва да се живее, то иначе какво ще разказваме на децата си! Иначе и моя не беше много деен във виденето по кабинетите, ревала съм и съм се молила да дойде с мен. Щото някак си сам да го съпреживяваш инсето не е особено приятно, ама нейсе минало... Не се обръщам назад, гледам да имам добри отношения с него. Така де то е ясно, че всичко по между ни е свършило, но поне колеги да си останем... и то не зле настроени, а с положителна нагласа, обаче Божа работа!