Изчетох доста теми за усещанията и това което се прави (или не) след трансфера, но не намерих много за периода на стимулация. Споделете как се чувствате по време на стимулация.

някъде писах:
1-я път страх, надежда, страх...
2-я път надежда, страх, надежда...

Успех Marin4e!

Сякаж нямах някакви кой знае какви оплаквания. Стимулацията ми протече със смесени чувства - надежда, отчаяние/защо точно аз трябва да изтърпя всичко това/ и накрая страх от предстоящата пункция. Надявам се сега да не ме е страх толкова. Все пак веднъж минах по този път.

Еуфорична.

Аз еуфорията, стараха и надеждата си ги усещам още отреди да почнем същинската стимулация 

По скоро май ме интересува физически как се чувствахте...

Физически - добре,с изключение на 2-3 килца които явно качих(чак впоследствие ги забелязах ).Психически - супер,защото знаех,че вече правим нещо сериозно по въпроса,започнали сме процедурата и това ме изпълваше с чувство на удовлетворение и даже еуфория (в този смисъл Лали добре го е казала )

физически и аз се чувствах идеално,нямах никакви оплаквания.психически-бях още по-добре.както е казала лали-бях в еуфория.
в дните след трансфера обаче бях смазана психически,след като на 3,4-ти ден започна да се появява ПМС.

Физически - супер!
Качваш няколко килца, коремчето започва да расте - това е , за да свикваш с бъдещата бременност! Чувстваш се пълна с живот - все пак фоликулчетата стават много повече от нормалното. А и като си представиш общия им обем /напр. 20бр.х 18мм = не знам колко!!!!! /. Така, че няма начин да не си усещаш коремчето! Но все пак се разхождаш, подтичваш и въобще си водиш нормален начин на живот.
А иначе - настроението беше просто на върха!!!!!!!!! Това да знаеш е нужно най-вече!
Успех!

М да.. и аз бих казала, че по време на стимулацията бях в страхотно настроение.. Предварително си ме гонеше шубето от многото предстоящи инжекции (и тук във форума бях споделила), но те бяха най-малкия проблем.. Физически - понапомпа ми се малко бюстът, не че иначе съм слабичка.. малко и коремчето ми по-голямко стана, но нищо фрапантно.
След трансфера обаче рязко ми падна гарда..  , което препоръчвам да НЕ се случва!

боцкането в корема е като ужилване от комар, не боли,
главоболие от вр. на време,
към края на стимулацията си усещах яйчицата,
тогава чустваш и подуване на корема от циците на долу,
повече слуз,
миии това май беше при мен

Точно както го е описала евро.

Аз по едно време усещах яйчниците си като камъни, големи и тежки...
Но инъче, бях ок. След цикъла обаче имах и аз главоболие, топли вълни и закъснение на М. 12-13 дни. Не съм се подувала.

Усещах леко напрежение в яйчниците. Не смея да кажа, че ми се поду корема. Десния ячник усещах през цялото време, явно той не е много редовен. Той ме болеше до средата на втория цикъл след приключване на процедурата. И вече 2 месеца по-късно още е малко уголемен. Левия беше и си е ок.
Гърдите се понапомпаха леко и в деня на пункцията сякаш и от тях извадиха всичко - спаднаха. Влязох на пункция напомпана и излязох по "капли" .
Нощем ставах да пишкам на 2 часа. Предполагам, че яйчниците понатискаха мехура и затова.

Успех, Марин4е! 

И аз като при евро,дори и главоболие нямах.Искаше ми се психически по-стабилна да съм.Май му отървах края в един момент.

Аз пък към края на стимулацията се чувствах много преуморена. Но не се притеснявай - всичко отминава и се забравя много бързо. Успех!!!

Психически се чувствах перфектно,изпълнена с толкова надежда,даже раздавах на тези,на които не достигаше.Физически-натежала с повече от 15 кила,задъхвах се много,болките не ми правеха впечатление.На вечер ставах по няколко пъти до тоалетна.Бях една такава вяла,отпусната,мудна,а бе не бях аз.Май при мен всички странични действия идваха от Преднизолон F.Намразих го това лекарство.Като го спрях и всичко си дойде на мястото,освен излишните килограми,с които може би още дълго ще се боря.

Физически-натежала с повече от 15 кила

Това само по време на стимулацията ли? Направо се плаша 

Да,от първият Декапептил до деня на теста.Но ти-спокойно,не при всички е така.