На мен даже ми хареса в болницата . Чак не ми се тръгваше, толкова беше приятно, само си лежиш, гушкаш и кърмеш дългочаканото бебенце, гледаш телевизия, дърдориш със "съквартирантката"... Няма готвене, чистене, досадни роднини ... Но и във ВМИ Пловдив са добри условията. Стаите са с по 2 - 3 легла, самостоятелна баня и тоалетна и винаги топла вода, телевизор, хладилник, щори - ето и снимки http://andreyapenkovska.multiply.com/photos/photo/1/10 (мивката в стаята е за къпане на бебетата).
Бата-мата чак и кантар за мерене на бебетата си имате в стаята!
Много се извинявам, обаче в МД просто не можеш да обърнеш внимание на разни битовизми като:
1. изтъргувах си свалянето на абокада за един пакет лигнин;
2. една санитарка с вид на психично болна се подпира на касата на вратата на стаята /става течение от отворената врата/ и задава следния тъп въпрос: "Ти още ли кърмиш?", на което отговора беше: "Ми ти не виждаш ли, че кърмя"?
3. На въпрос как точно слагат антибиотика на детето ми - мускулна инжекция ли е, венозна ли е, акушерката ми отговори : "Че теб кво те интересува ?" Ми как да не ме интерусава, обяснявам, все пак съм му майка?!
4. Лепенката от спиналната упойка високо на гърба ми престоя три дена след секциото. Най-накрая се усещам, че онова нещо на гърба ми явно не му е мястото там и отивам при акушерката. Най-културно питам каква е тая превръзка на гърба ми, на което отговора беше: "А това е от спиналната упойка, махни си го де!" . Чисто практически и показах, че не мога да си завъртя ръцете, та да си махна лепенката, на което акушерката с явно неудоволствие ми я свали.
Та такива ми ти неща ... в момента, в който си получих епикризите , отлепих със 100 от тая дупка.