0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*

    eganeva

  • *****
  • 4584
  • И утре е ден, но друг....
Re: Ще си отиде ли някога болката...
« Отговор #100 -: Декември 12, 2007, 16:34:55 pm »
Гане,  :bighug:
*
Re: Ще си отиде ли някога болката...
« Отговор #101 -: Декември 12, 2007, 17:03:40 pm »
Гане, погледни от хубавата страна. Минаха 6 месеца и ще можете да подновите опитите за една сестричка на малкия къдравелко! 
:bighug:

Аз точно така бих го погледнала :wink: Не може все назад да се връщаме и да гледаме, крайно време е да поемеш в посока само напред! Успех и късмет! :)
*

    Osiana

  • *****
  • 4888
  • Обещах, че повече никога няма да обещавам...
Re: Ще си отиде ли някога болката...
« Отговор #102 -: Декември 12, 2007, 22:33:59 pm »



 :bighug: :bighug: :bighug:

Не знам какво да кажа... прегръщам те...
Цветя 2009 Рози Цветя 2008

"Има два начина да изживееш живота си. Единият е като мислиш, че не съществуват чудеса.
Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо."
Re: Ще си отиде ли някога болката...
« Отговор #103 -: Декември 12, 2007, 23:44:03 pm »
Гане докато 4етях писаното от теб направо не6то ме прободи в сърцето :balk_146:.Каквото и да кажа е малко щото знам каква е болката. :bighug: :bighug: :bighug: силно мили4ка,и мисли за напред,връщай се по рядко назад,знам 4е не можем да забравим .Но трябва да гледаме напред :hug2:

за основаване на фонд за ин-витро - подпиши се и ти  http://www.bgpetition.com/asistirana-reproduktsia/index.html
*

    Ganka

  • *****
  • 5926
  • мама и леля на ангелчета
Re: Ще си отиде ли някога болката...
« Отговор #104 -: Декември 13, 2007, 00:05:51 am »
Така е Сиа,Цветенце, и от тази страна го гледам, но нали знаеш страха, че може да се повтори винаги го има. Не знам как ще преживея четвърта бременност, ако не е успешна. Не съм толкова силна. Като знам колко време излизам от тази дупка...
Днес, за щастие или нещастие не знам, но малчо не ми даде да потъна в съжаления, да страдам и да се тормозя. А може би сте прави, братчето му го пази там някъде, горе, където и да е. Днес беше ужасен ден за моето семейство, но моето ангелче ми помогна!
Оси, Полибо :bighug: Ще дойде и на нашата улица щастието!
Оси, късмет мила, стискам ти палци много силно и вярвам, че ще успееш!
Тиан, Капчице, Жени :bighug:
Обещах на Лили:)
 
"... Защото, ако има някаква утеха в трагедията да изгубиш любим човек, тя е в необходимата вяра, че може би така е по-добре.
""Вещицата от Портобело", Паулу Коелю
*
Re: Ще си отиде ли някога болката...
« Отговор #105 -: Декември 13, 2007, 12:46:15 pm »
Не знам как ще преживея четвърта бременност, ако не е успешна.

Гане, просто това не си го и помисляй. Вярвай и мисли, че четвъртата ти бременост ще е успешна и тя ще е такава, просто е въпрос на време, тя ти предстои. Желая ти го от все сърце :D

Силна прегръдка от мен :bighug:
*

    Ganka

  • *****
  • 5926
  • мама и леля на ангелчета
Re: Ще си отиде ли някога болката...
« Отговор #106 -: Декември 13, 2007, 13:44:17 pm »
Гале, с ваша помощ се надявам да повярвам! :bighug:
Обещах на Лили:)
 
"... Защото, ако има някаква утеха в трагедията да изгубиш любим човек, тя е в необходимата вяра, че може би така е по-добре.
""Вещицата от Портобело", Паулу Коелю
*
Re: Ще си отиде ли някога болката...
« Отговор #107 -: Декември 13, 2007, 20:56:12 pm »
 :bighug: :bighug: :bighug:

*

    Ganka

  • *****
  • 5926
  • мама и леля на ангелчета
Re: Ще си отиде ли някога болката...
« Отговор #108 -: Януари 09, 2008, 00:21:49 am »
Странно нещо е животът и все намира как да те подхвърли, да те завърти, да те накара да си мислиш, че най-хубавото нещо е, че си жив. Три дати сигурно никога няма да забравя в живота си и не вярвам, че човек няма орисия, не е подвластен на съдбата и житейския му път ако е труден, то винаги ще му е трудно да върви напред.
Изминалата година беше ужасна - на 13.06.2007 загубихме бебето си. Последваха прегледи, диети, ходене по лекари, за да вкарам в норма кръвната захар. Отчаянието ми беше огромно, не знаех на кой свят се намирам и си мислех, че по-лошо не може да стане. Полека лека се изправих на крака, тук е мястото да благодаря на Точица - Обичам те много! Желая ти да си много щастлива с твоята прекрасна бебка! :balk_21: Предаде ме приятел, за който душата си давах. Мислех, че по-лошо и от това няма. Лъгала съм се... На 19.12.2007 година пребиха и наръгаха зверски брат ми. По една случайност е жив. За нещастие има проблеми, вероятно увреден нерв на крака. Може би ще се наложи да го оперират и да шият нерва. За късмет е жив, по-хубаво нещо няма от това. Останалото да се надяваме на лекарите, че ще оправят нещата. Мислех си моята серия свърши. Идва нова година, ново начало, нов късмет. Време да се радваме на семействата си, да вървим напред и да загърбим лошото. Само че се оказа, че има и по-лошо. На - 6.01.2008 година загубихме свекърва ми. Внезапно. Безвъзвратно... На връх годишнината от сватбата им със свекър ми. Не дочака 3 седмици само, за да се видим и да се опитаме да изгладим нещата помежду си. Нямахме възможност да поискаме прошка една от друга, да вървим напред в името на нещо хубаво. И сега си мисля как живота ни показва колко сме нищожни, как времето ни е ограничено и как трябва по-често да говорим с близките си и да им казваме колко ги обичаме и държим на тях... Тъжно ми е и болно... Не знам какъв ще е следващия удар на съдбата и колко още мога да понеса... Уморих се...
Обещах на Лили:)
 
"... Защото, ако има някаква утеха в трагедията да изгубиш любим човек, тя е в необходимата вяра, че може би така е по-добре.
""Вещицата от Портобело", Паулу Коелю
*

    mecheto

  • ****
  • 753
  • на мама джудженцата
Re: Ще си отиде ли някога болката...
« Отговор #109 -: Януари 09, 2008, 01:09:25 am »
Оххх, мило Гане :hug2:! Каквото и да ти кажа, няма да ти стане по-леко. Тъжно е, когато губим близки хора. Животът е кратък миг и небива да съжеляваш за неща който не си направила. Може би Бог те изпитва, колко си силна, и когато най-малко очакваш ще ти се върне 100кратно. Знаеш ли, сетих се за баба ми(т.е. бабата на съпругът ми), когато си тръгвахме й обещах до година, т.е. тази година да види правнучетата си, но уви... :(. Знам, че тя ги вижда отгоре и ги закриля.
Гушкам те!!!
 
*
Re: Ще си отиде ли някога болката...
« Отговор #110 -: Януари 09, 2008, 17:00:36 pm »
Гане, моите съболезнования за свекърва ти! Не си вменявай повече вина в минало време, отколкото на практика е имало. Не се живее по-леко, като все се чувстваш за нещо виновен. Каквото и да си казала, и да си направила в миналото, е било, за да защитиш себе си и семейството си. Вероятно и от другата страна са правили същото, но според своите си разбирания. Понякога хората просто се разминаваме в общуването. Случва се. Прости си и забрави лошото!
« Последна редакция: Януари 09, 2008, 17:06:44 pm от DivaRoza »
*

    kassi

  • *
  • 5258
  • Мама на трима
Re: Ще си отиде ли някога болката...
« Отговор #111 -: Януари 09, 2008, 17:49:28 pm »
Гане, моите съболезнования за свекърва ти :(.

Каквито и да са били отношенията ви, тя си остава баба на сладкия Алекс и ще го закриля завинаги. Аз вярвам в това. И съм сигурна, че ти прощава.

Желая на теб, Ангел и Алекс да се обичате и да вървите заедно напред обединени от разбирателство и семеен уют, въпреки загубите, въпреки неволите, въпреки болката, която преживяхте.
Вярвам, че всяко зло е за добро, и вярвам в това, че когато си отива някой от този свят, отстъпва място на друг.

Не си сама!

П.С. И дано скоро време заключиш тази тема, пожелавам ти го от сърце.


София е нашето чудо! Благодаря ти, Наде!
*
Re: Ще си отиде ли някога болката...
« Отговор #112 -: Януари 09, 2008, 18:21:22 pm »
Гане,моите съболезнования за загубата.
Надявам се вече всичко лошо да остане зад гърба ти,да имате в семейството повече поводи за радост.Прегръщам те!
Re: Ще си отиде ли някога болката...
« Отговор #113 -: Януари 09, 2008, 21:09:10 pm »
Гане, съболезнования за свекърва ти...

Време е вече черната серия да свърши. Нали знаеш приказката, че лошото никога не идва само. Така е, обикновено болезнените събития се струпват накуп. Но хубавото е че, винаги след такава серия небето се прояснява и се случва нещо прекрасно. Дано скоро те сполетят само добри и положителни преживявания.  :bighug:
  09.11.2007
*

    Osiana

  • *****
  • 4888
  • Обещах, че повече никога няма да обещавам...
Re: Ще си отиде ли някога болката...
« Отговор #114 -: Януари 09, 2008, 21:19:25 pm »
Гане, съжалявам..... съболезнования.

Прегръщам те силно и ти желая само щастие от тук нататък. Просто не може вечно да е така болезнено всичко.
И вярвам че някога ще има край и болката ще си отиде...или поне част от нея. Това сме ние хората - създадени сме да живеем и да се справяме с живота, колкото и да е тежък той.

Не се обвинявай. Тя ти е простила, както и ти на нея. Понякога не са нужни много думи.

 
:bighug: :bighug: :bighug: :bighug: :bighug:
Цветя 2009 Рози Цветя 2008

"Има два начина да изживееш живота си. Единият е като мислиш, че не съществуват чудеса.
Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо."
*
Re: Ще си отиде ли някога болката...
« Отговор #115 -: Януари 09, 2008, 23:09:53 pm »
Гане, моите съболезнования за свекърва ти.....

Трябва да се справиш и с това изпитание! Чувала съм, че ноща е най-черна преди разсъмване! Дано и при теб да е така!

Силно те прегръщам!

 :bighug: :bighug: :bighug:
*
Re: Ще си отиде ли някога болката...
« Отговор #116 -: Януари 10, 2008, 13:03:52 pm »
Гане, съжалявам, приеми моите съболезнования :(
от сърце ти желая вече да идват хубавите работи!
*

    Nataly*

  • *****
  • 2785
  • Няма несбъднати мечти. Има изоставени желания!
Re: Ще си отиде ли някога болката...
« Отговор #117 -: Януари 10, 2008, 13:22:58 pm »
Гане, приеми моите съболезнования.
Време е вече и на твоята улица да изгрее отново слънце.
*
Re: Ще си отиде ли някога болката...
« Отговор #118 -: Януари 10, 2008, 13:29:40 pm »
Здравей, Гане,
изчетох цялата тема и реших също да изразя подкрепа! Виж, мила, живота е поредица от позитивни и негативни моменти, просто изживявайки и преодолявайки ги ставаме по силни и устойчиви във времето. Лек срещу болката няма, казвам ти го от собствен опит - преди години за кратко загубих няколко от близките си хора, като началото постави загубата на любимата ми майка. Времето притъпява чувството на празнота, но и сега след 17 години има моменти, в които неистово плача, прегърнала огромната празнина, която зее вътре в мен от липсата на майчина подкрепа вече толкова много години.....Това, което искам да ти кажа е да имаш дори и малко Вяра в себе си и в хубавите неща от живота, които те заобикалят и ти се случват!Изтъркано е, но ще го кажа, защото тази мисъл много ми харесва - Това, което не ни убива ни прави по-силни! И цял живот не е достатъчен да научим всички уроци на съществуването, знай че човек може да понесе невероятно много болка, просто така сме устроени, не знам в кое измерение ще ни помогне натрупания опит в тази насока, но ми се ще да вярвам, че уроците, които получаваме в ежедневието макар понякога да са безкрайно горчиви целят във утрото на всеки следващ ден, да ни направят по-добри отколкото сме били при вчерашния залез.....
Прегръщам те, кураж и позитивно само напред!
Поздрави!
~ ~
~ Живота не се измерва с броя вдишвания, а с миговете спиращи дъха! ~



Re: Ще си отиде ли някога болката...
« Отговор #119 -: Януари 10, 2008, 17:53:50 pm »
Гане, иска ми се да ти напиша хубави и успокоителни думи, но нещо не ме бива. Бъди силна! Лошите периоди винаги имат край. От тук нататък започват хубавите моменти за теб. Прегръщам те! Кураж!