Много ви благодаря за подкрепата,милички.Наистина любовта е сляпа,но как може да има такива мъже не мога да разбера.Той имах чувството,че не осъзнава за какво става въпрос.Малък е да поеме отговорност,но не е малък да го направи,нали
:(Омръзна ми от използвачи.Имам чувството,че не са останали истински мъже на този свят
.Докато бях в депресия имах чувството,че умирам и се чувствах ужасно,започнах да се обвинявам за всички грешки,които съм допуснала в живота си,мислех си,че това е грях и непрекъснато молех Господ да ми прости.Незнам какво ми стана и оттогава все се моля на Господ да ми прости.Незнаех на кой свят се намирам,мислех си,че това което ми се случва не е нормално.А като си представя преди колко обичах живота и незнам дали може да бъде пак така :(Той ми забраняваще да излизам с приятели,да се смея дори и аз го слушах,бях готова да направя всичко за него.Наи-лошото е,че той ме накара аз да се чувствам виновна за всичко,освен това ми скапа самочувствието,каза ми ,че съм тъпа,грозна и за нищо не ставам и едва ли не все едно ми намекваше защо изобщо живея,а напротив много момчета ме харесват,взимам си всички изпити и си имах много приятели,нищо,че покрай него се поотдалечих с някои от тях.Аз имах очи самоза него,мислех си че като имам него имам всичко.Обвинявам се за това,че с него не ми беше спокойно,но пак продължавах да съм с него и да го обичам.Защо се влюбвам в най-неподходящите незнам,.Много ми е странно,защото за първи път се сблъсквам с живота и явно просто трябва да бъда силна. Много ме е страх и за последиците от аборта,нали повечето казват,че има рискове след това.А за хламидиите,дали съм ги прихванала от него или са ми от друго,защото нямах никакви оплаквания до преди аборта.Мисля,че аборта беше най-правилното решение,защото не искам детето ми да страда,а сега не мога да му дам нищо,само любовта си.Незнам мъже като него нямат ли съвест
.И аз съм толкова чувствителна,може би затова ще ми трябва повече време,докато се възстановя.Дано стреса да не ми е докарал някоя болест,вече имам страхова невроза,а така ми се живее още,но незнам как да събера сили.Как да си върна вярата в любовта незнам.Незнам защо все попадам на неподходящи хора,които си играят с мен и после не им пука изобщо.Аз по принцип съм много добра,но покрай такива хора много се озлобих,а искам да си бъда добра както преди.Покрай всичко това спрях да мечтая,да си поставям цели,да излизам с приятели,просто се затворих в себе си и се обвинявах за всичко.Имам още една опаковка от Есберикум,дано като ги спра да не изпадна в същото състояние.През последния месец пиех около 10 вида хапчета.Знаете ли дали след всички тях мога да пия нещо за пречистване и подсилване на организма.А как мога да си пречистя греховете,защото това го имам за грях :oops:Аз като кажа това на мои познати и те ми се смеят
:)Знам,че физи4еското и психическото здраве са взаимно свързани и ще ви послушам.Пък и каквото било било,не може да се върне миналото,трябва да се боря с мъката и да я преодолея.А може ли да ми кажете след аборт какви усложнения може да има?