Здравейте на всички.Искам  и аз да споделя своята мъка.Знам,че много жени саго преживяли и бих искала просто да споделя,защото знам,че ще ме разберете.Аз съм студентка,на 21 години съм.С бившия ми приятел бяхме заедно 8 месеца,много го обичах и много му вярвах,бях сигурнавнего,че каквото и да стане той ще бъде винаги до мен.Да,ама не.В началото на месец май с мен се случи нещо много странно,не знаех къде се намирам,сякаш нямах съзнание за себе си.С приятеля ми много се карахме,той дори ми е посягал,караше ме да огранича контактите си с другите хора,да не се смея.Закъсняваще ми с 2 седмици,но отдавах това си състояние на напрежението,под което бях подложена покрай него.А аз търпях и се унижавах,защото много го обичах.Направих си тест,но беще отрицателен.Отидох на лекар,гледа ме на ехограф и се чудеше защо ли не ми идва.Изписа ми Примолут-Нор да ми дойде,но така и не ми дойде.Изобщо не съм си мислела,че може да съм бременна.След 10 дни отидох на друг лекар и той ми каза,че сам бременна.Бях потресена.Не знаех какво да правя,защото повече от всичко исках да си имам бебенце и то от човек,който истински съм обичала,макар че той само ме е използвал. :cry:Когато му казах,той каза,че детето не е негово и да го махна,а след време ще си направим друго.После ми каза че не ме обича и няма да поеме никаква отговорност.Незнам,той явно не осъзнаваше за какво става въпрос.След седмица реших да направя аборт,защото осъзнах,че ще ми бъде много трудно да го отгледам сама и ме беще страх да не стане нещо на плода в резултат на всички нерви,притеснения и напревение.Това беше наи-гадното нещо,което някога съм изживявала.След аборта,който беше преди 2 месеца непрекъснато плача и  още не мога да се възстановя нито психически,нито физически.Започнах да се обвинявам за всичко,наи-й-вече за това  че съм обичала и съм била толкова наивна.Знам,че всеки прави грешки,но още не мога да си простя.Два месеца не мога да спра да  преживявам този кошмар,като си помисля,че това бебе можеше да бъде поне от човек,който заслужава.Той дори не ми се обади да ме попита какво съм направила и как съм.Как може да не осъзнава за какво става въпрос,незнам.Преди аборта не бях на себе си,а сега направо незнам къде се намирам.Налегнаха ме много лоши мисли,че съм болна и че ще умра.Пия успокоителни и от за момент се управям,но после пак-същото.След аборта ходих няколко пат на преглед,имам хламидии и микоплазма.Лекувам се с антибиотик,но много ме е страх за по-нататъшна бременност,защото искам повече от всичко дете.Освен това не ми идва,а вече е 41-я ден.Незнам дали е от стреса,или от лечението,имам и болки,а при прегледа се установи,че е от хламидиите.Толкова ми е мъчно и напълно разбирам всички,които искате бебенце,но си имате проблеми.Незнам как да преодолея мъката,за първи пат се сблъсках с такава трудност,понякога си мисля,че аборт е било правилния избор,заради хламидиите.Надявам се само вичко да се оправи,но как да преодолея болката и страха незнам.Моля ви,посъветвайте ме как да се справя с мъката,знам че много са преживели това и трябва да бъда силна,но не мога

Много съжалявам, миличка. 
Преживяла си огромно разочарование от човека до теб и това още повече подсилва мъката ти от аборта.  Приятелят ти не те заслужава и добре, че си го осъзнала сега, преди да създадете семейство. Знам, че ти е трудно, но се опитай да не се затваряш в себе си - излизай с приятелки, споделяй за случилото се с близък човек и болката постепенно ще утихне. Никога няма да забравиш този ужас, но поне ще можеш да продължиш живота си напред.

Лекувай си хламидиите и внимавай с успокоителните, че те са нож с две остриета. Дори ако можеш се опитай да ги спреш. Те не лекуват душевните рани, те само ги маскират.

Сигурна съм, че един ден ще срещнеш истинския човек за теб, който ще те обича безрезевно и ще те уважава. Пожелавам ти с такъв човек да създадеш дечицата си.

    Вили,станалото-станало!Стига си се обвинявала!Ами в най-трудният момент си се оказала сама  и неразбрана от така-наречената си любов?!?Дори си преживяла едно грубо и недостойно отношение от негова страна,което е непростимо!Та,горе главата!И те моля да спреш с тези успокоителни!Какво пиеш?Стегни се,мила!Щом имаш болки ,обърни се към лекуващия си лекар.Нека те види на УЗИ.Направи си контролно изследване за хламидиите, седмица след като приключиш със антибиотика.Така ще се види инфекцията на какво ниво е.Умната и се вземи в ръце!Желая ти успех и ни дръж в течение как се развиват нещата при теб!

Мила знам,че никога няма да забравиш  това ,което си изживяла,но ще трябва да продължиш напред.Ти нямаш вина,просто си обичала истински и си била излъгана.Бъди силна живота не е лек, но ние даден за да го изживеем.Ще видиш,че  ще срешнеш истинската любов и тогава  ще бъдеш наистина щастлива.

Много ви благодаря за подкрепата.Знам,че и вие сте минали по този път и вие сте били в такова състояние и ме разбирате много добре.А моите приятелки не ме разбират,те не са преживявали такова нещо.Аз от май месец си бях съвсем сама и съвсем сама си преживявах всичко,стоях си по цял ден в общежитието и се самосъжалявах.След аборта бях много зле.Исках да започна работа,но не можех да издържам нито физически,нито психически.Въобразявах си много гадни неща,незнам били ли сте и вие в такова състояние?Аз изгубих желание за всичко,изгубих вяра в себе си,в живота.Обиколих всички лекари,за да се уверя,че съм добре.Наистина ми писна да ходя през седмица до някои лекар,омръзна ми да вижея в постоянен страх.Имам анемия,гастрит и колит.Гинекологът ми каза,че всичко е наред с яйчниците и матката,но аз пак се притеснявам.А знам,че не трябва,защото мисълта е много силна.Добре,че се изследвах за хламидии,надявам се да се излекувам напълно,защото съм чувала,че са много упорити.Ходих и на психолог,той ми изписа Ривотрил и Анафранил и ми каза да ходя 15 пъти на хипноза.Но аз се изплаших,реших да дойда ж родния си град и да си почина,пия Есберикум за депресията и от време на време се чувствам по-добре,но после пак преживявам този кошматр отново и отново.Поне да бях получила подкрепата на "любимия"ми,обвинявам се за това,че съм била толкова наивна и се чудя как на него изобщо не му пука.За първи път се сбласквам с такова нещо,затова ми е трудно да го повярвам дори.Макар че знам че много често се случва това.От всичко си патя аз,но в крайна сметка мислено съм му простила.Сега се моля само да съм здрава.Искам да си върна усмивката,искам да си върна вярата в себе си,в любовта и в живота по принцип.Ще почакам още няколко дни и ако не ми дойде ще отида пак на лекар,защото имам и болка,а сега чувствам и тежест в корема.Чела съм,че се чака до 45-я ден след аборта,затова ще почакам още 3-4 дни.Дано да не е нещо страшно,вече незнам как да преодолея този страх.А,момичета,вие които сте правили аборт,после имали ли сте някакви болки и също по време на секс.Аз преди аборта нямах никакви оплаквания,обаче сега имам чувството,че ще ме боли.Явно всичко е на психическа основа.Та как да го преодолея този страх незнам
Много ви благодаря момичета за подкрепата

Вили, на всяка цена иди на лекар - не чакай! Много е важно да се увериш, че няма да направиш някое възпаление. Не искам да те плаша, но на мен при първия ми аборт не ми бяха изписали антибиотици и сега си имам едно красиво уплътнение на лявата тръба. Важно е за твоето здравословно състояние!
Психически ще ти е трудно още дълго време да не мислиш за аборта, за предателството на любимия... Но един ден, когато дойде подходящия мъж ще откриеш любовта, съпричастността, взаимното уважение и това ще ти помогне да се справиш с всички страхове, които имаш!
Пожелавам ти да се справиш бързо с това, но моля те, умолявам те, не чакай - иди на лекар! Кажи в кой град си, за да ти помогнем със специалист!

Вили, горе главата! Станалото - станало! Тук всяка една от нас е преживяла нещо, което я е сломило психически, но трябва да се пребориш! Пожелавам ти успех в търсенето на ВЕРНИЯ ЧОВЕК ЗА ТЕБ! Сигурно е някъде там и дано аборта не те е "повредил", че следващия път да заченеш без проблем.
Прегръщам те. :blowingdust:

Аз съм студентка в Пловдив и там ходя на лекар.Сега не съм там,но ще отида,понеже много се притеснявам.Ако ми има нещо незнам как ще го преживея.Психиката ми е много слаба и имам чувството,че с нищо не мога да се справя :(Ходя при Д-р Даскалов.Аз след аборта пих Ципрофлоксацин и метергин.А сега за хламидиите и микоплазмата пия Доксициклин,пих Мукомакс и Фасижин.Много ме е страх :(Д-р Даскалов ми каза да отида на преглед 2 седмици след антибиотиците и след 2 месеца за цитонамазка.Много ме притеснява,че не ми идва,наистина адски трудно го преживявам и съм пак в такъв стрес,че незнам каде се намирам  

Значи си намерила правилния лекар за теб! Хубаво е да се успокоиш, все пак организма ти е подложен на огромен стрес и е трудно да влезе в режим на работа, но е хубаво да споделиш с д-р Даскалов, че нямаш цикъл. На мен след аборта ми дойде точно на 30тия ден. При всеки е различно, организма реагира различно, но е хубаво да се консултираш с лекуващия те лекар, за всичко, което те притеснява!
Желая ти късмет и се надявам всичко с теб да е наред!

Вили, много съжалявам за всичко, което ти се е случило.Най-важното в момента е да си лекуваш тялото - във физическия и духовния смисъл.Опитай се от всичко това да си вземеш поука, колкото и банално да звучи.Човек се учи от собствените грешки, а не от грешките на другите.В този ред на мисли,не се сърди,че твоите приятелки не те разбират, те не са виновни.При много от нас е така.Аз преди няколко години имах хламидиална инфекция.Много напреднал стадий според мед.изследвания.Вземах Вилпрафен/много силно и качествено лекарство/.Партньора ми също.След 2-3 месеца пак правих изследвания,имаше още нужда от лекасртва при мен.Важното е да се лекуваш и да не чакаш.
Ние тук ще те подкрепим,но ти самата трябва да си много силна и да имаш куража да се изправиш пред проблема.Само така можеш да го разрешиш!И последно,някъде из форума ли,из интернет ли, бях чела:"Не се обръщай назад по пътя си, можеш да се спънеш!"
Стискам ти палци 
Усмихни се на слънцето, ще видиш, че и то ще ти се усмихне! 

Вили, съжалявам за мъката която преживяваш
Да загубиш толкова неща наведнъж е определено травмиращо.Освен това аборта сам по себе си е една хормонална буря, която може да предизвика депресия. Нормално е. Просто трябва да се заредиш с търпение докато нещата се нормализират. Плачи, разтоварвай се както имаш нужда. Опитай се да релаксираш по начин по който ти е възможно - разходки, каране на колело, разтоварваща книга, йога, може и да си вземеш животинче или да отглеждаш някакво цвете, което изисква повече грижи. Просто трябва да си намериш отдушник, за да освободиш всичкото разочарование и болка, които си изживяла. Да се опитваш да се разсейваш с по-приятни мисли. Всеки е имал трудни моменти, но след лошото винаги идва хубаво, затова се успокой.

Вили, много си преживяла мила Но не се обвинявай в наивност - човек, като е влюбен е готов на всичко за любимия! "Любовта е сляпа" и в това, мисля всяка от нас се е убедила. Просто си имала "късмета" да попаднеш на мъж, който не е изпитвал същите силни чувства към теб и те е използвал. Леле как мразя израза "Оооо не е от мен, оправяй се!"  Не знам как им дава сърце на някои мъже да го изрекат  Нищо не го оправдава - нито това, че може би е още много млад, нито това, че не те е обичал. Щом си достатъчно голям МЪЖ да правиш секс, трябва да си достатъчно дорасъл да си поемаш отговорността за последствията. Ти си поела сама в случая отговорността да направиш правилния избор И мисля, че абортът е бил правилният избор - поради всички обстоятелства около създването на тази бременност и след установяването и. Не се обвинявай за нищо! Лекува те добър лекар и, от това което чета за него, добър човек! Сигурна съм, че ще срещнеш своя любим мъж, с който ще създадете прекрасни деца!
Мисли си, че си се отървала от този мъж навреме и си свободна да срещенеш истинския!
Прегръщам те и ти пожелавам скоро да се върне усмивката на лицето ти, защото на младо момиче не му отиват антидепресанти и сълзи, а красива усмивка и купони с приятели 

Много ви благодаря за подкрепата,милички.Наистина любовта е сляпа,но как може да има такива мъже не мога да разбера.Той имах чувството,че не осъзнава за какво става въпрос.Малък е да поеме отговорност,но не е малък да го направи,нали
:(Омръзна ми от използвачи.Имам чувството,че не са останали истински мъже на този свят  .Докато бях в депресия имах чувството,че умирам и се чувствах ужасно,започнах да се обвинявам за всички грешки,които съм допуснала в живота си,мислех си,че това е грях и непрекъснато молех Господ да ми прости.Незнам какво ми стана и оттогава все се моля на Господ да ми прости.Незнаех на кой свят се намирам,мислех си,че това което ми се случва не е нормално.А като си представя преди колко обичах живота и незнам дали може да бъде пак така :(Той ми забраняваще да излизам с приятели,да се смея дори и аз го слушах,бях готова да направя всичко за него.Наи-лошото е,че той ме накара аз да се чувствам виновна за всичко,освен това ми скапа самочувствието,каза ми ,че съм тъпа,грозна и за нищо не ставам и едва ли не все едно ми намекваше защо изобщо живея,а напротив много момчета ме харесват,взимам си всички изпити и си имах много приятели,нищо,че покрай него се поотдалечих с някои от тях.Аз имах очи самоза него,мислех си че като имам него имам всичко.Обвинявам се за това,че с него не ми беше спокойно,но пак продължавах да съм с него и да го обичам.Защо се влюбвам в най-неподходящите незнам,.Много ми е странно,защото за първи път се сблъсквам с живота и явно просто трябва да бъда силна. Много ме е страх и за последиците от аборта,нали повечето казват,че има рискове след това.А за хламидиите,дали съм ги прихванала от него или са ми от друго,защото нямах никакви оплаквания до преди аборта.Мисля,че аборта беше най-правилното решение,защото не искам детето ми да страда,а сега не мога да му дам нищо,само любовта си.Незнам мъже като него нямат ли съвест .И аз съм толкова чувствителна,може би затова ще ми трябва повече време,докато се възстановя.Дано стреса да не ми е докарал някоя болест,вече имам страхова невроза,а така ми се живее още,но незнам как да събера сили.Как да си върна вярата в любовта незнам.Незнам защо все попадам на неподходящи хора,които си играят с мен и после не им пука изобщо.Аз по принцип съм много добра,но покрай такива хора много се озлобих,а искам да си бъда добра както преди.Покрай всичко това спрях да мечтая,да си поставям цели,да излизам с приятели,просто се затворих в себе си и се обвинявах за всичко.Имам още една опаковка от Есберикум,дано като ги спра да не изпадна в същото състояние.През последния месец пиех около 10 вида хапчета.Знаете ли дали след всички тях мога да пия нещо за пречистване и подсилване на организма.А как мога да си пречистя греховете,защото това го имам за грях :oops:Аз като кажа това на мои познати и те ми се смеят :)Знам,че физи4еското и психическото здраве са взаимно свързани и ще ви послушам.Пък и каквото било било,не може да се върне миналото,трябва да се боря с мъката и да я преодолея.А може ли да ми кажете след аборт какви усложнения може да има?

виж, не мога да ти кажа след аборт какви усложнения можеш да имаш евентуално.Но ако смяташ,че сама не би могла да се справиш "отвътре", върви при специалист,поговори с него,няколко пъти, и дано да се възвърне обичта ти към хората,към околния свят.Не може младо момиче да се остави в това състояние и да се измъчва.Не трябва!Губиш време,съсипваш нерви.И остави тези хапчета /няма пречистващи такива за след това/ и върви при специалист.

:(Омръзна ми от използвачи.Имам чувството,че не са останали истински мъже на този свят  .Докато бях в депресия имах чувството,че умирам и се чувствах ужасно,започнах да се обвинявам за всички грешки,които съм допуснала в живота си,мислех си,че това е грях и непрекъснато молех Господ да ми прости.Незнам какво ми стана и оттогава все се моля на Господ да ми прости.
Защо се влюбвам в най-неподходящите незнам,.Много ми е странно,защото за първи път се сблъсквам с живота и явно просто трябва да бъда силна. Много ме е страх и за последиците от аборта,нали повечето казват,че има рискове след това.А за хламидиите,дали съм ги прихванала от него или са ми от друго,защото нямах никакви оплаквания до преди аборта.Мисля,че аборта беше най-правилното решение,защото не искам детето ми да страда,а сега не мога да му дам нищо,само любовта си.Незнам мъже като него нямат ли съвест .И аз съм толкова чувствителна,може би затова ще ми трябва повече време,докато се възстановя.Дано стреса да не ми е докарал някоя болест,вече имам страхова невроза,а така ми се живее още,но незнам как да събера сили.Как да си върна вярата в любовта незнам.Незнам защо все попадам на неподходящи хора,които си играят с мен и после не им пука изобщо.Аз по принцип съм много добра,но покрай такива хора много се озлобих,а искам да си бъда добра както преди.Покрай всичко това спрях да мечтая,да си поставям цели,да излизам с приятели,просто се затворих в себе си и се обвинявах за всичко.

Вили, такъв е живота! По този начин обогатяваш житейския си опит. Ако не минем през някакви изпитания, няма да пораснем и да помъдреем.
Зная, ще кажеш остави ги тия приказки, неща изпитания, неща да помъдрявам, ама така си е.
Ще ти кажа, че аз срещнах ВЕРНИЯ мъж едва на 28г., а той ме срещна на 35. Сега аз съм на 30, а той е на 37. Убедена съм, че до преди това сме се търсили и така е бело писано - да се срещнем късно. Когато вече всеки от нас е преживял поне по две разочарования от неподходящи партньори и всеки от нас си е изстрадал предишните раздели.
Преди загубих 6 години от живота си с друг - неподходящ. Но пък сигурно съм натрупала житейски опит.
Знам, гаден е живота, ама щом сме вече тук трябва да го изживеем!
Много късмет ти желая и истинско щастие!
И отървай се по-скоро от болежките!
Прегръщам те!

А дали мога да започна живота си отначало и ли вече е късно?В смисъл такъв,че и аз съм правила глупости и това явно е трябвало да стане,било е изпитание,през което трябва да премина и придобивам някакъв опит,но дали ако сега събера сили и се върна към живота(така да се каже,защото аз сега незнам къде се намирам )дали всичко ще се оправи?А как разбирате дали даден човек е подходящия за вас?Дали и аз ще го открия?Утре ще отида при Д=р Даскалов,дано всичко е наред,но предполагам,че няма да ми прави изследвания за хламидии,имам още 3 хапчета.И нещо друго да ви попитам,изгубих си едно хапче-Доксициклин.Има ли някакъв проблем ако не пия,защото ако има ще си купя,било то и само заради едно хапче.

Момичета,моля ви посъветвайте ме пак.Първо един въпрос-тези хламидии възможно ли е да са от по-бившия ми приятел и ако е така,възможно ли е да съм заразила бившия ми приятел?Чудя се въпреки всичко дали да му кажа да се лекува?

Хламидиите се предават по полов път и всеки може да зарази всеки.Така че недей да гадаеш.Нелечението им води до стерилитет,така че неслучайно ти казваме тук да се лекуваш.По принцип хубаво е всички, с които си имала отношения да знаят,за да се лекуват.Не е нужно болестта да се предава ли предава...

Това за едното хапче, май не е проблем, поне не е фатално.
А подходящият мъж ли? - Ами тойидва, когато съдбата ти е отредила. За съжаление, не си носи табелката: АЗ СЪМ ЗА ТЕБ! Но интуитивно ще го усетиш.
И ВРЪЩАЙ СЕ КЪМ ЖИВОТА! ЖИВОТЪТ ТЕ ЧАКА! Той си е нашия и трябва да го живеем. Не че искам да те плаша, ама със сигурност докато стигнем годините на нашите родители,охоо ... какво ли още ни чака!
Така че, Вили, стягай си. Събери сили, вземи се в ръце и продължавай напред!!!

А може ли да ми кажете след аборт какви усложнения може да има?

Ами всякакви
Аз, например, след последния ми спонтанен аборт се оказах със синехия (слепване) на десния рог на матката. Така и никой не разбра кой точно от абортите е причинил слепването. Също така, последния път нямах и менструация цели 55 дни.
Така че по-добре звънни още сега на д-р Даскалов. Той ще прецени дали ще те приеме веднага или както предварително сте се уговорили.
Успех!