Някога православния Бог ми помогна, когато баща ми беше много зле. Благодарна бях и вярвах силно... Започнах борбата за собствено дете и отново се отказах от него... Не исках да вярвам, защото въпреки молбите, въпреки желанието все намира с какво да ме накаже и да ме накара да стъпя здраво на земята.
Когато забременях, в страната, която бях, православната църква беше далеч от мен. Ходех и се молех на Девата в една католическа църква. Всеки божи ден, излизайки на разходка, минавах от там, спирах, палех свещ и се молех - за мен, за детето си, за съпруга си, за всички приятелки от Зачатие. Е, Девата ме чу - тези, за които се молех, повечето от тях имат вече рожба. Ще продължа на нея да си се моля. С "Другите" съм малко скарана...