Ох, Джи-джо, какво си преживяла, направо ума ми не го побира, макар че мойта майка ми е разправяла подобни истории за свекър си и свекърва си. Наистина много сила се иска, за да вземеш решение и то в такъв момент от живота си. Куражлийка си, приеми моето уважение.
И все пак неможах да се сдържа да драсна и аз ЛИЧНОТО си мнение по въпроса, все още чукам на дърво и силно се надявам да нямаме проблеми и ние с кръщаването на нероденото си бебе, макар, че знам, че точно това ще се очаква от нас, надявам се да имам сили и аз и съпруга ми да успеем да обясним на старите, какво мислим ние по въпроса, надявам се и той, който винаги е бил до мен да не се обърне като фурнаджийска лопата, уж ми обеща
, но всички сме лесни на обещания. Трудни сме когато трябва да ги спазим. Както и да е, не това беше идеята ми: мислех си докато преглеждах темата за един роман на Даниел Стийл, те нейните все са сапунени, но един имаше, в който семейството се беше разбрало да няма деца, но пък случайно момата забременя, тогава мъжа й я изостави. Такива хора лично псоред мен не заслужават никакви компромиси. Аз имам в момента лични проблеми с родителите си
нещо което не е нито за хвалене, нито за премълчаване-родителите са родители, точно за това - за да бъдат до децата си в радост и в тъга, да преживяват болката им, да им помагат да решават проблеми, ако немогат да помагат-да не пречат. Не ставаме родители, за да сме до децата си само, когато сладко се усмихват, след като някой друг им е сменил памперса, родители сме, за да будуваме нощем, докато са още новородени, да тръпнем в очакване на първото зъбче, на първата думичка, на пръвото изправяне, на първата крачка, на първия ден в детската, в училище, на първата любов...
Родители сме, за да сме там, където то винаги ще ни намери и винаги ще може да поплаче на рамото ни, за да се успокои, независимо колко мъка ще ни носи това.
Ако някой си мисли, че става родител само за да кръсти детето си на собствените си родители и да спи в отделна стая, че да не му пречи, незнам до каква степен той наистина залужава това дете.
Евалата на теб, че след всичко което си преживяла даваш шанс, според мен обаче той не го заслужава и ако сам не разбира, няма и да разбере.
Присъединявам се към едно от менията в темата, да се оглеждаш за истинския и в момента в който го намериш да му плеснеш на твоя един звучен шамар.
Желаята само най-хубави неща, дано все пак успеете да намерите някакъв компромис, желаята и много късмет и щастливо детство за детенцето ти