Темата е малко извън всякакви проблеми които се нищят тук, но пък е тема която в момента ме интересува или по-скоро тормози.
По принцип в момента не говорим за това, но знам че темата е много тежка за обсъждане. Неговите баба и дядо са починали т.е. бабата почина на скоро но неговите чувства към тях са нещо специално и за цял живот...това го разбирам защото бабите и дядовците са едно от най-хубавите неща в живота ни...обаче аз искам да ги кръстя на накой от моите родители защото те са изключителни хора - просто го заслужават - първо внуче и т.н.
Повярвайте ми незнам как се постъпва в такъв момент! просто споделете опит- накрая ще го кръстя бебето на него си и ще сложа край на дилемата. Знам

Аз намерих изход - не го кръстих на никого. Ама не помогна - пак изписаха една мара в рода. Другият вариант е да измислиш сборно име - както например Тамара на баба Таня и на баба Мара.

Мишееее 

    Абе рано или късно се стига до това...за някои е проблем...за други веднага се стига до консенсус.Моментът с избора на име е отговорна част от целия процес(от забременяването до самото раждане).Съвет не мога да ти дам,но мисля,че един разговор с мъжа ти би помогнал.Нека и той разбере твоето желание,от какви чувства е породено то,пък компромис ще намерите,трябва и двамата да сте удовлетворени от резултата.Успех!

Подкрепям Мишанта.....и пожелавам на всички тук да имат такива проблеми скоро!
Иначе изборът на име според мен трябва да е избор само на двамата родители, защото после цял живот следва натякване и т.н. Не искам, да ви разказвам за мен, за да не засегна някого, но на такива неща се наслушах от роднини и приятели  и не мога да разбера защо всички си мислят, че ние сме длъжни да се съобразим с техните предложения. Аман от прости хора, а по-лошото е когато ти се водят за близки .

Аз също мисля, че родителите са тези, които трябва да изберат името и да бъде харесано и от двамата. В края на краищата детето е тяхно.

РАзбира се ,4е родителите са тия които 6те дадат името на детето си и по някакав на4ин трябва да се стигне до разбиране и всеки да направи компромис.Все пак е егоисти4но примерно само маиката да мисли името ,а ба6тата да не вземе у4астие или обратното.
То и аз се наслу6ах на предложения ,но от едното влиза от другото ухо излиза .
Никои няма право да ни се меси то4но за това ,та да даде6 име на детето си е един от парвите ти ангажименти кам него.
Може доста да си говорим празни приказки тук ,но както ти е казала баракуда ,наи-добре е да поговори6 сас сапруга си по тая тема.Само двамата можете да ре6ите този проблем (ако може да го наре4ем така)

Човекът прави името красиво, поне така си мисля. Иначе, като практическо правило, може би да се внимава с прекалено умалителните и гальовни имена, които много често са съкращение от по-голямо и дълго име. Да имат предвид родителите, че децата им някой ден ще пораснат и прекалено умалителното име често звучи смешно, когато го носи вече някой дядо, например. А, също и идеологическите увлечения са смешни, каквито е имало в началото на социализма. Сега такива вече не се срещат. Модата сега май е по модната, филмова и чужбинска екзотика при имената. Иначе, със собствените имена се занимава науката Ономастика, има и речници на имената, където може да се прочетат съвети и да се направи справка. Пожелавам на всички да ни предстои скоро да мислим за тези неща!

Това наистина си е избор колкото отговорен пред детето за цял живот толкова и емоционален - да слушаш и да се ядосваш на хорската простотия! На мен също ми беше много трудно да избера името на моето слънчице! Исках да е хубаво, не исках да спазвам прословутата традиция защото не можех да избера хубаво име по този начин! Затова реших, че моето съкровище е една победителка в нелеката борба да я имам и тя сама си е извоювала името, което да носи цял живот - ВИКТОРИЯ! Надявам се цял живот да бъде победител в битките!

Подкрепям Мишето и Каси! След перипетиите, моят съпруг все още изобщо не иска да говори и мисли за имена. От суеверен страх нещо да не се обърка... Иначе това е много личен акт и също мисля, че е хубаво детето да има свое име, дадено му с любов, а не по задължение.

Слави е кръстен на моя баща.....не съжалявам въобще...целият прилича на дядо си. И по инат и по акъл

Момичета, не сте ли чували, че прекален светец и богу не е драг??? МММ???

Я ми обяснете тая работа - значи в една съседна тема може да си обсъждате на воля кой как си почиства триъгълника, дали коламаската е полезна или не по време на бременност, а тук, заради това че момичето е попитало за съвет как избирате име (и то в точния подфорум) и хайдеееее ... дайте да го изядем....

Хайде моля малко повече толерантност, а?

аз съм чувала че не е хубаво първо дете да се кръщава на човек, който е починал - поверие някакво, но не гарантирам, че е вярно

Ми ние името сме го измислили още преди 7 години като започнахме с опитите.Кармен или Калоян.Само дето не виждам кого ще кръстя така.Освен да си вземем още едно кученце и да го кръстим Кармен, друг вариант нещо не виждам....

Освен да си вземем още едно кученце и да го кръстим Кармен, друг вариант нещо не виждам....

 не виждам защо трябва да сме толкова саркастични, както казва Рали. А и защо трябва да е кученце...

При нас и от двете страни имаше голям натиск и пазарлъци как да кръстим бебето. Ние бяхме категорични, че името не трябва да се свързва с някой роднина, за да избегнем негативите от ощетената страна. Затова решихме да кръстим детето на велик човек с условието името му да е лесно за произнасяне и възприемане в чужбина. Симеон (първи) дойде като съвсем логичен избор, но все пак бях направила списък с всички царски имена и си ги обсъждахме вкъщи.
Това обаче не ни спаси от натяквания. Майка ми се пазари следващото да е на нейно име, а свекъра твърди, че Симеон е кръстен на него - Мони на дядо си Милен

Аз много искам да носи името на баща си, но моя е категоричен, че не иска. Винаги съм била категорична за себе си, че ще носи индивидуално име и ако ще война да стане никои не може да ме разколебае. Вече сме решили и на моя му харесва, макар че според него докато се роди може да ми текне нещо друго . Но не вярвам де. По еднаа съвсем случайна случайност ще носи на свекърва ми буквата, ако е доволна доволна, ако не да е жива и здрава . За сега няма да го споделям защото при мен се случва така кажа нещо и то не стане .