Елинеа, аз имах доста сериозна битка с моя мъж за името на детето. В техния род традиция е да се предава името на дядото, та моя мъж е Ангел на дядо си, моя син трябваше да е Атанас на дядото. Да, ама докато бях бременна и видиш ли моите "съкровища" не спряха да ме учудват с подвизи. Да не говорим, че за времето брак не са ми помогнали дето се вика и с една добра дума. А за капак свекървата реши, че ще гони брат ми посред зима от нашето жилище. Е, това преля чашата. Както ме убеждаваше майка ми да се преклоня, да се съглася - аз балкански и водолейски инат казах не. Не са заслужили и не смятам такъв жест да правя. Реших, че детето ми ще носи собствено име. След дълги препирни и обяснения стигнахме до името Александър. Направих компромис само за буквата. Опита се моя да ми обясни, че не може така. В един от пристъпите си на бяс не издържах и казах, че като иска да кръсти дете ще трябва да си го роди. Чух го в един разговор да пита майка си и баща си дали са съгласни да е Александър
Е, това ме разби, честно
Аз като малка съм си страдала от това, че не са ме кръстили както трябва. Дядо ми се карал с родителите ми и от звучното българско име Гергана, нашите ми сменили името на третия ден след раждането на Ганка. Не че не си го харесвам, ама що подигравки съм отнесла и за какво??? Да се задоволи една болна амбиция на човек, който никога не ми е бил дядо
Та според мен - каквото ти хареса на теб, което ти звучи добре - това трябва да е.
За второто бебе, когато го загубихме, моя мъж ме пита дали съм мислила за имена - знаех, че ако е момиче ще е Радмила, моята Мила, моето злато, а ако е момче - ще е Радослав... Да, но Господ не ми даде... Сега чакам да видя ще ми подари ли този шанс отново...
Така че, ако искаш нещо ти самата, бори се да го постигнеш!