Здравейте момичета, майка съм на едно красиво, умно и енергично момиченце, на 34г съм и в петък ще дарявам яйцеклетки. Прочетох форума и се регистрирах за да споделя с вас моите радости, тревоги и "препоръки". Знаете ли какво изпитание е да си самотна майка в България, от както започнах с изследванията и процедурите (от февруари) споделих на над 20 самотни майки какво съм решила да направя
(ние самотните майки също се събираме по форуми и градинки на раздумки
) и всички проявиха интерес "а може ли и аз.....", за съжаление повечето са над 35г, но останалите ги насочих към клиниката, в която съм и аз. Горчивата истина е, че повечето сме свикнали при извънредни разходи да даряваме кръв, както и да участваме като доброволци в различни изследвания на козметични продукти, а относно даряването на яйцеклетки почти няма информация достигнала до нас, за което много съжалявам, защото прочетох, че полагате доста усилия за това. В случая предаването от човек на човек се оказа най-добрата реклама. Няма да ви лъжа за нищо, все пак се регистрирах с най-добри намерения за взаимопомощ.
1. правя го за пари, за съжаление съм отделила само 4 фоликула и парите ще са по-малко, но ще купя на детето ми ново колело, защото ми омръзна да се моли по площадките на другите деца за "едно кръгче" както и нова тротинетка (старата ни я счупи едно пълничко детенце) и ще я заведа на море естествено
от тук следва сами да си направите изводите на какво сме подложени ние - майките на дечица без бащи (по една или друга причина) и моля ви не ни упреквайте за финансовия фактор, всичко това правим заради децата си
2. на второ място искам да зарадвам някоя бъдеща мама, най-искрено се надявам всичко да мине успешно за другата жена и да чуе думичката "мама"
, често казвам на дъщеря си, когато ме попита имам ли пари, че "мама е най-богатата на света, защото имам ТЕБ"
И НАИСТИНА ВЯРВАМ В ТОВА
3. моята гледна точка за всички изследвания, прегледи и манипулации е отврат, защото дъщеря ми също трябва да гледа и преживява всяка инжекция и всеки преглед (нали се сетихте, че няма на кого да я оставя) и благодаря на Господ, че съм се родила инат и не се отказах, въпреки всички въпросителни погледи на детето ми
4. страх ме е, много ме е страх от пълната упойка, всеки си има страхове, аз също :balk_14
5. много ме спираше гледната точка за евентуално кръвосмешение след години (все пак имам дъщеря), но след като взех твърдо решение да не живеем за в бъдеще в България страха изчезна
може би жената, която ще "вземе" яйцеклетките ми е потребител на този форум, може би ни е виждала в болницата и се е досетила за всичко това......, но за мен беше важно да споделя с вас нашата страна и да помогна до колкото мога с информация
желая на всички ви най-голямото богатство на света да дойде скоро в домовете ви