Редовно следя темите по този въпрос и няколко пъти съм споделяла мнението си, че не е нормално чакането с часове, ежедневно, и не мога да се съглася с обратното. И по повод казаното от Фреш, че с времето посвикваш с клиникиката, практиките, персонала, а и те с теб, мисля си, че именно заради опознаването мислим, че сме свикнали. Да, лекарят ми знае името (или поне ме разпознава сред чакащите и знае каква съм и за какво) и някак по-бързо става от опознаването до сега, отколкото в началото. Но пък, има момичета, както става ясно от по-ранни постове, които усещат, че познатите пациентки минават наистина по-бързо, за сметка на тях. Което пак ни връща към основата, че в общия случай организация по-скоро няма. Не зная как е в МЦРЗ, но при д-р Владимиров ред няма. Не секретарка, не друг персонал, никой не въвежда ред. За една година ходене това съм установила.
И в тази връзка, чела съм стари мнения на момичета, които са правили процедури в Якентро в Солун. Там чакане с други хора няма и не създаваш нови приятелства с посестрими. На страницата на клиниката пише, че следващата година ще откият клиника и в София. Интересно ми е дали ще се справят със стълпотворението или нещо в нашата народопсихолгия води до пълните чакални, и не са всъщност виновни във вече съществуващите клиники за феномена.
За себе си зная, че последните дискусии по темата ме отчаяха и вече не чакам с нетърпение часа си за друг лекар в София. По-скоро няма да отида, за да не губя отново време, а просто ще се насоча към Солун...
