Навярно навсякъде ги има тези вампири:)
Аз имам доста негативни превивявания с моята свкърва с която за мое щастие живяхме само 3 месеца заедно.Допреди година и половина живеехме в София защото когато се запознах с мъжа си аз работех и живеех там (съпругут ми е от варна).След това решихме да се преместим във Варна и тъй като в апартамента ни имаше наематели трябваше 4-5 месеца да живеем при свеки.И най-ве4е аз понеже мужът ми го няма по 4 месеца в БГ. Е...първият месец всичко беше ок но оттам нататак нещата загрубяха дотолкова, че "милата ми" свекърва си позволи един ден да ме напсува затова, че и заявих, че сметките и всичко свързано с нашето семейство си го движим ние с мъжа ми. И тя полудя, защото допеди аз да се появя в живота му го е правила тя.Аз разбира се си събрах багажа и се изнесох защото неможе накоя си изживяваща се като великата аристократка на варна (но много далече от такава) (та била тя и майка на майа ми)да ме псува.
Оттогава мина 1 година.Сега си говорим колкото да не натоварвам излишно съпруга си, но тя не пропуска случай да ми натяква как нямаме дете (а дори не подозира, че част от проблема е и във сина и) и, че аз съм причината.Та наскоро дори ми показваше едно списание с някакво бебе и ъдряйки с праст по снимката ми обясняваше как искала точно такова бебе да и родя.
))Аз понеже трудно я изтрайвам напоследак и казах, че съм най - щастлива, че точно от нея нищо немога да родя но от и на мъжа си с удоволствие.
Няколко пъти съм и казвала и молила да спре да ми говори и закача на тема бебета, деца...но резултата е обратен:)Затова и тя май е единствената която в момента незнае, че правим инвитро.Няма и да узнае.Мислила съм си, че съм над тези дребни душици, но истината е, че ми влияе (макар да не и го показвам) и, понякога си го изкарвам незаслужено на мъжа си.
А на него мога само да му благодаря за подкрепата и търпението и затова, че не и се връзва защото доста добре си я познава.