Събрах смелост.Може би ще ми олекне след като го напиша.
Вярно е,че в живота има много трудни моменти,но,ние хората,правим тези моменти още по-трудни и тежки.Със съпруга ми живеем в чужбина.В началото като дойдохме ми беше много тежко,но сега съм благодарна,че сме толкова далеч от родителите му.Ако бяхме в България може би нямаше да издържа на всичко това.
Майка му има фикс идеята,че трябва да направя in vitro,все едно че това е някаква мода.Постоянно ме преследва с налудничавата си идея.След като сама не можа да постигне целите си,в играта се включи и тежката артилерия.Два-три дни преди Нова година,бяхме изправени пред съд.Баща му ми изнесе реч,че след 30 шансовете за забременяване намалявали,пробвали сме по един начин,сега да пробваме по друг.Даже намекнаха и за осиновяване.Луда работа,ако сърцето ти мълчи,как могат те да ти кажат да вземеш чуждо дете и да го гледаш като свое.Отново нараниха сърцето ми преди празника.Все едно,че нямам право да се опитам въпреки всичkо да се почувствам и аз малко щастлива.И все сочат към мен.Дори сега,когато се изясни,че сме с мъжки фактор и съпруга ми им го каза,те пак"годините,та,годините"
Извинявам се,че стана малко дълго,но наистина като че ли ми поолекна.

imam vjara, не знам на колко години си, та историята ти се върти все около годините...Според мен нямаш проблем, щом си далеч от дразнителя. Лошото е, ако живеете заедно и зависите по някакъв начин от родителите. Но, щом вие си плащате сметките и сте пълнолетни, тази пъпна зависимост трябва с времето да отслабне - за доброто на двете страни е. Така ще има повече независимост и уважение помежду ви. Вие сте отделно семейство и не бива да позволявате други хора, пък било то и родителите ви, да се месят при вземането на такива важни решения. Защото в повечето случаи от тях е само ентусиазмът, а грижите и всичко останало си остава за вас. Родителите могат да бъдат големи манипулатори, когато ги води егоистичното в тях. Вие двамата с мъжа си трябва да сте твърди, да имате обща външна политика и да им я съобщите тази външна политика по дипломатичен, но категоричен начин. И разстоянието в пространството няма значение, защото вие, вътре в себе си трябва да имате яснота по въпроса, защото това е вашият живот, а не техният. А това за възрастта над 30 години въобще няма да го коментирам, защото всичко около него има малко горчиво-нетактичен привкус...все пак ние, които сме доста над 30, не кандидатстваме за елитни манекенки, за да се гледа на това начинание като на мисия невъзможна...
Успех ти пожелавам и повече вътрешна свобода, сила и независимост!!!

  Каквото и да каже свекървата все е лошо. Пък това което са ти казали е вярно след 35 шансовете почват да намаляват. Ако ти не си готова да го слушаш е друг въпрос,притесняват се хората за вас. Незнам що така войнствено всички приемате загрижеността на свекървите. Ами и те са хора и се притесняват. Ако те беше попитала майка ти за същото дали щеше да го приемеш по този начин. Просто помисли по въпроса и не си създавай излишнио ядове.

Луничка, вярно невярно по тази тема е много важно как точно човек ще окаже помощта си, защото знаем колко много боли. Такава форма на подкрепа също би ме подразнила и мен. Сякаш те са малки и не знаят. Може да предложи по друг начин помощта си. Щом момичето е открило и пише в този сайт, значи успешно може да се ориентира и да търси информация не само в интернет, но и по принцип. Според мен ако бяха казали, че каквото и да решат двамата, те ще ги подкрепят по всички възможни за тях начини, щеше да бъде много по-окуражаващо и добронамерено. И вместо да притискат с аргумента си за възраст, можеха със същия аргумент да я успокоят, че има достатъчно време да си направят план за действие и да не се притесняват, а резултата няма да закъснее.
imam vjara, успех и се опитай да игнорираш емоциите около тези разговори! Пожелавам ти много скоро радостни новини!

imam vjara,
аз си мисля, че за момента проблема е туширан от заминаването ви в чужбина и ограничаването на контакта с родителите на съпруга ти, което е добре, след като психически явно непрестанните им натяквания по темата зачеване са те поизтормозили. По принцип аз съм толерантен човек и успявам доста време да издържа разни такива "атаки" и "съвети", но когато започне да ми писва просто казвам, че живота си е мой, аз съм пълнолетна, и ако имам нужда от съвет - сама ще го потърся, след което с лека усмивка си обръщам гърба. Моя баща пък ми създаде притеснения в друга насока - не искаше да забременявам втори път, след като родих сина ми Дани само ни повтаряше - на мен и съпруга ми - "не ви трябва друго дете, това ви е достатъчно" и други от този род. Питах го защо ми говори така - отговора беше "Защото така". Знам, че той се притеснява да не се разболея, от бременността организма ми да отслабне и да стане податлив на заболявания, загуби мама преди много години, аз съм единственото нещо, което му остана от нея и е нормално да се страхува, разбирам го. Живота, обаче, си е мой, решението да забременея втори път го взех само след обсъждане със съпруга ми, е на татко ще му се наложи 9 месеца да поживее със страховете си, но му казах, че просто трябва да има Вяра, че всичко ще се развие нормално и аз ще съм добре! Съвета ми към теб е - когато роднините на съпруга ти започнат пак да ти дават "акъли" просто им кажи - Имайте Вяра в сина си и в мен, всичко ще е наред и толкова!Не влагай излишни емоции и не се ядосвай че ти казали това или онова - пускай негативите покрай ушите си и гледай напред, времето ни на тоя свят е прекалено кратко и ценно, оползотворявай го с неща, които ти носят радост! Успех! Вярвам, че сама ще намериш най-верния път за справяне с проблема от обкръжаващата среда, защото сама за себе си знаеш, кое е най-ценното за теб!

Ето набързо и една история която ми се случи през 6 г.с. на бременността.
След спонтанен аборт в 5-6 г.с. и 5 години ходене по доктори , изследвания , стимулации , 5 инсеминации и много сълзи бях отново бременна.
Естествено посещавах клиника по стерилитет.
Та в този момент важен и напрегнат моята свекърва обяви че съм глезла щом ходя по частни  прегледи и че търся лукс който не мога да си позволя.
А в същото време е наясно че имаме материалната подкрепа от родителите ми.
Тя за мен е луда че ми говори така , все пак знаеше всичко което преживяваме.
Искаше ми се да я убия...
Толкова гадно ми стана че от тогава се държа адски различно с нея.
И тогава аз само се разплаках, казах  и че не е права защото има дъщеря и не е хубаво да говори за мен че не е ясно с нея как ще е - въпреки че на никого не пожелавам това което ние  преживяхме през тези години.
Та и аз се опарих от отровните роднини... 

Кофти ми е да се включвам тук, но в последно време отношенията с мъжа ми вървтя стремглаво надолу именно благодарение на неговото семейство.
Само допреди няколко дни си милех, че ако процедурата ми е неуспешна ще се разделим, но точно в този момент вече започвам да си мисля, че изобщо няма да стигнем до процедура....

Кофти ми е да се включвам тук, но в последно време отношенията с мъжа ми вървтя стремглаво надолу именно благодарение на неговото семейство.
Само допреди няколко дни си милех, че ако процедурата ми е неуспешна ще се разделим, но точно в този момент вече започвам да си мисля, че изобщо няма да стигнем до процедура....

Мимка, ти си ужасно емоционален човек. Недей така - ако се обичате всяко нещо може да се оправи. В крайна сметка е трудно да се избира. Седнете, поговорете като нормални хора, с по-малко емоции от твоя страна. Знам какво чувстваш, изпитала съм го, но за всяко нещо има начини и път. Ти просто трябва да намериш начина и пътя! Ти си познаваш момчето най-добре - поговори с него. Пожелавам ви да изгладите противоречията и да намерите пътя към себе си! Обичайте се!

Цитат на: Мимка в Януари 19, 2008, 22:34:19 pm

Кофти ми е да се включвам тук, но в последно време отношенията с мъжа ми вървтя стремглаво надолу именно благодарение на неговото семейство.
Само допреди няколко дни си милех, че ако процедурата ми е неуспешна ще се разделим, но точно в този момент вече започвам да си мисля, че изобщо няма да стигнем до процедура....

Мимка, ти си ужасно емоционален човек. Недей така - ако се обичате всяко нещо може да се оправи. В крайна сметка е трудно да се избира. Седнете, поговорете като нормални хора, с по-малко емоции от твоя страна. Знам какво чувстваш, изпитала съм го, но за всяко нещо има начини и път. Ти просто трябва да намериш начина и пътя! Ти си познаваш момчето най-добре - поговори с него. Пожелавам ви да изгладите противоречията и да намерите пътя към себе си! Обичайте се!

Гане, благодаря мила!Това с говоренето явно не помага, това правиме цяла вечер..кажи-речи.Както се казва-Файда нЕма! Както и да го въртя накрая аз излизам виновна.Преди час му казах, че ми трябва още само една дума да му събера багажа.От тогава мълчи.Не го е страх от това да се раздели с мен, а от това какво ще каже майка му по въпроса, че 'Жена му го е изгонила'
Ми и аз си имам нервички...т.е. амй вече нямам, но това е друг въпрос.
Имаме още малко време.Зависи от него, аз за себе си съм претръпнала вече, че може да не е той човека, с когото ще остарея!

Мимка, разбирам те 1 към 1.
Нали знаеш приказката:
По тоя път, дето ти си тръгнала, аз от там се връщам.
Но това не е важно.

Имали сме такива моменти (че и по-лоши) за тези 16 години.
Повярвай ми, на сутринта всичко изглежда по друг начин.

Зависи от него, аз за себе си съм претръпнала вече, че може да не е той човека, с когото ще остарея!

Напротив, вие сте родени един за друг.
Двете половинки на 1 цяло.
Не се предавай така лесно.

Няма да се оставяш на майка му, я!

Абе, Мими, я вземете и се нагушкайте хубаво тази нощ
 Женята е права-на сутринта друго ще е. И така като те чета, искаш да ми кажеш, че по-силно мразиш майка му, отколкото обичаш него. Е, къде е логиката? Аз съм сигурна, че обичаш този мъж, просто явно много ти се е насъбрало и затова така говориш. Така де, подкрепям думите на Жени:
"По тоя път, дето ти си тръгнала, аз от там се връщам."

Мимка, темата е друга, но аз искам да ти кажа, че много отдавна ми е направило впечатление връзката ви с Яшо. Много хора говорят с любов, а ти пишеш с някаква огромна любов за тоя човек, поне на мен така ми се струва, че дори и сега, като пишеш тия тъжнотии. Дори съм си казвала - ей, те това е истинската любов, за вашата, някаква такава чиста, неподправена, хем по детски чиста, хем изстрадана с проблеми /преодолими!!!/ и така, това исках да напиша.

Сори за оффа, според мен е послушала съвета ми .

Стига спамихте темата, ей
Миме, много е трудно да се дават съвети от страни, не за друго, просто не познавам майка му, но някак по логика приемам, че ми е ясно за какво става дума. Старите хора много често казват - "Утрото е по-мъдро от вечерта". Аз бих предложила наистина да си почакате утрото.
Понякога на мъжете им трябва повече време, за да решат какво искат. Ако той наистина те обича, то мисля че бихте намерили път и разбирателство. Има една много дребна подробност в цялата ситуация - не е страх, от това, какво ще каже майка му, че си го изгонила. Страха, че те е загубил го кара да мълчи. Мъжете винаги са се страхували и притеснявали една бременност, едно дете как ще се отрази на връзката им със жената - майка. Нашия светоглед се променя и с цялото си сърце и душа желаем да усетим зараждането на нов живот, докато при тях не е така и трябва да уважим техните страхове. Те/мъжете/ се страхуват от отхвърляне, от пренебрегване, от "второ място" в живота на жената. Това е движещият им мотив в такива ситуации. Ако ти си поставила целта "дете" даже над отношенията ви, то това е накарало него да се отдръпне и да се затвори в неговата си вселена. Ти искаш дете на всяка цена. Неговата цена обаче не е да загуби теб, за да имате дете. Ето това трябва да осъзнаеш ти. Трябва да му покажеш, че имаш нужда от дете, неговото дете, не просто някакво дете, от някой. Че си готова да се бориш за това дете само с него, с никой друг. Ако наистина се обичате и искате да сте заедно - то тогава ще намерите общ път!

Мимката я хвана липсата - Последно Активен:  януари 19, 2008, 11:37:19 .

Дано не е отишла да събира багажа.

Сори за оффа, според мен е послушала съвета ми .

Нито едното, нито другото.Ние още не си говорим, но честно казано в момента ми е през....
Пак казвам, че изводите които правя не се дължат на една вечер, а на почти 9 годишна връзка.Другия месец започваме 8ма година борба за свое дете..(започнахме февруари 2001ва)не мисля, че това е причината за срива в отбошенията ни.Просто от майка ми съм се научила в брака си да не допускам трети лица да ми влияят-дори и нея.
За съжаления явно е нямало кой да научи него на това.
Нинче, мило, ще разкажа нещо много тъжно.
Баща ми беше изрод в пълния смисъл на тази дума.Пребиваше ни от бой с майка ми, а пред хората беше идеал за мъж.В един момент, когато бях на 13 години майка ми реши, че не може да си позволи лукса да рискува живота си, както и моя само заради идеята детето да има баща и се разведе.Няма да ти кажа през какъв кошмар мина.99% от 'приятелите' и буквално я обвиняваха, че зарязва такъв прекрасен мъж, такава прекрасна любов.
Това, което изглежда отстрани никога не е това, което е в действителност.
Разбира се, ние с Явор сме много далеч от този начин на живот, но не сме и баш идеал за любов и разбирателство.
Темата беше за отровните роднини, затова си позволих да се включа.То по-отровни от това-здраве кажи!
Благодаря на всички за вниманието и съветите!
Обичкам ви много, вие сте моята утеха!

Мимка, стана ми много тъжно като те прочетох
Идеалната любов, какво е това? Няма нищо идеално в живота, има моменти когато сме много щастливи, има такиви в които сме на дъното, но никога не се предаваме. Аз съвети няма да ти давам. Ти си голямо момиче и най-добре знаеш какви са в момента нещата между вас и дали, как и защо можете да ги оправите. Само ще ти кажа, НЕ позволявай на майка му да бъде причината за вашите проблеми, та ако ще да отидеш да си поговориш с нея, как, ти ще прецениш, дали ще й нашокаш канчето, дали ще се държиш мило, ти я познаваш и намери начина.
Бори се мила, 8г. се бориш за мига на щастие, когато ще зърнеш своето малко ангелче, не спирай!
А повярвай ми, нещата не стават само и единствено розови с появата на дълго чаканите ни деца. Да, миговете на щастие са многократно повече, но и проблемите се увеличават
целувки