Скоро и аз гледах този филм. Мога да кажа само, че те зарежда с толкова много оптимизъм и вяра. За една седмица 3 пъти го гледах и все нещо ново откриавм. Та сега си мисля колко далече едно от друго са вярата и надеждата. Едно е само да се надяваш, че нещо ще се случи, а съвсем друго да знаеш, да имаш вяра, че то ще се случи точно на теб. Само да го поискаш. А пък всички ние го искаме, нали? Не бива да се провират мисли на съмнение и страх. С тях трябва да се борим.

Май ще взема да го гледам и аз този филм. Много добре се почувствах тази вечер. Изпълнихте ме с оптимизъм. Благодаря ви и 

аз си го изтеглих но нямах време да го гледам.Но предния уикенд момчето ми се е събудил по раничко и го е видял на лаптопа и си го е пуснал.Каза че е много хубав-не като филм комедия или друг жанр ,а като документален.Но е останал доволен.И като си говорихме след това каза че има логика..като си мислим лоши неща те сякаш се случват..как странно е устроен света ..
Мислете позитивно момичета ще станем най-хубавите мами на света   една голяма    за всички от мен

при мен пък момичета хубавите неща винаги са ставали,когато наистина съм се уморила от чакане,от сълзи и съвсем съм се обезверила/не че съм спряла да се надявам,но вече просто не съм вярвала,че ще се наредят/ и точно тогава е настъпвал обрат ,който ме е изненадвал дотакава степен,че е имало случаи да гледам как нещата се подреждат и да невярвам че се случват..
ще дам пример-кандидатсвах медицина,не ме приеха,записах в СУ,но не ми хареса,на следващата година пробвах в МК  /но учих само две седмици за кандидат студентския изпит,викам си аз си знам всичко от миналата година /  изкарах 5,38  /с 6,00 диплома/ и не ме приеха;
на третата година се съдрах от учене изкарах 6,00 на изпита  и толкова вече не вярвах,че ще вляза,че се обърнах към майка и по най-детския и невинен начин я попитах"мамо,дали сега ще ме приемат?",а тя избухна в смях..помня още много такива примери,но няма смисъл да оспамвам повече темата..,вероятно е вярно това с +++ мисли,но при мен не действа,колкото пъти съм била сигурна ,че нещо ще стане и съм вярвала безрезервно,толкова пъти съм се разочаровала...а в момента,когато съм била почти сигурна,че вече просто няма начин да се оправят нещата,всичко е придобивало обрат!!

Има нещо такова! И при мен се е случвало - в момента в който се изморя вече и си кажа КРАЙ , не ме интересува и нещата се нареждат! Ама сега сякаш е друго ! Май не мога да кажа толкова лесно КРАй . Моя позната забременя така - току-що беше спряла фолиевата киселина , тестовете за овилация и БТ .....и хоп! Теди благодаря ти за позитивния пост! Определено се опитвам да гледам по - позитивно ! Държа се , ама когато съм сама и главата ми ще се пръсни от мисли! Обезателно ще гледам филма! Момичета добре че ви има!

Има нещо такова! И при мен се е случвало - в момента в който се изморя вече и си кажа КРАЙ , не ме интересува и нещата се нареждат! Ама сега сякаш е друго ! Май не мога да кажа толкова лесно КРАй . Моя позната забременя така - току-що беше спряла фолиевата киселина , тестовете за овилация и БТ .....и хоп! Теди благодаря ти за позитивния пост! Определено се опитвам да гледам по - позитивно ! Държа се , ама когато съм сама и главата ми ще се пръсни от мисли! Обезателно ще гледам филма! Момичета добре че ви има!

Аз също не мога да кажа край на опитите..Иска ми се да спре да ми пука и да се пусна малко по течението ,но и на мен мислите са ми все там..Рекорда да не мисля за това ми е половин ден...

Цитат на: rossy * в Март 07, 2008, 11:34:05 am

Има нещо такова! И при мен се е случвало - в момента в който се изморя вече и си кажа КРАЙ , не ме интересува и нещата се нареждат! Ама сега сякаш е друго ! Май не мога да кажа толкова лесно КРАй . Моя позната забременя така - току-що беше спряла фолиевата киселина , тестовете за овилация и БТ .....и хоп! Теди благодаря ти за позитивния пост! Определено се опитвам да гледам по - позитивно ! Държа се , ама когато съм сама и главата ми ще се пръсни от мисли! Обезателно ще гледам филма! Момичета добре че ви има!

Аз също не мога да кажа край на опитите..Иска ми се да спре да ми пука и да се пусна малко по течението ,но и на мен мислите са ми все там..Рекорда да не мисля за това ми е половин ден...

трябва да направим темичка с рекорди  моят също е половин ден , защото ставам към 11!

Здравейте, с риск да повторя нещо казано до тук искам да ви споделя и при мен как е... Аме ГАДНО Е!!! Всеки месец  след ову-то оприличавам ПМС със симптомите на бременност въпреки че никога не съм била бременна  То не са болки в гърдите, то не са болки в кръста, гадене и пр... Не знам съкровището как ме издържа тези десетина дни преди да ми дойде. Миналия месец ми закъсня два дни - лелееее то бива изблици на нерви ама аз направо прекалих. На колежките отдавна спрях да им обръщам внимение, гаднички са. И аз спрях фолиевата киселина, спрях и ову тестовете, чувствам се малко по-добре като че ли от това. Целувам ви и пожелавам успех на всички 

Аз пък тъкмо реша че всичко е о'к и се поуспокоя малко(иначе пълно спокойствие не съществува)и хоп!!! Ето този месец БТ по- висока от 36.3 и то само един ден...Като змиите съм и сега пак почнах ...Ами сега ?!?! Ако и аз имам проблем?!? Ми как ще имаме деца като мъжа ми има пробле и аз?!?!И едни такива мисли ме налягат...Отврат ми е ..Иде ми да си легна и да спя 2години и като се събудя да ми кажат че всичко е наред и да си живея живота...

Здравейте момичета, първо искам да благодаря за статията 'Етикетът на безплодието",  от много време само чета във форума и не мога да събера смелост да пиша, но сега си поплаках хуууубаво и реших,че мога и аз да се оплача  и да знам, че ще ме разберете. Вие знаете какво е да ходиш по лекари, да правиш изследвания, да мериш температура, да пиеш хормони, да правиш тестове и да не се получава. Страх ме е,че напоследък усещам, че се отдалечавам от моето съкровище, заравям се в работата, намирам си какво да чистя, да пера, да готвя, и след това съм 'уморена', май вече не вярвам в ЧУДОТО. Имам няколко бременни приятелки, на всичкото отгоре моя мъж има голям син от предишен брак/женил се е много млад/ и сега ни изненада с новината, че приятелката му е бременна. Господи колко ме заболя, а как и завидях.

Здравейте момичета, първо искам да благодаря за статията 'Етикетът на безплодието",  от много време само чета във форума и не мога да събера смелост да пиша, но сега си поплаках хуууубаво и реших,че мога и аз да се оплача  и да знам, че ще ме разберете. Вие знаете какво е да ходиш по лекари, да правиш изследвания, да мериш температура, да пиеш хормони, да правиш тестове и да не се получава. Страх ме е,че напоследък усещам, че се отдалечавам от моето съкровище, заравям се в работата, намирам си какво да чистя, да пера, да готвя, и след това съм 'уморена', май вече не вярвам в ЧУДОТО. Имам няколко бременни приятелки, на всичкото отгоре моя мъж има голям син от предишен брак/женил се е много млад/ и сега ни изненада с новината, че приятелката му е бременна. Господи колко ме заболя, а как и завидях.

Не спирай да вярваш в ЧУДОТО! И на мен често ми се случва да се скапя толкова, но за два-три дни после се хващам в ръце оправям си косата, гримирам се купувам нова дрешка и хващам съкровището на работа по въпроса  . Мисля, че важно  в тези моменти да осъзнаем, че има мякой до нас който може да ни изслуша, да ни прегърне. Не бива да го отблъскваме, а аз често правя тази грешка особено преди М и  толкова съжелявам след това 

Благодаря за дозата оптимизъм, но тези хормони са в състояние да ме побъркат, чак се чудя как ме трае моя миличкия, аз самата понякога не мога. Но на темата, искам да прегърна с една гиляяяма предръдка всички, които са във форума,да знаете момичета много помагате, аз след вчерашното разкисване днес съм вече ОК, даже го подгоних моя, казах, че не може децата така да ни задминават, целувки на всички, стискам палци всички скоро да почнем да дебелеем, да повръщаме и всички други 'екстри'.