Джам, гърнето ни е Чико за 18+ месеца, че ми се видя с най-заоблени ръбове, иначе няма музики, капаци и т.н. Но нещо не ми се види удобно, види ми се, че ще го притиска баш отпред, та затова ще мисля дали да не купя направо адаптор за тоалетната, кат' се запролети.
Гери, детето ти е прекрасно! Нашето отношение и нашето възпитание са това, което ще им даде координатната система за това кое е важно и кое не. Ако детето се чувства уверено, няма да обръща внимание на неизбежните подмятания в училище, те са се случвали на всеки, такава е възрастта - ако не е заешка устна, ще са очила, нос, уши, дреха, малък лексикон, наболи мустачки, тегло, ръст и какво ли още не. Не знам как да ги възпитаме уверени, но трябва. Аз самата съм неуверен човек и много ми пречи, съзнателно работя срешу това, но малко съм закъсняла. Разбирам как си се чувствала обаче - като се роди Дани, много приличаше на баща ми, той всъщност е бил хубавец голям на младини, но връзката ми с него е доста негативно натоварена и сякаш не успях в този момент да му дам всичката си обич на това детенце, малко разочарована бях. Сега вече той си е той, аз го познавам като личност и не го сравнявам с никого, обичам го повече от всичко и си се чудя на акъла в първите дни. Пожелавам ти същото, имаш много чаровно момиченце, радвай му се, това с устната е съвсем поправимо.