Eeeee, ама аз каква съм, само за себе си говоря и ви занимавам, а пък не казах нищо за вас.
Първо,
Галичка, да ти честитя годишнината, да сте живи и здрави преди всичко, а следващата годишнина да сте тримка, от сърце ти го желая.
Соф, мила, тая гадина прошка няма, но няма да се отчайваш, нали така
Пък гледам, че днес те си говорили за свекървещиците и аз да ви кажа нколко думи за моята. Много се опитва да командва, но сина й не и оставя тази възможност преди 6-7г. живяхме близо две години заедно, тогава още не ми беше свекърва и като се изнасяхме вече тя каза една много умна приказка: Радвам се, че се изтърпяхме. Никой не е идеален, но важното е, че не се скарахме нещо фатално, защото след това отношения трудно се възстановяват. Много е важно мъжете ви да не им оставят възможност да се месят и пречкат, защото на нас ни е много по-трудно да им го кажем без да се засегнат и да не стане скандала. Много бързо се научи, че не може да се влиза в стаята без да се чука на вратата, така я възпита сина й набърза ръка, че чукаше на вратата, даже когато бях сама в нея и тя знае това. И това е нормално, разбира се. Опитваше се да се меси, да задава много въпроси (и сега го прави), но винаги е отрязана много бързо, вече и аз го правя и знам, че не се сърди. НО, има едно но, най-хубаво ми беше в деня, в който се изнесохме и вече бяхме самички, няма кой да ти казва кога се прибра, какво ще правиш, какво ще готвиш, защо ще го готвиш и т.н. За две години у тях (и преди това няколко години приходяща) не можах да се науча аа казвам, че се прибирам у дома, а пък като се изнесохме още на следващия ден си бях У ДОМА!!!
Е, това е накратко, май не много накратко стана, но ...