за тупване по дупето нямам угризения, но се чувствам ужасно, от факта, че съм започнала да врещя като ненормална 

И аз врещя .Даже вече се чудя дали не съм проимала психични отклонения

ааа таковата ... как сте със загряването на врата ...при нас се случва честичко

За целта не ползвам врата, а дупето.
По-често голямата го отнася, защото е много лоша с брат си. Това е, което ме вади "извън релси". И аз се чувствам адски виновна и уж все се  заричам, да не го правя, но ...

Кисела,
аз те подкрепям. Много си смела. И аз като Стефи не навличам. Обаче тук всички (разбирай баща им, бабите им, че и дядовците) все ме критикуват за това. Писнало ми е да слушам отживели бабешки теории.

Оня ден за празника 1-ви юни много леко сме били облечени и аз, и Михаела и затова сега и двете сме болни! И това е теорията на баща им, моля Ви се!!
Тук трябва да поясня, че на въпросния ден беше адска жега и бяхме на припек. Даже слънчасахме. Е, да де, но вятърът бил силен и вятърът ни одухал! С тези нашите тънички рокли! Мамка му!
Интересно, Малкия защо не е болен?! Значи, не е от вятъра?!

Фусинка,
прегръщам те! Няма ли начин да промените нещо в сутрешната организация? Някакви макар и временни размени на кучето с детето?
Успех!

Ха ха това с "врещенето",може да претендирам за първото място ,мълча , мълча и като ми падне пердето та става страшно.Наскоро отсъствах от вкъщи и Борислава много притеснено попитала баща си  "а сега кой ще ни вика" 

А за загряване,загрявам честичко и не само вратлето.

Оф, пишете ме и мен в клуба на врещящите
аз не загрявам, не бия, но пък за сметка на това напоследък се усещам, че много викам. това което винаги съм мразела и най-лошото е че го правя и на вън, крещя като падар след като не са ме чули на n-я път какво говоря. не знам защо се получава така, уж не съм много изнервена, на вън правя забележка само когато е животозастрашаващо действието, което извършват, но факт - крещя

И аз съм от викащите, но се случва да отупам и памперса  . Обаче ефект никакъв, тя си мисли, че правя играта и по-весела 

Ха ха това с "врещенето",може да претендирам за първото място

Ох, тука и аз ще се наредя...
Уж съм спокойна натура, а понякога действам толкова неадекватно Точно тъй, както съм виждала отстрани и съм си мисляла колко е лошо, грозно. Тук не визирам шамаросване, а думи, което е по-лошо даже Добре, че е нашия татко, който винаги успява да балансира всяка ситуация и да ме постави деликатно на мястото. Отдавна се убедих, че той е много по-добрият родител от двама ни. Мен сигурно ще ме запомнят като лошия в колектива.

Кисела, ние не оспорваме методите ти, просто на вашата възраст е съвсем в реда на нещата детето да не е вдигало Т и да не е имало сополи С тръгването на детско заведение обаче, нещата се променят и е съвсем нормално - детето се сблъсква с друга среда, с повече хора и т.н. - нещо, което не е така при едно бебе на 10 месеца. За съжаление малко се дечицата, които преминават ясленския и градинския период без болести. Аз, за щастие имам едно такова вкъщи, но имам и едно, което много боледува, хем са по един тертип гледани и калявани, ама ето - съвсем различно при двамата. Имам приятелка, чието дете разходките му бяха не навън, а в моловете, обаче изобщо не боледува в яслата! А моя дето е все по морета и планини - ела да видиш. Но при всички положения е хубаво, детето да се калява, разбира се! А вече после какво ще е - фактори много...

Да ви кажа само, че децибелите се увеличават драстично в тийн възраст   Рядко, ама качествено - през три къщи да те чуят. Ама когато си изнесъл три (или повече) пъти една и съща половинчасова лекция с тих и добронамерен тон и си видиш труда на вятъра, тъй става.

Шляпане не практикувам отдавна, че вече съм по-лека категория от чадото 

еми аз не крещя, тон не повишавам ама ...
ето пресен пример от снощи - вечеряме въпросът "Никола искаш ли салата?" е повторен без преувеличение 6 пъти.Няма отговор блеее се в тавана. Бам лек задвратник, следва най-невинното "Какво?"

Може би е по-добре да викнеш ... ма не ми иде ... направо ми се отпуска ръката и право зад врата му отива - да му се наместят малко чарковете в тиквата

Да ви кажа само, че децибелите се увеличават драстично в тийн възраст  

аз затова с половин уста си признавам   започна много скоро този процес и допускам, че няма да става по-добре с възрастта на младежа, а по-зле

Да ви кажа само, че децибелите се увеличават драстично в тийн възраст  Рядко, ама качествено - през три къщи да те чуят. Ама когато си изнесъл три (или повече) пъти една и съща половинчасова лекция с тих и добронамерен тон и си видиш труда на вятъра, тъй става.

Шляпане не практикувам отдавна, че вече съм по-лека категория от чадото 

Мда,само че в моя случай 3 етажа на горе,независимо от блиндираната врата,която се очаква и да изолира шум.Има моменти в които не се издържа.
Аз на Ива още когато беше малка и бях казала-Радвай се докато викам,че спра ли викането започват шамарите.

Хайде и аз съм в този клуб. В къщи го играя лошото ченге. Вчера дъщеря ми обясняваше за някаква лоша майка в парка. "Колко лоша, бе мамо? Като мен ли?", и аз очаквам да ми каже, че съм си ок, да ме зарадва. А тя ми отвръща "Не, не ти си малко, ама много лоша"
Винаги като се караме сериозно ми се заявява как съм "Лоша". Факт. Такава съм се паднала. Предпочитам да ми говорят така, отколкото да ги оставям да правят каквото си искат и да нямат граници.
И лошото е, че в един по-спокоен момент, имайки време да обмисля ситуацията, решение има и то е без крещене.
Влудяват ме писъците, непрестанното спорене, викане и разправии. Като се замисля те моите деца толкова и бели не правят, но тия единоборства и сбутваници ми разказват играта. Откачам направо като се задеде такъв висок фон и се поддавам на тяхната раздразнителност.

Разказвайте, разказвайте, ся като прочетат социалните 
Нови кандидати за клуба приемате ли!?
От как почнах работа, станах много изнервена, това се отразява на домочадието. Не сме се виждали цял ден с детето, тя реве за баба си, от мен бяга, аз издивявам и започвам да крещя  На вън не си позволявам, но у нас се изнервям адски много. Да я ударя не съм си позволявала, но така я раздрусах няколко пъти, че ми тежи на съвестта. Ми туй магаре съкровище като кажа НЕ и повтаря 5 пъти тва дет не трябва. Ако я плесна ще я утрепам, аз силата не си знам, та за това викам и дрънкам...

Като си бяхме в България бях под постоянене стрес от обвинения, че са леко облечени децата.Също, че ги пуснах да играят на дъжда и да скачат в локвите/ само за 10 мин/.В един горещ ден/31 гр/ им разреших да се пръскат с маркуча, защото им беше скучно и вместо да висят пред телевизора, реших, че това е по-добър вариант.Свекърва ми каза:"каква майка си ти, че си мокриш децата с ледена вода".За първи път бях на път да й отговоря много лошо, но предвид възрастта й и състоянието й, просто казах да си влезе вътре и да не се притеснява , че внуците й от 2 годишни по цяло лято с ледена вода си играят. Антъни дори не може да се къпе с топла вода, само с хладка.

За викането, и аз викам.Особено в България, доста повиках.
Но не се налага да пляскам поне засега.То при различните деца, различни методи работят.

Да ви кажа само, че децибелите се увеличават драстично в тийн възраст   Рядко, ама качествено - през три къщи да те чуят. Ама когато си изнесъл три (или повече) пъти една и съща половинчасова лекция с тих и добронамерен тон и си видиш труда на вятъра, тъй става.

Шляпане не практикувам отдавна, че вече съм по-лека категория от чадото 

Хахаха,Елфи,то затова във нашата къща се получава малко като оперно пеене-ту повишавам,ту понижавам....

 
Много ме разсмяхте. Кокиченце, няма начин да се разменим ... Калин е много скоро след операция и няма как да разхожда куче. Пак добре че може да води Нико, че бяха чудеса като беше пълен аут

От лоши,по-лоши сме се събрали тук.Ама за всяко чедо мама е най-най...

И аз съм от клуба. По принцип като говоря се чува едва ли не като мяучене и преди не съм викала. Сега елате да ме видите какъв глас вадя и как викам. Но просто големия е супер активен и изобщо не се задържа на едно място. Чудех се преди как дете на 1 г и нещо до 3 г и нещо седи на стол или на пейка. Това на мен не ми се е случвало. Вече стана на 4 г., но и сега викам. Например отиваме в някой мол. Уж го гледам, но той хуква да тича между дрехите и аз след него. Другия вариант е да се скрие между дрехите и в някоя съблекалня и аз направо се побърквам от ужас, защото си мисля, че съм го загубила и познайте. Започвам да викам уплашено: "Криси! Криси!". Хората се обръщат и аз тръгвам да го търся между дрехите или в съблекалните. Направо е ужас! В последно време се бият с малкия за всичко и аз буквално заставам вежду тях да ги разтървавам. Бият се много злобно за играчки, удрят се и се драскат. Е как да не викам? То в един момент лудвам. А да не говорим, че като питам нещо баткото и той не ми отговаря и аз пак и пак и пак и накрая кресвам. Това е положението... Чат пак като го шляпна и той ми се хили.. Последно едно от изпълненията беше да не иска да дойде при мен. Разсърди се нещо и отиде в тревата, а там гьол с вода и кал. Викам му излез от там ще се намокриш целия, а той ме гледа и не идва. Оставих го няколко минути и си тръгнах.. Никаква реакция! Чаках, чаках и накрая зарязах количката с малкия и хукнах в тревата да си го взема и познайте. Наджапа в най-дълбоката кал и се намаза по лицето и по главата чак с кал. И мога да си разказвам разни дивотии от този сорт непрекъснато.. То и в ДГ са констатирали, че бил много палав. То аз съм вече за лудницата от неговите изпълнения, но нали си е мойто момче..

и аз не посягам на децата, но много, много крещя 
кисела, никой не те линчува и напада, просто прекалено ви е малък стажа се опитах да ти кажа
и мен редовно ми правят забележка за леко облечените деца, на което аз отговарям- вашите нали са обути и облечени

Не знам, но някои майки нямат усет изобщо. Редовно срещам навън -тя по тениска, а детето облечено с дълъг ръкав и отгоре грейка без ръкави .