Милички мои, много ви обичкам!
... Най-ми е мъчно, че милото не ме защитава и подкрепя. 
Че той ми е много добричък и не е конфликтна личност.
Колко хиляди пъти сме говорили за това, колко литри сълзи съм проляла....
... От една страна е прав, но от друга само плача и се ядосвам като не ме защитава..
... Те и затова свекъра и свекървата на нас могат да ни кажат някои неща, че ние нали сме добричките и не се караме.
Пък те се развикват и ги е страх да не се скарат нещо...
Чета чета, и ми става тъжно... щото те разбирам добре, но ако искаш приеми един съвет от приятелка: не бъди ти "добрата" на която всеки може да се скара и да обиди и да не знам си още какво. Жалко е че мъжа ти не застава на твоя страна - щото това би било твоето спасение. Но аз лично те съветвам, първо поговори с него спокойно и го предупреди, че следващия път когато се случи нещо подобно, ти ще се защитиш и ще си отстояваш правата, дори ако се наложи ще повишиш тон или ще направиш сценка, нека той да е наясно предварително, зада не се разсърди. И наистина следващия път не им мълчи на свекър ти и свекърва ти. Вероятно ще ти е криво че сте се посдърпали, но повярвай ми това е единственото спасение. След няколко подобни случки, ще видиш че ще им се посвият перките малко, да видят че и ти можеш да викаш и да се караш и че и от теб страх трябва да имат.
Знам че това не е идеалното решение, и аз не обичам караници и разправии, повишаване на тон на родители и т.н., но понякога това е единствения начин да сложиш някого на мястото му. Да си седиш в стаята и да плачеш не променя нищо. Бори се за щастието си с всички средства и прийоми. Успех
