Бих казала преборихме гърнето с личен пример от друго дете.
Понеже мъжете мнооооого обичат да дават акъл, ама не и да го използват, ядосах се и купих гърне
. Госпожицата беше решила, че няма да седне. Реве, плаче, дърпа се. Отказах се. След време пак започнах /края на март/. Започнах да я оставям без памперс. Питах през 10 минути има ли пиш, държех я на легена, пусках водата от чешмата... Не и не! Напика се няколко пъти. Пак се отказах.
Един ден дойде у нас съседското дете, на 2 г. и половина е. Доходи му се и къде-къде, айде на нашето гърне. Леле, като подскочи малкия дзвер, стани, й вика, това мойто гърне.
Оттогава Дани взе да сяда на него, а не го използваше като каска
Вечерно време ревеше да не й слагам памперсите. Имахме два-три пъти нощни инциденти, но съм подложила едно парче отдолу да не пропуска на дюшека. Започнах да я вдигах в ранните часове да пишка, но се усети и вече се дърпа да не става.
Навън също вече нямаме проблеми. Съобщаваме на всички в кафето, че сме свършили работата
Та мисълта ми е, в общи линии, че личните примери донякъде помагат.