Момичета мили, искам да се обърна за помощ и съвет към вас, защото не знам какво да правя - пред дилема съм - дали да остана на работа или да напусна. Проблема е такъв, че аз за 2,5г през които съм на настоящата си работа се е налагало непрекъснато да отсъствам заради проблемите си. Няколко месеца след като постъпих се наложи да правя аборт по мед.причини - отсъствах доста, защото аборта беше в 16г.с. и имаше усложнения. После се наложи да лежа за задържане при втората ми бременност, което отиде пак към аборт /мисед/ - пак около месец отсъствие. миналата година бях болничен 2 месеца заради операция от извънматочна. Сега отсъствах 1,5м задари ин-витрото, което правих. Тъй като е неуспешно се налага второ, вече съм си взела час за октомври-ноември в София, което налага пак отсъствия от поне 1м. Да не говорим че док иска да правя лапароскопия и хистероскопия в София - айде пак поне 2 седмици отсъствие. Проблема е, че работя в банка и на съответната длъжност съм само аз, т.е. няма кой да ме замества като отсъствам и когато това се наложи започват едни акробатики кой точно да се заеме с работата ми, шефа недоволства, мръщи се, мърмори, непрекъснато се обажда кога ще се връщам, колко още ще отсъствам и вече не издържам, честно. Не ми стигат другите ми тревоги, ами и да мисля дали заместващия се справя с работата и какви ги мърмори шефа. Поставям се и на негово място, разбирам че това е голямо неудобство служител непрекъснато да ти отсъства, затова засега съм решила да напусна. Не знам дали е правилно решение, ако можете да ми помогнете със съвет момичета.Дали някоя от вас е изпадала в подобно положение и как се е справила с това?

Много е трудно да се даде съвет за това. Всеки човек преценява сам за себе си според условията, с които разполага...
За себе си поставих на кантар - за втори път в моя живот - какво искам повече: дете или работа/кариера... Там е работата, че превес при мен винаги взима семейството, явно категорично съм семеен тип. Винаги си казвам така - без семейство не мога, дори и да имам най-прекрасната работа, ще се чувствам празна, половин човек... Ако имам семейство, дори и работата да не е това, което съм искала за себе си, пак няма да страдам... По-важно е да има кой да ме гушка, когато нещо ме боли, защото шефът определено няма да е  С детето - по-същия начин. Вярно, въпрос и на средства е, дали можете да си го позволите да останеш без работа, или просто да потърсиш по-спокойна... Пожелавам ти да намериш вярното решение за себе си и една спокойна успешна бременност 

снежка ,и аз работя в банка от 4 г.
и в момента с теб сме в едно и също положение.и аз непрекъснато отсъствам, и на шефовете въобще не им е приятно.
за това съм решила ,другата седмица като ми изтече болничния ,отивам и си подавам молбата за напускане.

Миличка а защо не поговориш с шефа ти за това. Незнам, строго индивидуално е. Има много неща от който зависи. Ако мъжа ти успява да покрие разходите и не е проблем да не работиш няколко месеца напусни. Ще имаш време и спокойствие да осъществиш плановете си. Друг варянт е да поговориш и с шефа ти. Може пък да сътворите компромисен варянт . Успех ти желая.

Ако проявяват разбиране към отсъствията ти , защо да напускаш?

Снежка, ами ако не ти пречи едното мърморене - остани си, ако ти харесва работата. Ако мърморенето е непоносим психически терор за теб, напусни, все ще намериш алтернатива. На шефа ти като не му изнася, да ти намери колега, с който/която да си помагате и да се замествате, ако не - да те осовбоди и да те компенсира. Изобщо варианти бол, сядате и говорите. Защо трябва сама да решаваш? Понякога човек като поговори и се оказва, че може да има решения. Аз в работата си непрекъснато го правя и понякога подхождат към проблема ми с разбиране, а пък аз съм си мислела, че няма да е така.
Малко извън темата, но немога да не похваля моя работодател. Снежка, аз също работя в банка. Винаги се подхожда с разбиране, дори и колеги да отсъстват по един месец, по два. Майките с малки деца никога не са притеснявани за това, че отсъстват често. Ново задължение на Личен състав е, когато има някой болен, още първия ден да се обадят да се поинтересуват от състоянието на болния. Пращали са кошници с плодове на колеги, които боледуват по-дълго и сериозно. За мърморене - изобщо е недопустимо. Е, да имаме си и някой друг недостатък, но къде няма.
Да, работя в чужда компания, естествено! И защо не вземаме пример за добрите, хубави и полезни неща?
Напоследък все по-често чувам такива оплаквания, което е жалко, а онзи ден жена ми сподели, че на много места не вземали майки с малки деца 
Колко е жалко всичко...
 

Май сме много банкерите тук  И аз доста отсъствам от работа, но пък за разлика от твоя случай, нашата регионална много ме разбира и ме подкрепя. Постоянно ме пита какво става и дали вече няма да им се "махна от главата за около 2 години".  Аз също отсъствах сега 1 месец, но проблема беше решен много бързо - просто сложиха човек на мое място. Когато се върнах и съответно, когато регионалната ми разбра че няма "хубави новини" ме извика при нея и ми предложи следното: Когато реша пак да започна с процедурите ( тя все още незнае, че ще е септември ) просто да си взема неплатен отпуск 6 месеца през които да съм спокойна и да правя всичко без да бързам, а пък те ще намерят някой стажант за това време, като съответно 1 месец преди това ще работим заедно за да го/я въведа в работата. После си се връщам и ....всички са доволни. Може да го обмислиш като вариант. Мисля че във всяка банка има стажантска програма, пък и ако ти си подготвиш човека и му обясниш естеството на работата няма да има проблем. На всеки му е нужен старт, а по този начин, хем някое новоизлюпено студентче ще сложи някакъв старт хем ти ще имаш времето и спокойствието да свършиш твойта си работа. Вече друг е въпросът, както Лидиа е писала, дали съпружеството ще успява 6 месеца да покрива всички разходи. Пожелавам ти да намериш най-вярното решение и в крайна сметка покрай новогодишните празници да ни зарадваш с един хууууубав  и след това с един или пък защо не 2 сладки бебока.

имам общо 5 трансфера и две инсета.смятайте само колко съм отсъствала.
в началото не беше проблем ,но след това вече.....
започнаха и клюките ,а както знаете те се разпространяват бързо.
и колкото и да си мислех ,че съм над тези неща , вече не издържам.

магичка ,браво на шефовете ти!при нас няма такива филми като 6 м. неплатени и няма и стажантски програми.

Снежка,решението за това дали да напуснеш си е само твое.Аз бях в подобна ситуация преди година,когато подготвях първия си инвитро опит.Тогава работех в магазин,а отпуск можех да използвам само за една седмица в годината,макар че в Кодекса е записано друго .Накрая взех решението да напусна.От една страна залагах прекалено големи надежди на този първи инвитро опит,а от друга не ми се искаше колегите ми да разбират нищо за моите проблеми.Сега година по-късно започвам втори опит,а и все още съм безработна.Сега си оценявам грешката и си мисля ,че би било по-добър вариант да си споделя проблема да търсим решение,отколкото да остана без работа,но...  както се- казва късно е да съжалявам. :BangHead:Надявам се всяко зло да е за добро и следващия опит,който започвам след седмица да приключи с успех.
Каквото и да решиш аз те подкрепям и ти стискам палци

Мили момичета много ви благодаря за отговорите! Относно разговор с шефа за обсъждане на възможности аз си мислех просто да му кажа, че ми се налага да продължа да отстъствам и ако е съгласен с това и няма нищо против, ще остана. Но просто си познавам шефа и съм почти 100% сигурна, че няма да се съгласи. А относно неплатената отпуска, аз още миналата година есента го бях помолила за 20 дни н.о. /къде ти 6 месеца!!!/, а той категорично ми каза, че няма да стане. А относно проявата на разбиране към майки и бременни, как да ви кажа - шефа като разбере, че някоя колежка е бременна и спира да говори с нея, държи се като сърдит. Едната ми колежка за цялата си бременност беше в болничен 1 седмица и като се върна той я привика да я пита смятала ли да продължава да отсъства. Просто не виждам какво може да се промени, че да мога да остана

Снежка, съчувствам ти! И аз съм в същото положение! С гаден шеф, стар ерген, със зам-шефка, която уж все ме подкрепя и сама ме кара да си вземам болнични, а не да искам неплатена, но е толкова некомпетентна горката, че ми звъни за щяло и нещяло в къщи. Аз съм учителка и мога да отсъствам и то с разрешение само през ваканциите! Тогава, обаче лекарите не работят.  Какво да правя?! Заплатата ми е 400 лв, което не е малко, но не е и много!? Но, без нея не можем да се оправяме. Имаме много заеми и странични разходи. Та, така - реших да остана! Вложих всичките си сили, средства и надежда в един последен опит! Дадоха ми 1 месец болнични, в който не ме оставиха и 1 ден на мира. Имах положителен тест, но в последствие на ходенето ми на работа след трансфера(и в болнични) се разболях, вдигнах температура и ... резултатът е едно голямо нищо, което ще изплащам още няколко години.  Сега и аз се чудя какво да правя?! Не ми дават неплатена отпуска, след часовете оставам до вечерта да работя по разни проекти и програми(без заплащане) и се чудя изобщо струва ли си????  Ако има следващ опит за мен и аз ще трябва да избирам!?  Дано намериш правилното решение!

Пак да се включа. Радва ме като чета, че има и готини шефове. Мислех си, че всички са един дол дренки. Но от шеф до шеф май има голяма разлика. При моите преди време - вече - като споделях, че ми се налага отсъствие, и то за не повече от 3 дни или че вероятно ще ми се наложи по-продължителна терапия и изследвания, пред мен на момента ми поднасяха своето разбиране. Затова пък след ден вече обстановката така се "спичаше", че по сто пъти се упреквах за решението си да им споделя или да ги известя за моя проблем. Според тях имаш ли проблем, то значи няма да си напълно отдаден на работата си. Опровергавах тази философия дълго време. Накрая се уморих, мисля дори че ми се отрази и на здравето. За двете седмици отпуск, които имах в годината шефката бе с такова нетърпение да се върна на работа, че ми звънеше по телефона на десетия ден да ме провери, а аз просто се опитвах с пълни гърди да си взема отдиха и спокойствието за година напред... Реално не съм отсъствала много, на година два пъти по три до пет дни, пет но никога последователно - като за това време вършех работата си вкъщи. Често оставах на работа и извън работно време или вършех по нещо събота и неделя, просто защото си обожавах работата... И накрая пак си виновен...
Снежка, по думите ти съдя, че и твоят настоящ шеф е голям темерут. А вариантът просто да смениш банката, няма ли да е добър за теб... То вярно, че свестни работни места трудно се намират, и че няма гаранция новите шефове да са хора, но ми прави впечатление, че във вашата сфера това не е невъзможно...?

До сега аз не съм имала проблеми - две лапароскопии и три трансфера за около три години. Винаги обаче ползвах само по десетина дни болничен. Колежките ми може и да са мърморели, но съвсем не се съобразявам с това.  Повечето, ако не всичките,  са родили и отгледали децата си. Сега е наш ред! Ама този трябвало да излезе в отпуска, онзи трябвало да работи извънредно заради мен!!! Винаги ще има някой, чиито ангажимент е "по-належащ" от нашият, и който ще е недоволен. Ако цял живот се съобразяваме с другите - оставяме себе си на заден план. Щом все още те търпят - остани си. Щом звънят да те търсят, значи имат нужда от теб. Нека си мърморят. Може пък и шефа ти да не е чак такъв темерут. Често шефовете показват разбиране, когато отидеш и директно споделиш проблема си, а не когато го научават от трети лица. Е, не всички са такива, но си струва да опиташ преди да решиш да напуснеш

ognyana и тоя вариант обмислях да сменям работното място. Обаче само като се замисля, че отивам на нова работа и след месец-два им казвам, че ще трябва да отсъствам, за да правя ин-витро - просто не знам на какъв супер шеф трябва да случа, че да се отнесе с разбиране - тя, видиш ли, няма да я има месец за ин-витро, после ще вземе да забременее, пак ще отсъства и аз пак нов човек трябва да търся /опитвам се да се поставя на мястото на шеф и горе-долу как би могъл да разсъждава един шеф при такава ситуация/

Относно последния пост,мога да кажа,че човек носещ сърце ,а не камък ще те разбере и помогне.Искам да Ви дам един съвет:
Работех на едно място 12 години.Като напусках всички плакахме.Винаги са ме разбирали и предлагали помощ.Аз говорих открито и ясно и казах кое  е по важно за мен и да се поставят за 1 месец на мое място какво преживявам.
Напуснах с цел,нови хора ,по малко напрежение,по малко работа и повече пари да не се лъжем.Като кандидатствах за новата работа казах какво съм работила и какви са ми плановете.Ако няма да ми съдействат,няма да си напусна старата работа.Засега нямам проблеми,но за напред....?
Дано и да нямам ше се моля.
Говерете,говорете и колкото повече толкова по добре ще се чувствате и вие.Вярвайте ми!Истина е!

Говерете,говорете и колкото повече толкова по добре ще се чувствате и вие.Вярвайте ми!Истина е!

Абсолютно подкрепям тези думи.
Ако отидеш на ново място е още по-трудно. Шефът може и да ти влезе в положение и да стане съпричастен. Проблема с работата наистина е сериозен и оказва допълнителен стрес.

Снеже във всички случаи твоят шеф не е прав. Ти все пак и от камък да си  все седмица две в годината ще се разболееш, три седмици ще си отпуска... Няма как да няма кой да те замести. Да си обучат човек. Сегашните работоддатели искат на място за 12 работника да назначат 5 и всичко да е ок. Е няма как да стане. Аз заради такива "умни" идеи реших да мина на държавна работа. Не че там няма простотии, ама никой не решава самосиндикално.
Не виждам защо от сега трябва да говориш с него. Като дойде време за процедури си взимаш болничен и не му даваш повече обяснения. Не можеш да напуснеш сега. Кой ще ти плаща майчинството после? Ако успееш, ще му освободиш мястото. Ако ли не - няма да те има само две седмици - какво толкоз.
Ами аз като съм с болнаво дете. Ако реша да го дам на градина - резултатът е една седмица на работа, една в къщи. Ами няма как да са доволни. Затова търпя по-ниска заплата от другите, ама дори и за момент не си помислям да ми е криво и да съм гузна.
Сега като разбрах, че съм бременна им казах и малко след това си взех болничен и им освободих мястото. Да си намерят друг. А те ми платиха премии. Е това си е ненормална работа.
И на мен ми е дошло до козирката от стари моми и ергени и хлапаци без деца. Комплексари са, но вината за това не е твоя. Има си кодекс, който те защитава. Ако си отсъствала често, твоят шеф ще е усетил накъде духа вятъра и ще ти е намерил работа, която го позволява. Щом не го е направил, значи още не си прекалила.
А и като си взимаш болничен му спестяваш парички все пак - нали друг ти плаща.

ognyana и тоя вариант обмислях да сменям работното място. Обаче само като се замисля, че отивам на нова работа и след месец-два им казвам, че ще трябва да отсъствам, за да правя ин-витро - просто не знам на какъв супер шеф трябва да случа, че да се отнесе с разбиране - тя, видиш ли, няма да я има месец за ин-витро, после ще вземе да забременее, пак ще отсъства и аз пак нов човек трябва да търся /опитвам се да се поставя на мястото на шеф и горе-долу как би могъл да разсъждава един шеф при такава ситуация/

така си е.Но работа винаги ще има-дори и след 100г.Нали?
така че -майната му и на шефа и на работата!Почивай си!

Снежке , оставам с впечатлението , че тази работа е важна за теб.
Но пък от друга страна имаш скруполи спрямо колегите и шефа.
Виж мила , дълги години и още  набивам в главата си  следното- на мястото където работиш си свързана само и единствено с трудов договор , не с акт за граждански брак , не с чувства и не с емоции.
Този договор и закона над него са ясни.
Можеш да правиш това , но не можеш да правиш другото.
Погледни ситуацията от горе.
Имаш нужда от работата си , от социалните придобивки , от заплатата си.
Тогава провеждаш разговор директно и прямо с горестоящия и си ползваш  правата  по договор. Така хем си коректна , хем си взимаш твоето.
Нямаш нужда от тази работа , можеш да си позволиш финансовите разходи без нея - напускаш.
Не се поставяй на ничие място, така се объркваш още повече.
Знам ,че не е лесно , но помага.