Много е жалко, че има толкова лоши хора. Визирам някои работодатели и колеги. Но в манталитета на българина е да гледа паничката на другия.
"Не е важно дали аз съм добре, важното е че Вуте е зле"
Като чета историите ви, направо настръхвам. Само мога да си представям на какво сте подложени. Малко ви е стреса от доктори и процедури. Ами трябва и с луд народ да се занимавате.
Направо се чувствам истинска късметлийка. Колегите които са запознати с проблема ни, ме подкрепят на 100 %. Стискаха ми плаци при процедурата, надяваха се с мен, накрая плакаха с мен при неуспеха. Нещо се подмотвам за втория опит, а те милите ме амбицират и напомнят да отида вече при док. Обичам ги много.
Шефовете- за две години двама. И при двамата ми беше трудно да кажа, че имам проблем. Но пък без подкрепата им, нямаше как да отсъствам от работа. Но и на двамата като споделих, застанах зад мен веднага. Не са запознати отблизо( дано не им се налага), но веднага предложиха съдействие. Финансово, морално, абе от каквото имам нужда. А след споделянето на проблема, видях че преди всичко са ХОРА. Общуването ми с тях премина на друго ниво. След разговора ми с тях, те ми станаха приятели. А с някои хора не мога да го постигна с години.
Благодаря на колегите си и на шефовете си, за подкрепата и за дадената ми възможност, да работя любимата си работа. Благодаря им, че НЕ ме накараха да правя избор- работата или бебето.
Пожелавам на всички вас, колеги и шефове като моите.