Учителското племе е много кофти-"дребни душици",много са ограничени.Дай им само интриги и клюки.
beauty,беше ми много трудно да взема решение.Предполагам,че като дойде септември ще ми е доста празно и тъжно,но.......това е положението.Мисля да се запиша на някакви курсчета да си уплътнявам времето,а и за социални контакти.

Заради достойните и прекрасни хора сред моите бивши колеги си позволявам да не се съглася. Сигурно не си искала да прозвучи обидно, но резултатът е такъв. И за мен учителската професия загуби очарованието си, но не бих осъждала така еднозначно всички, които останаха в сферата на образованието.
Извинявам се за спама.

И аз да се присъеденя към учителите. Да си призная нямах представа, че сме толкова много тук. Аз започнах да ходя по лекари май месец тази година. На шефа казах че имам проблем, но не съм обеснявала какъв. Тъй като бяха само прегледи и хидротубация отсъствах няколко пъти по за ден-два, а болничен ми даваше джипито с някаква диагноза.Надявах се лятото през ваканциите да мина инсето /това ми предстои/, но уви, вече стана ясно, че клиниката няма да работи. Проблема при мен е същия като при вас - от септемви как ще се отсъствам, и при нас започват да пискат като отсъства някой и учениците губят, да не говорим че родителите на учениците от моя клас непрекъснато ми звънят у дома и т.н.Много нерви пръскам в работата и си мислех като мине инсето да поискам да остана у дома на спокойствие - не знам още как ще стане това- "мирише" на "кауза пертута". Засега се страхувам да напусна.

Иве, аз също съм учителка и то в частно училище.Шефката като разбра, че съм ходила в София при Владимиров още на другия ден ме привика да ме пита какво става.Понеже ние ходим по мъките от 2 години вече, тя знае за нашия проблем и уж, влиза в положение, но да видим докога...Като разбра, че иксито ще е в началото на октомври и ми вика -ами, ти сигурно после болнични ще си вземеш.А аз какво да кажа, като въобще не знам изхода какъв ще е.За да си запазя мястото все пак отговорих, че на мен в къщи не ми се стои и че ако съм добре, живот и здраве, ще работя.Но усещам работите на къде вървят.Много неподходящ момент е сега да напускам.При нас колеги трудно се намират, защото яка работа пада и на малцина им се стои за тези пари и този стрес, и само се надявам това да ме спаси, защото вече 8 години съм там и сигурно 2-3 пъти само съм отсъствала.А при частниците парите са над всичко, за съжаление.

Учителското племе е много кофти-"дребни душици",много са ограничени.Дай им само интриги и клюки.
beauty,беше ми много трудно да взема решение.Предполагам,че като дойде септември ще ми е доста празно и тъжно,но.......това е положението.Мисля да се запиша на някакви курсчета да си уплътнявам времето,а и за социални контакти.

gotina_2007  сигурна съм, че навсякъде има такива хора - клюкари и интриганти, аз работя в банка и мога да те уверя, че в тези среди изобилства от такива. Аз също се чудя какво ще правя като не съм на работа, обаче целта иска жертви. Още от сега /все още съм в предизвестие/ ми е тягостно, обаче... какво да се прави. Желая успех и кураж на всички, взели това трудно решение и дано жертвата ни накрая се увенчае с така желания резултат!

gotina_2007, познавам страшно готини хора - учители. Хайде наистина да не слагаме всички под общ знаменател Както и Снежето казва, в банката е същото. Аз съм инженер и работя в консултантска фирма с доста големи и известни имена, които се предполага, че не са "дребни душици", но и те са такива клюкари(КИ) и интриганти(КИ), че....думи нямам... Хора всякакви. Никога няма да спрат да приказват. Това е...Трябва да бъдем силни и да се справяме с чутото по най-добрия за нас начин.

Момичета, имам една малка молба до всички, които ще прочетат.
Преди около месец докато бях при д-р Владимиров на  5-ти етаж се разговорихме с една много мила жена, също като мен учителка по Английски език, но тя беше от Пловдив и преподава в частно училище.
Тогава аз бях с червеникава коса малко под раменете, сини очи нормално телосложение.
Така и не се запознахме и не знам името й.
Тогава тя ми каза, че за първи път са при Владимиров и от септември ще започват икси /аз й казах, че съм за инсе/
Нека ако тази жена прочете написаното от мен ми пише на лични съобщения.
Искам да установим връзка и да си пишем.

Извинявам се,че съм поставила всички учители под общ знаменател.Игнорирайте мисълта,че смятам цялата учителска гилдия за такива.Познавам много качествени и стойностни хора от тази професия.Още веднъж се извинявам.Просто не съм си формулирала добре мисълта.
Днес водих  разговор с директорката.Опитва се да ме убеди да остана.Изпадна в лични откровения,че си е осиновила дете(преди 23 години) и ме съветва и аз така да направя.Чувствах се много неудобно през цялото време,защото с нея изобщо не сме близки,имаме чисто служебни отношения.Накрая тя ми каза да си помисля още и да й се обадя,макар че аз през цялото време й казвах,че няма да се отметна от решението си.
Тъй като директорката от утре е в отпуск,смятам до края на седмицата да говоря с пом.-директорката дали ще ми разреши 1 година неплатен.Ако не става,си пускам предизвестието и това е.

gotina_2007 ,
помисли много добре какво ще ти коства да послушаш шефката си и...каква ще ти е ползата да изпълниш своето решение... Бъди твърда.
На тях хич не им изнася работоспособни хора да напускат по принцип, още повече когато могат да им се разстроят собствените планове, за отпуски и др. "Напусках"  два пъти, преди да напусна наистина на третия. Съжалявах всеки път за това, че обсъждах намерението си с шефката, че я оставях да ме убеди да остана. Нищо не се промени, напротив ставаше все по-лошо... Самата тя е с нелека житейска съдба, приямах я за авторитет, дори я харесвах, но...
Много хора имат  нелека съдба, това във връзка с откровенията, но в интерес на истината, много малко са отворени към другите и наистина могат да ги разберат, да им съдействат...
Ох, не знам, дали се изразих много ясно. Искам да кажа само, че те подкрепям!

Учителското племе е много кофти-"дребни душици",много са ограничени.Дай им само интриги и клюки.
beauty,беше ми много трудно да взема решение.Предполагам,че като дойде септември ще ми е доста празно и тъжно,но.......това е положението.Мисля да се запиша на някакви курсчета да си уплътнявам времето,а и за социални контакти.

... Мислех, че и ти си учителка, но явно съм се объркала!  Да си учител не е просто професия, това е призвание! Чувствам се лично засегната от изказването ти! Винаги съм имала страхотни учители, с някои от тях сега сме колеги и им свалям шапка за това, което са! Една от причините да не искам да напусна са именно колегите ми - интелигентни, всеотдайни и за жалост хора, които работят на още една работа... както самите те казват - едната за духовно, а другата - за физическо оцеляване!
П.П. На теб ти желая успех, каквото и да решиш!

Аз се колебаех дали да кажа точно за какво ще отсъствам на шефа, но се опитвам да разбера и тяхната психология, дори и да прояват емпатия към нашия проблем и да кажат че напълно ни подкрепят, нашето "заболяване" ще ги лиши от присъствието ни поне за 2 години...а на тях /шефовете/ им трябват работещи хора...та затова реших за сега да не давам обяснения...А що се отнася до колегите учители има всякъкви, като във всяка работа и клюкари и интриганти и такива които се мислят за приятелски настроени и "разбиращо" те питат - Ти какво, няма ли да забраменяваш вече? И така...мисля си обаче наесен да кажа истинската причина на шефа преди процедурата и евентуално после да искам неплатени дни...направо не ми се мисли сега. Казвам си, че сега е лято и трябва да почивам и да изчистя главата си от такива мисли, ама на, не става по поръчка... Между другото малко съм изненадана че има толкова учители тук...ако наистина проблема освен органичен е и поне малко в главата ни /стресов, психологически/ представете си къде работим...

du6ka ,

не се засягай, извинило се е момичето! Всички понякога оплитаме думите, особено когато сме неспокойни и притеснени...

Извинявам се,че съм поставила всички учители под общ знаменател.Игнорирайте мисълта,че смятам цялата учителска гилдия за такива.Познавам много качествени и стойностни хора от тази професия.Още веднъж се извинявам.Просто не съм си формулирала добре мисълта.

du6ka ,
не се засягай, извинило се е момичето! Всички понякога оплитаме думите, особено когато сме неспокойни и притеснени...

Цитат на: gotina_2007 в Юли 08, 2008, 18:28:02 pm

Извинявам се,че съм поставила всички учители под общ знаменател.Игнорирайте мисълта,че смятам цялата учителска гилдия за такива.Познавам много качествени и стойностни хора от тази професия.Още веднъж се извинявам.Просто не съм си формулирала добре мисълта.

Да, Оgnyana, видях, че се е извинила, но трябва малко да се мисли, преди да се напише нещо...
П.П. Убий човека и му кажи "извинявай" след това! 

Ivetod, мислиш ли, че ще ти дадат неплатен отпуск? Ако е така - добре. На мен, обаче ми обясниха, че по закон е редно първо да ползвам платената си отпуска(която все още не успявам) и след това неплатена и то само през ваканциите. През учебно време, особено в началото и в края на учебната година не ми разрешават, защото съм им била необходима. Неплатен отпуск в краен случай, с разрешение на директора и само след като си намеря заместник! 

Душе, много си мисля по този въпрос въпреки, че до септември има време. Знам че като дойде време за разговори с шефа ще се панирам. До сега почти не съм отсъствала от работа с изклячение на няколкото дни от м.май. Казвам го защото си мисля че е редно да го вземе предвид, когато поискам повече дни...При нас с платен отпуск не се отсъства през учебната година /с изклячение на избори, малки ваканции и т.н./.Ако на някой му се наложи, си пуска неплатен отпуск. Излизали са поза 2.3.3.4 дни /а аз ще моля за повече/Спомням си, че началото когато постъпих на работа преди около пет години един колега отсъства цял срок и имаше заместник. Та се надявам и аз...Доколкото знам, а и си намерих Кодекса на труда, работодателят няма право да отказва неплатен отпуск независимо от това дали е ползвал или не платеният си, както и не зависи от трудовия стаж. не съм цитирала, но ако изкаш провери-това е чл.160. До 30 работни дни се признава за трудов стаж. Помисли върху това...не звучи лошо нали. Ще сме по-силни пред шефовете, ако имаме съответната нормативна уредба и сме "подплатени" с нея

Подаваме молба и готово , но си мисля за друго ами когато парите започват да влизат на половина в семейният бюджет , как се справяте с тази част от проблема , защото най - лесно е да се напусне , въпросът не е до кариера или семейство , а по - скоро до финансовият проблем след напускането ...

Подаваме молба и готово , но си мисля за друго ами когато парите започват да влизат на половина в семейният бюджет , как се справяте с тази част от проблема , защото най - лесно е да се напусне , въпросът не е до кариера или семейство , а по - скоро до финансовият проблем след напускането ...

Всеки преценява за себе си. Вярно, финансовия проблем е от голямо значение, но аз сметнах, че за мен е по-важно да имам деца и да направя всичко по силите ми за да го постигна. Да е жив и здрав мъжа ми, на неговите пари се надяваме. Специално за мен като проблем сега, след напускането на работа, е това, че съм някакси безполезна, незаета с нищо, напразно бездействаща, липсва ми контакта с колегите и клиентите, с които съм работила. В мислите си все съм там, в банката с колегите. Много странно, не съм си и мислила, че ще ми липсват чак толкова...

snejka_7,
и аз бях така. Починах си до втората седмица и половина, от там нататък започнаха да ме "сърбят ръцете". Поне ми стана ясно от колко време отпуска се нуждая, за да си почина добре и тръгна отново на работа с хъс (3 с.)...

Но
тъкмо сега е времето да започнеш да правиш всичко онова, за което преди не е оставало време... Аз тръгнах на езиков курс. Много ми се искаше да си продължа посещенията по рисуване - но тук вече се обади финансовия проблем и прекъснах... Това лято съм събрала 3 дечурлига и всеки ден за около час се правя да "госпожа учителката по английски език" - голямо удоволствие е, те - щастливи и аз съм щастлива... Важно е наистина човек да се чувства полезен...

По принцип работата край няма но ако все отлагате времето си лети така че направете всичко възможно да действате горови със шефа си да влезе в положение ако е човек би трябвало за такава основателна пречина да те освободи но все пак зависи от човека.Но за нищо на света не отлагай процедура защото може да е печеливщата така че обмисли нещата ако трябва пък времено спри работа в името на бъдещото ти детенце.

  Момичета мили, искам да се обърна за помощ и съвет към вас, защото не знам какво да правя - пред дилема съм - дали да остана на работа или да напусна. Проблема е такъв, че аз за 2,5г през които съм на настоящата си работа се е налагало непрекъснато да отсъствам заради проблемите си. Няколко месеца след като постъпих се наложи да правя аборт по мед.причини - отсъствах доста, защото аборта беше в 16г.с. и имаше усложнения. После се наложи да лежа за задържане при втората ми бременност, което отиде пак към аборт /мисед/ - пак около месец отсъствие. миналата година бях болничен 2 месеца заради операция от извънматочна. Сега отсъствах 1,5м задари ин-витрото, което правих. Тъй като е неуспешно се налага второ, вече съм си взела час за октомври-ноември в София, което налага пак отсъствия от поне 1м. Да не говорим че док иска да правя лапароскопия и хистероскопия в София - айде пак поне 2 седмици отсъствие. Проблема е, че работя в банка и на съответната длъжност съм само аз, т.е. няма кой да ме замества като отсъствам и когато това се наложи започват едни акробатики кой точно да се заеме с работата ми, шефа недоволства, мръщи се, мърмори, непрекъснато се обажда кога ще се връщам, колко още ще отсъствам и вече не издържам, честно. Не ми стигат другите ми тревоги, ами и да мисля дали заместващия се справя с работата и какви ги мърмори шефа. Поставям се и на негово място, разбирам че това е голямо неудобство служител непрекъснато да ти отсъства, затова засега съм решила да напусна. Не знам дали е правилно решение, ако можете да ми помогнете със съвет момичета.Дали някоя от вас е изпадала в подобно положение и как се е справила с това?

Здравейте момичета, прочетох малко късничко темата, но е много подходяща да ви разкажа и моя случай! От три години вече се опитваме да имаме дете-по естествен начин. А от една година и шест месеца вече опитваме след консултация с доктор по стерилитет изкуствено осеменяване. За сега без резултат но не се отказваме.
 През октомври 2007г. се наложи принудително да напусна любимото си работно място. След множество отсъствия /Болнични, отпуски и т.н./ заради започналите излеследвания в клиниката по стерилитет в София, започнаха да недоволстват колеги, а оттам и след техния натиск и шефа. В службата моите колежки са се на възраст с вече оттдавна пораснали и дори семейни деца. Те разбира се знаеха че съм омъжена и много преди да отсъствам поради лечение подмятаха как така още нямаме деца? не пробваме ли ? не искаме ли?  Това им беше много чудно а и заради моите 27години.  Те на тази възраст имали вече голямо дете. Между другото аз изпадах ден след ден в голяма депресия, защото чувах зад гърба си грозни подмятания от колежките. Работех с пари налагаше се всеки ден да има човек на касата и да покрива текущите приходи и разходи в брой. Единствената колежка която е на пенсионна възраст и трябваше да ме замества ми подхвърли грозно защо не си оправя нещата, че не може така да се работи /касиера постоянно при всяко отсъствие приема и предава касовата наличност/. "....не ми стига другата работа ми и теб да замествам.... да си търсят друг човек да те замества...". Така ми беше дошло до гуша от подмятания на колежки , който всячески втълпяваха на шефа че така не можело да се работи....докато един ден шефа ми ме извика в кабинета си и ми каза че ще се наложи да ме съкратят, заради множеството отсъствия, неизпълняване на текущите задължения и спиране на работния процес/това бяха обясненията/. Обясних, че е наложително да отсъствам-той много добре знаеше защо отсъствам, но явно това изобщо не го интересуваше. . Помолих го да си подам молба по взаимно съгласие и така след по-малко от 15 дни напуснах.  Оттогава търсих работа на други места но, като споменавах, че ще отсъствам....просто казваха многообещаващото "Ще ви се обадим" и после нищо.... Така вече 1г. и 6м. съм вкъщи, и в пълна депресия-сякаш съм ненужна на обществото само заради това, че се боря с тази така нар.болест "Безплодие"...

Тина, не знам направо какво да ти кажа...
За населението на възрастта на колежките по принцип нямам никакво добро впечатление, относно качества като работоспособност и колегиалност... За мен тези поколения са развалени от социализма - малко напъване или хич, сигурна работа и заплата... Манталитетът също не им е блестящ, претърпяла си го. Лошото е, че именно от тези поколения не може да се очаква разбиране по нашия проблем, разбиране относно реподуктивно здраве може да се търси от 65 набор, да речем, нагоре...
Разбиране от страна на работодатели, само за едни-два съм чувала, и то от тук във форума, а виж колко сме... Не очаквай работодател да е готов да ти плаща при положение, че ще липсваш на работното място - пълен абсурд!
Не мога да ти дам съвет относно това, ще изглежда крайно, но въпреки това според мен на роботодателя, особено бъдещ, трябва да му се спестят подобни приказки, важното е да си осигурена и да можеш един ден да ползваш болничните, които ти издават...
Опитай се да се спасиш от депресията - трудно е, но не е невъзможно.
Работа ще си намериш, сега е трудно, но ще успееш.
И не унивай, все пак си само на 27 години, ще се справиш и с единия и с другия проблем!