Много ми помагате да се ориентирам, точни както винаги! (и ме разсмяхте ).
Аз със съня съм особен случай - по принцип страдам от безсъние и при най-малко нервно напрежение сънят ми отива на кино. Имам от дете фобия, че няма да мога да заспя (след много много много нощи, в които от 23ч до 03ч чакам в тихото и тъмното да заспя, но тогава живеех в една стая със сестра ми и нямаше много какво да правя). Като се отделихме в отделни стаи се родих, защото се приспивах или с книга, или с ТВ. Фобията още си я имам и например не ходя на почивки или семинари, ако няма да съм сама в стая или няма ТВ. Другият ми проблем със съня е, че мога да спя само под режим - не си ли легна докъм 22ч, смятай, че сънят отиде на кино - това ми беше голям социален проблем, защото хората като се мотаят по барове, аз само се прозявам, после на хората им се приспива, а аз се разсънвам и съня не идва и не идва. Друга странност - никога почти не спя през деня, дори две нощи да не съм спала преди това - лягам, мъча и не става и не става. Не спя по автобуси, влакове и самолети. Бе пълно ку-ку. На цялата странност обаче, в часовете, в които обикновено ми се приспива (около 21ч) се чувствам все едно са ми сложили пълна упойка и нямам никакви сили да се възпротивя на заспиването (не смея да ходя на късни театри, опери, че съм се излага не веднъж и дваж ). Тази фаза на съня ми минава докъм полунощ и после спя много леко - ако ме питаш нещо, ще отговоря и така. Та за тия първи часове се чудя ще чувам ли...
Живот и здраве, сигурно много неща, вкл. със съня ми ще се променят, та ще видим. Но от размислите дотук ми се струва, че ще е най-добре в нашия случай отделна стая + бейбифон, за да може таткото да ми е back-up поне в тези часове.
Като се замислям, явно и темперамента на бебето ще има значение, така че засега само предварителни планове, пък ще видим Ако прилича на мен - аз имам фобия да спя с друг човек в една стая (освен с мъжа ми, то се знае ), вкл. със сестра си, с майка си, с приятелки - когато ми се е налагало цяла нощ ми е тежко и неспокойно и много неприятно.
Ох, оспамих яко темата с моите простотии, ще прощавате
За кърменето имам по-съществен въпрос. Имам желание, но засега само умерен оптимизъм, първо защото с тия здравословни проблеми може да се наложи по-сериозно лечение, което тепърва ще проверявам съвместимо ли е с кърмене, но вероятно няма да бъде, и второ - кажете ми моля ви имате ли идея къде мога да се консултирам с някакъв специалист по кърмене, ама на живо - зърната от край време са ми напукани, без да са нещо болезнени или особено чувствителни - не мога да намеря въобще инфо в нета за такъв проблем, чудя се ще мога ли да кърмя. Освен това не са точно изпъкнали (не са и чак вдлъбнати, надявам се) - това не било абсолютна пречка. А бе трябва ми консултация.
Мацка, мацка
Много се вълнуваш предварително
. Университет избрахте ли вече. Да не остане кръщелника ми неизучен
Майтапя се.
Само с две думи искам да ти кажа.
След като се роди бебето, Забравяш, че заспиваш на ТВ, забравяш фобии, забравяш книжки..... ЗАБРАВЯШ досегашния си начин на живот. Не мислиш за себе си, нямаш време
Просото живота ти се обръща на 180 гр.
Не го мисли от сега, то си тръгва и потича от самоссебе си, съвсем нормално.
Но пак ти казвам, просто забравяш собствените си навици,
. Няма начин. 3кг мръвка ще ви диктува живота, не вие неговия
Ще се окажа права, нека се роди жив и здрав, па ще си говорим.
Целувки, ще ти се обадя от новата си бг сим карта