Имаше научнопопулярен филм сериен "Космос" с Карл Сейгън - бях 4 клас тогава - в неделя в 4 часа го даваха. Чаках неделята и от обяд се паркирах пред телевизора да чакам да започне

И аз го следях и с моята приятелка, мечтаехме... Тя да стане физик, аз биолог и да направим Машина на времето а аз да измисля как да се " телепортираме " физически ... Back in time...

Тя реализира мечтата си, стана физик, работи в БАН с доста голям успех... ама в един момент заминаха за Канада със съпруга си и трите си деца.
Очевидно  остави всички младежки блянове и кариера... а смятам, че е много талантлив учен.
Все пак вярвам, че си е заслужавала жертвата заради прекрасните дечица.

Пък аз повече от рехабилитатор не станах...  Музиката... 

Ей, Дони, как ме върна назад във времето с тоя филм на Карл Сейгън, една забравена детска мечта...

А спомнятели си " Фабиен от долината на Дрома "? Френски филм, даваха го всяка събота май. Тогава имаше режим на тока. Ииииииии винаги спираше за по 3 часа в най-интересния момент на филма.

Много се ядосвах.

...как се въодушевявахме от състезанието за събиране на вторични суровини между класовете и ходехме да тарашим из целия квартал.... купони за рожден ден със сандвичи с руска салата и швепс Ананас, АББА и Бони М.

Пък тоя швепс не го помня... Само златен портокал и Мандарина.
Ама за вторичните, голяма надпревара имаше...

Цитат на: peroshinka в Юли 10, 2008, 21:34:26 pm

А мисля че по радио Хоризонт рано сутринта пускаха един петел дето кукуригаше,толкова го мразееех    .

Ооо, в 7 без 10 беше петленцето, трябваше да се става А в 7:15 беше България - Дела и документи (Откак се е мила моя майно льо, зора зазорила)

[/i][/b]

Хи, хи ййййййй.... Сутринта ще направя изненада на Ваньо... с петленцето. Ако знаете колко пъти съм му го пяла, за да го събудя... 

Сетих се и за Студио Х - всяка събота. Имаше много хубав сигнал.

Оххх, чета и мечтая....

Игра на ръбче, ластик, въже и дама на средата на улицата в центъра на София... Минаващите коли бяха рядкост, предизвикваха възхищение....

Гонениците по вътрешните дворове и играта на фунийки...

Летните кънки и колелата в Южния парк...

А спомняте ли си ученическите лагери? По час влез, по час излез от водата, 10 минути по гръб, 10 минути по корем, викторини, олимипиади...

За престилките - ходех с престилката от първи клас, с откъснати ръкави, и закопчаваща се само на пъпа, ама отдолу с панталон, колкото да се каже, че има там нещо като престилка с бяла якичка 

Торба от противогаз вместо ученическа чанта, с надписи с химикал - AC/DC, Kiss, Led Zeppelin, Deep Purple 

Километричната опашка пред кино Сердика, когато пуснаха Империята отвръща на удара  И 5 пъти подред Завръщането на Джедаите И безкрайното гледане на Коса - все капиталистически филми...
А, и не ме пуснаха на Апокалипсис сега, нищо, че бях на 16 години 

А бригадите и военното? и купона, който беше тогава 

А спомняте ли си сутрешната гимнастика, преди да влезем в първия час  Който закъснееше, обикаляше с тичане училището за наказание 
А пастите "Северина" и швепса "Златен портокал"?
Рожденните дни, които се празнуваха със съученици в къщи и бяха голямо събитие, за което се говореше седмици наред?
Беше прекрасно, мили и очарователно 
Тогава обаче не мислех така 

А спомняте ли си сутрешната гимнастика, преди да влезем в първия час  Който закъснееше, обикаляше с тичане училището за наказание 

А онези черните гащи-страстоубийки по физическо , съчетани с бели чорапогащници и цвички или гуменки?

Рапорта пред даскалите , преди всеки час:
Клас , стани! Клас , мирно!

и един филм , заради който се прибирах още в 8 , за да го гледам .
филм за една робиня и един ужасен Леонсио.
http://www.vbox7.com/play:267599fd

верно, че имаше такъв филм- Робинята Изаура. Спомням си как се прибирахме всички, за да го гледаме.

nadin4i, браво за страхотния сайт 

Хайде да си лягаме цък и цък и тук

Дони, стопли ми сърчицето 

А мисля че по радио Хоризонт рано сутринта пускаха един петел дето кукуригаше,толкова го мразееех 

Кукуригаше в 06.50, слушах го докато закусвах преди да тръгна за училище  все бързах да не закъснея за сутрешната гимнастика 

беше значително по-чисто и спокойно, това със сигурност го помня.

и знаете ли - предпочитам пак да няма банани целогодишно и дънките да са в Кореком, но да имам онова спокойствие, ред и сигурност.

И аз предпочитам същото, имаше го онова спокойствие, което сега нямаме дори когато спим.

Виждам с каква жажда си спомняте, колко сте ентусиазирани и ми става топло и уютно. Наистина много ми липсва онова време и май като Jam предпочитам да съм лишена от някои днешни блага, но да се върне спокойствието, което го имаше тогава.

Сега като се замисля колко нерви хабя поне по 10 пъти на ден. Боря се дори за правото си да вървя по тротоара или да пресека на зелено без да ме пометат. Боря се за елементарни неща, които навремето биха ми изглеждали смешни и дребнави. Гледам си в краката, за де не стъпя я в дупка, я върху някоя 'мина', гледам нагоре, за да не се срути нещо върху ми. А на времето нямаше безработни и за всяка работа имаше хора, всичко беше поддържано. Много обичах летните утрини, защото миришеше на прясно измит асфалт.

А бригадите? Ах, бригадите  Имаше една цяла съвкупност от митове, легенди, случки, гласни и негласни правила, наследени от предишните випуски  Изобщо, цял фолклор 
А серенадите преди абитуриентския бал? Обикаляхме по цели нощи, ходихме у любимите учители и пеехме една песен, която сигурно добре ще си спомните "Приятели, другари, мои братя, разделяме се, тръгваме на път, и т.н."

Поздравче с една мила песен , по стихове на невероятната Петя Дубарова!

http://www.vbox7.com/play:88ef74dd


Колко смислени текстове имаха песните ,нали?

А военните обучения? Бяхме мисля че две седмици на военно. И даже стреляхме с автомат Калашников... . Имахме едни такива зеленикави униформи и кубинки, които изобщо не исках да обувам....толкова хора бяха минали през тях. Вечер в горичката пеехме и пушихме... , а ако ни бяха хванали, не ми се мисли.

  Ех знаех си аз че всички ще се заразите!
Магията на детството е вълшебна. 
Благодаря ви от сърце за хубавите думи от името на всички пионери активисти в www.detstvoto.info . Проекта е на две големи момчета Владо и Дани а ние всички сме просто приятели/писатели/. Ако някой има да допълни нещо в нашата колекция, да ни помогне да сглобим виртуалния свят на деството ни, моля да не се колебае. Ще почерпим с боза и паста Балкан.

ако знаете само с какво умиление препрочитам темата и препратките -няколко пъти вече  и се чуствам едно  такова  хубаво и спокойно

Ох, гледам я аз тази тема от няколко дена, но пустото време, все не остава да оставя някоя "мъдрост" и аз в нея! 

Като чета обаче, на всички ви е мъчно за детството ви, а не за "справедливия" социалистически строй. Това, че детството ни се е случило точно тогава си е случайност. Детството винаги се идеализира, даже и да е било най-бедното. Всичко, което очите ти виждат за първи път, съзнанието го запечатва и пази за цял живот, и после всичко ново се сравнява с базовите данни от впечатления. Така ще е и с днешните деца, нищо че нямат никаква представа за оня строй. Просто, детското съзнание е като бял лист и то попива, и изгражда представата си за света тогава.
Вярно е, че беше по-чисто, по-малко престъпност имаше, по-бедно беше и като че ли животът беше по-спокоен. Днешната България на нищо не прилича, като един разграден двор е все още, където всички са се разбягали, а останалите проклинат майсторите зидари, че са си оставили ръцете на строежа. Не искам обаче да се връща старата България, онази от социализма. Помня и други неща освен предметите от бита, които тук показвате. Помня как вкъщи тихо се говореше за "престъплението" на дядо ми (по бащина линия). Отказал човекът да даде коня с каруцата си и бил бит и нарочен от своите за враг. Дядо ми цял живот след това пиеше, за да забрави срама, че е бил бит от свои, почти комшии. След това си представяте каква характеристика е била дадена на баща ми и колко голям избор е имал да учи, а беше много, много умен и паметлив човек, любознателен. Ако беше се запазил социализмът, никога нямаше да имам живота и равния старт (поне в началото на промените беше така), който имах с останалите. Никога нямаше да имам и професионалното развитие, което имах, щото нямахме партийци в рода, а врагове. След това обаче  "демокрацията" напредна дотолкова, че равният старт отиде на кино и на негово място се настаниха приятелско-роднинските препоръки. Мдам, нещо все не е наред в нашата страна.
Така че, хич даже не ми е мъчно за предметите от бита, защото истинският живот на хората зависеше от морала и лъжливата, манипулационна пропаганда на машината, в която отделният човек можеше да има мнение само за определени неща, за които обикновено никой не го и питаше.
Сега май трябва да се извиня, че ви помрачих настроението... Но казват, че животът не бил само рози...

Детството винаги се идеализира, даже и да е било най-бедното.

Само ще добавя - и младостта. И понякога човек забравя негативите, защото остават само хубави спомени. Даааа, често чувам от разни баби и дядовци - "убаво си беше едно време при бай Тошо, що му е на човеко, бееме младиии...." Само дето не правят разлика между двете неща.

Бях адски щастливо дете, но никога не искам да се връщат онези времена, искам си пак детството, но малко по-различно. По друг начин щастливо.....

Така че, хич даже не ми е мъчно за предметите от бита, защото истинският живот на хората зависеше от морала и лъжливата, манипулационна пропаганда на машината, в която отделният човек можеше да има мнение само за определени неща, за които обикновено никой не го и питаше.

Роза, а нима сега е различно за хората в нашата държава?

освен детството, в онази България премина и част от моята младост. аз бях на 22 години, когато дойде "демокрацията" - не съм била наивно дете вече. та изказването за предпочитанието го направих съвсем отговорно и осъзнато. знам какво можеше и какво не можеше тогава. знам какво може и не може сега. сега, на този си акъл, наистина предпочитам чистота, ред, сигурност пред това, което имам в момента. има много съществено негативни неща в днешна България, от които не можеш да се спасиш, с колкото и пари да разполагаш, колкото и да си се издигнал в кариерата... не ми се задълбава в момента.

Розичка, съгласна съм, че имаше много негативи, по-голямата част няма как да помним защото сме били малки. Но сега тези негативи се задълбочиха още повече и се появиха куп други по-големи. Сега ако не си удобен няма бой - има бум. Вярно, сега можем да си приказваме на воля всичко, само дето никой не ни слуша. И аз не искам да се връщат тези времена, но да бяхме запазили хубавото от тях , а не да се разрушава напълно. Който няма историческа памет повтаря грешките си. Тогава имаше изкуствено изглеждащ морал, сега няма никакъв. Може би защото си далече не се сбъскваш с бълкарската действителност ежечасно.

Не мисля, че съм била лишавана от важни неща в детството си. Пътувах (вярно, че беше в рамките на соцлагера), ходех на почивки и лете и зиме (сега не мога да си го позволя), бунтувах се срещу ограниченията и глупостите (и сега ги има, но загубиха границите си, а тогава поне имахме ясна представа за естеството на проблема), правех планове, които знаех, че с нужните усилия имат шанс да се осъществят ( а сега...Божа работа).
Ако наистина бяхме запазили историческата си памет, бяхме запазили позитивното от онова време, сега нямаше младите (и не толкова млади вече) хора да се реализират пълноценно в други демократични държави. Нали и ние сме такава демократична държава. Или само етикетът ни е такъв.
Затова ли сега съм благодарна на интернет, че мога да се чуя и видя със семейството на брат си и с приятелите си само по Скайп?

Ако можех да върна част от живота си и да го изживея отново-то това определено щяха да са годините ми на детство.
Беше страхотно, по цял ден през ваканциите не се прибирахме в къщи-карахме колело, играехме в парка,събирахме се вечерно време и си говорехме и смеехме безгрижно до късните часове.
Това са ми най-прекрасните години.Майка ми ме водеше на почивка 2 пъти през лятото, отделно зелените училища, екскурзиите и лагерите в училище....
Просто приказка...

На мен ми липсват училищните лагери , карането на колело(не съм се качвала на колело откакто бях на 10 ),в близкият парк , който тгоре и на това се оптиват да строят точно върху река, защото жвиея наблизо до Кат. Липсва ми времето когато с най-добрата ми приятелка и още едно момиче ходехме заедно на училище е бяхме по цял ден навън , а сега нея не съм я виждала цели 2 години. Ето какво открих аз:

 http://www.vbox7.com/play:0c2370b4

  http://www.vbox7.com/play:f7b4e74f

Навремето си спомням как и аз пеех тази песни. Понякога с радост се връщам назад, понякога не.

Така е, момичета! И вие сте прави! Но връщане назад няма. А българите сме адаптивно и жилаво племе, ще оцелеем и напук на "демокрацията"! Притеснява ме само някой ден, когато дойдат Редът и Благоденствието в страната ни, какво ще е съотношението на силите в  душите на хората. Дали ще доминират светлите сили, или пък тъмните ще са превзели и тази сфера. Защото в битката за битовото оцеляване,е много трудно да запазиш бялото кристално чисто. Често то самото е принудено да се маскира и представя като друг цвят, за да оцелее от хаоса и напора на тъмните сили. И така, докато маските не срастнат с лицата ни...Кой знае...
"Поживем, увидим" 

Иначе, съм повече от сигурна, че за децата днес това смутно време ще бъде най-хубавото време някой ден, защото ще бъде тяхното време, те друго няма да познават. И те ще разказват за него някой ден с умиление и тъга. Това ще е времето, в което техните очи са видели света за първи път и ще го обикнат такъв, какъвто е. Защото и те са част от това време. Каквото и да си мислим ние.