Попътен вятър  напоителен дъжд, за да порастне голяма мъничката Гъбка.

Честито Гъбке! Пожелавам всичко да е наред!

Има господ!!! Честито, Гъбке 
на един дъх прочетох цялата тема, на моменти плаках, после пък имах усещането, че чета някакъв роман... Много ме развълнува твоята история! Пожелавам ти леко бременеене и след 8 месеца да родиш много здраво и сладко бебче (а може и две) 

Гъбка, честито мила. Ти ни доказа, че след злото идва доброто. ПОжелавам ти лека бременност и здраво бебче на финала. 

Честито Гъбке!Лека бременост ти желая и по малко тревоги!

Гъбка , честито мила! Бъди силна ! Господ си знае работата! След злото идва добро , пожелавам ти го!

Честито, Гъбке! :DМного се радвам за теб!Лека бременност и много щастливи моменти от тук нататък!

Честито Гъбке! Много добра новина и много се радвам за теб.Много щастие ти пожелавам!

Колко е хубаво тази тема да продължи точно по този начин!!!! Честито Гъбке!!! Лека и безпроблемна бременност 

Някой пък май само аз си разбирам като пиша  ,исках да кажа че съм бременна..и много щастлива и още толкова уплашена дали всичко ще е наред.

  Разбира се че ще е!
 

Гъбке, това е най-хубавото нещо, което "чувам" от доста време насам! Много, много се радвам! Ще видиш, че всичко ще се подреди и дойде на мястото от само себе си... Не се страхувай, след време дори и тези трепети ще ти се струват сладки! 

Благодаря ви..ако знаете колко ме трогнахте!Вашата подкрепа и в лоши и добри моменти ми е помагала страшно много! :bighug:Пожелавам си да мога да честитя на всяка една от вас такава новина..дано!

    Еха,Гъбке!Няма случайни неща в този живот!Изючително много ме зарадва!Лека бременност ти желая!

Честито и от мен.Всичко лошо е зад гърба ти , желая ти една прекрасна  бременност и и красиво бебче на финала!

Дълго се колебаех дали да допълня темичката... Но истина е, че в момента съм толкова слаба, че ще го направя.
А и така е редно... Навярно сте забелязали, че напоследък по-рядко влизам във форума. След неуспеха на инвитрото ни на естествения цикъл при мен като лавина се стополиха отговорите на въпроси, които дълго подтисквах и изтласквах за себе си. Не случайно и преди време сложих този текст в лентичката.
Та, така, мили момичета, пред мен стои дилемата, така както преди време стори Мимка да направя и аз същото или да се опитам да продължавам по същия начин напред, дори и това да значи тоталното ми емоционално обезличаване. Не знам кое ще предпочета, трудно ми е да реша, не за друго, а защото имам дете и трябва да мисля за него. Ако бях сама нещата щяха да се решени и аз отдавна нямаше да живея с този човек. Не защото не ме обича и не защото не го ценя. Напротив, той е единственият най-добрият ми приятел. Но от един мъж не се иска да ти е най-добрият приятел, поне не само... Безсилна съм да се стравя с това - той на ТВ-то, аз на Компа, той с книжката на почивката, а аз реално погледнато сама... Липсва ми споделяне, близост, интимност... А още съм на 36 и не мога да си тегля ей така кръста. Искам да ме прегръщат и целуват, да вълнувам, да имаме своите мигове...
В момента съм много разстроена. И моля да ме извините, ако не пиша много свързано. Ще трябва да сложа ред в моите мисли и да взема някакво решение. Честно казано в момента съм си направо за психолог... Не знам имам още много да меря, за и против. Да преценя дали ще мога да се справя с това да бъда добър родител на детето си сама, а още съм без работа...
Простете ми, но може би, няма да влизам във форума скоро. След време няма начин пак да не се появя, винаги ще ме тегли насам. Но сега просто нямам сили.

Миличка знам,че е трудно също знам че ти ще вземеш правилното решение.Ние сме тук,рамо на което можеш да се опреш винаги,и когато си готова да се върнеш тук винаги ще има кой да те посрещне.Силно те прегръщам 

Мила приятелко! Такива сме ние жените  искаме да усетим обичта им, искаме да ни бъде обърнато внимание, искаме понякога просто да ни прегърнат или да ни кажат мила дума ... Ние нямаме детенце, семейство сме от една година, но и при нас нещата не изглеждат по-различно от това, което ти ,мила Огняна, си написала  . В момент на отчаяние, и безсилие - някъде три месеца след операцията от извънматочна, бях на ръба да си тръгна завинаги от човека до себе си. Твърдо взех това решение. НО Моята мила мама, успя да ме накара да размисля. Разказа ми, че всъщност цялата привидна сплотеност и топлина в нейният дом е една голяма илюзия. Както нас и както много други двойки, те не си общуват (или го правят много рядко), не си казват мили думи и т.н.. Но знаеш ли, какво ми каза тя?!? СПОКОЙСТВИЕТО Да спокойствието, което има е безценно. Върнах се назад в моите спомени за две връзки преди брака ми - та аз бях едно истерично, тресящо се кълбо от негативна енергия... Ти казваш, че съпругът ти е приятел? Мила Огняна, приятелят до мен, не ми дава това което очаквам, като внимание и отношение, но ми дава БЕЗЦЕННОТО спокойствие. Не искам да ти давам съвети или насоки. И дано да не бъда разбрана погрешно! Разказвам това, за да видиш още една гледна точка, в поне на пръв поглед, аналогична ситуация. Вярвам, че си мъдър човек и, че ще вземеш правилното решение за себе си и за детенцето ви! Целувам те, и от сърце ти желая скоро да намериш пътят, който ще те накара да се почувстваш спокойна, обичана, желана жена 

Мила, Огняна,
 Ще цитирам поста на Ифи, защото страшно много ми допадна. Всяка изписана думичка е такава, каквато е и в моята глава ..

че всъщност цялата привидна сплотеност и топлина в нейният дом е една голяма илюзия.

Какво да ти кажа - имала съм няколко сериозни връзки в живота си. Понякога обичах страстно, друг път само тлеех - Обаче наистина от известно време за мен е важно човека до мен да ми дава сигурност и спокойствие. Защото когато го има огъня, страстта, влажния поглед и т.н. - то тогава пък на мен ми е липсвало спокойствие. Малко объркано се изразявам и аз, но смятам, че ще ме разбереш. Ако този човек те уважава и сте наистина приятели, то това е най-ценното. А с друг, който в началото се обичате и ти сваля звезди, накрая си скубеш косите ... Живота е колело. Никога няма да имаме всичко, но пък защо да не ценим това, което имаме ? Всеки си знае положението, незнам какво точно те мъчи, но аз и без да съм женена и без да имам дете - си стоя сама на моя лаптоп, а приятеля ми в другата стая на компютъра ... Така свикнах с това, че даже малко му се дразня като иска да гледаме заедно ТВ
 Горе главата. Знай, че решението е в теб ! А понякога в мигове на емоционален срив, мислим нетрезво. Каквото и да решиш обаче - с теб сме !!!

ognyana , не ми се иска да пиша.
надявах, че да прочета добри новини за Гъбка, но уви...........
знам, че е трудно, но живота продължва и ти пожелавам попътен вятър. прегръщам те силно, защото те познавам лично.