Мили момичета,
прегръщам ви силно и ви благодаря за подкрепата. Беше ми необходима наистина! Аз си поплаках едно хубаво, сега съм по-добре. Може би човек има нужда от време на време да престане да гледа на себе си дистанцирано, а просто да се остави и да изживее емоциите си.
Искам да ви кажа всяка от вас ще си има детенце. Само не се отчайвайте и предавайте. Отчаянието го оставете на мен , аз съм специалист в тази област
Факт е, че съм в криза. Ще се справя, изисква малко време.
Пазете споделянето! И бъдете щастливи
А аз ще трябва да започна да "кова" по себе си, че така не може да продължава...
А за психолога, ще се радвам някой да сподели впечатленията си от добър специалист с опит, който е посещавал. Наистина ще са ми от полза няколко консултации (това малко измества темата, ще видя, сигурно ще се поровя в темичките, а ако няма сигурно ще пусна запитване)
Оф, явно човек трябва да мине през всичко на този свят...
Отново ви благодаря и ви прегръщам силно!

Огняна, мила нещо няма да ти кажа, защото думите са излишни, много съжелителни думи си чула вече!!! Аз просто ще те прегърна силно, защото знам от личен опит, че това помага най-много! 

Огънче (_{грешката не е случайна}), от вчера само влизам и излизам от темата...
Скоро си мислех, че зачезна от форума и определено ми липсват съдържателните ти постове.
Сега разбирам.
Наскоро в някаква книга , четох, че реалност и сън са едно и също нещо, само дето проклетият разум не ни позволява да го разберем.
Виждала си муха как се блъска в стъкло при отворен прозорец и в стремежа си да излезе не вижда , че изхода е на педя в страни от нея.
Единственият начин е да отлети назад и да погледне ситуацията в друг план.
Образно казано , така сме и ние хората, когато стоим пред житейските си проблеми.
Не го приемай като съвет, просто като страничен коментар и то общ.
Мисля те, желая ти хармонията , която търсиш!
Само толкова от мен.

Оги, аз по принцип избягвам да пиша по емоционални теми, не че не искам, просто не ми се отдава особено
Но няма начин да не ти кажа някой неща, защото те познавам и си ми скъпа. Напълно те разбирам как се чувстваш и аз съм минала през това, въпреки че имам най-любящия съпруг, но знаеш ли, понякога моментното ни състояние ни кара да търсим виновния до нас, а всъщност нещата не са точно така. Поне при мен беше така, след няколкото неуспешни процедури, в киоито вложих цялата си физичекса и емоционална сила се чувствах доста зле и в един момент реших, че на него не му пука, или поне нме достатъчно, толкова колкото на мен. Ами не е така, те са различни, преживяват всичко по различен начин.
Не взимай пребързани решения, още повече че сама казваш, че това е най-добрия ти приятел. Опитай се да се справиш със себе си и нещата ще са по-ясни

И на мен ми се случвало доста пъти да се чувствам по същия начин,още повече че покрай процедурите бившият ми мъж работеше много и почти не ни оставаше време за нас.И все се чувствах пренебрегната,неразбрана и отблъсната,обвинявах го че не ми обръща внимание,че вече няма романтика във връзката ни..
Толкова се бях отдала на отчаяието от неуспеха че 4 години от брака ни прекарах в самосъжаление и обвинения..
Иска ми се да бях оценила това което ми дава и без да е безкрайно мил и роматичен като мъжете по книгите и филми,да бях направила и аз нещо за да съживя връзката ни..
Понякога вместо да чакаш другия да се сети може би е по -добре ти да започнеш с промяната.

Аз не намирам думите  ,за да кажа това ,което искам -заседнаха ми в  гърлото ,защото се разплаках.

Всички  двойки минаваме през този път -и не само ние -дори и тези без репродуктивен проблем в момент зациклят в отношенията ...


Eфирче и StefiZ  са изписали част от моите мисли ,а  останалите   ми е трудно да събера в главата  си.

Оги ,сърцето и разума понякога  гледат  в различни посоки .Искрено желая тази ,която избереш да е най-доброто за теб  и детето.Силно те прегръщам.

Ще си позволя да понапиша нещо и аз в тази тема.
Моят мъж е пълната противоположност на това, което се казва романтичен мъж, никога дори и в началото на връзката ни не е могъл да показва чувствата си. Но понеже аз го срещнах на една по-зряла възраст ( 36 ) след ралични разочарования от предишни връзки и мъже, оцених това което е. Все пак, тъй като съм доста емоционална жена, това някакси не ме задоволяваше. Исках да има страст в отношенията, а не само да си знаем че се обичаме, без да го показваме. Хиляди пъти съм говорила с него за необходимостта от това човек да изразява чувствата си, да показва любовта си, но единственното което той винаги ми е казвал е било "нали знаеш, че аз съм такъв..".
Е да, ама аз не съм!!! И тогава започвах АЗ непрекъснато да показвам чувствата си, без да очаквам нещо от отсрещната страна . След няколко години смея да твърдя, че той мааалко се промени.
Скъпи момичета, няма универсална рецепта, но понякога трябва да се замислим, че трябват взаимни усилия, за да се поддържа жив огъня на любовта...
Разбира се, всеки най-добре си знае, но понякога си струва да опиташ, струва си ти да поемеш инициативата за съживяването на отношенията....но нека да не звуча като някакъв ментор тука, просто изказвам една малко по-различна гледна точка.
Аз смятам ( без да ангажирам никой с това мое мнение ), че най-важното са качествата на мъжа до мене като честност, почтенност, това да разчиташ на него, тъй като напоследък са доста рядко срещани. Може и да сме в отделни стаи вечер, всеки има нужда и от свой собствен свят за релакс, но искам да знам, че когато се наложи ще бъде до мен и искам в това да съм сигурна.
Но това някой да бъде до мен не означава да ми държи ръката пред лекарския кабинет. Искам да знам, че той ще бъде с мен (психически)- дори безмълвно, а не примерно да ме държи ръката, да ме прегръща и след това да  се заглежда по колежката си, когато съм натрупала 10 кила по време на процедура или просто да си тръгне ей така заради нечии цици или готин задник.
Разбира се - гаранции никога няма.....
Май доста дълъг и леко объркан стана поста ми, дано да ме разберете
Нещата никога не са само черни и само бели, те винаги имат нюанси и в крайна сметка   "акъли" не могат да се дават.
Огняна, не те познавам, но по това, което съм чела от теб си ми много симпатична, пожелавам ти от сърце скоро да възвърнеш вътрешната си хармония и да намериш правилното за теб решение!
Аз лично съм посещавала една психоложка и съм доволна - ще ти пиша координати на лични.
Ще си позволя накрая да напиша една сентенция, която доста често ме е приземявала:
"Преди да поискаш помисли какво ще дадеш"....
Прегръщам ви всички силно, удоволствие за мен е да общувам с толкова силни и прекрасни жени!

tanita7 прекрасно си го написала  ,това исках да напиша и аз ама като нямам дар слово  .

tanita7,

Онова, което си мисля, когато чета тази тема, може би изглежда доста абстрактно, но ще ви го напиша.
Според мен, всеки човек има набор от грешки, които трябва/или му е писано/ да направи, неприятни неща, които му е писано/ще му се случат и хубави моменти, които ще преживее. Редът, по който всички тези неща се случват не е "предварително зададен", но нещата се случват, задължително. Колкото и да се борим. Затова, понякога е добре да се оставим временно на течението и то да ни "изхвърли"  на правилния бряг.Когато имаме достатъчно сили, можем да плуваме и срещу течението.

denisa12251, Iffi.13, garga, joli75, anizi, Eфирче, StefiZ, gubkata11,  nimika, tanita7 , Miriam, alia_alia, 
Думите ви ми бяха ценни... Нямате си представа колко съм ви благодарна. Човек се чувства по-различно, когато намери друг в подходящ момент да му поговори.

Да, Ефирче, това е - хармонията, която търся и все още дори не мога да си я представя каква е... Със сигурност, обаче, ще трябва да погледна ситуацията от страни, трезво, отново, за да я преценя правилно... Благодаря ти.
Стефи, благодаря ти! Точно това се опитвам да правя - да се справя със себе си. Не, няма да взема прибързано решение, дори и сега, когато главата ми ври и кипи, манталитетът ми е такъв, че пак  разумът ми отново надделява и анализира, за и против. Иска ми се да съм малко като теб - бързо се справяш с вземането на решения и хайде, действаш, няма пет-шест. А аз си падам по Достоевски, защо ли?!  Относно вината. Обикновено винаги търся вината само в себе си. А може би, все пак това трябва да престане?! Факт е, сега категорично вината не е в него, а в мен...
Гъбчице, свикнала съм с това той физически да ми липсва, поради заетост и дълъг работен ден. Отдавна съм се адаптирала, претръпнала. Не ми е проблем. Ценя какво ми дава, но и не мога да си затворя очите за това, което не иска да ми дава. Вярно, не е много. Пак зависи от мен. Определено аз ще започната промяната. За пореден път. Винаги аз започвам промяната... Ще потърся най-точната 
Нимика, така е, сърцето и разумът понякога гледат в различни посоки.
Но си мисля, тия дни - добре какво ще ми остане после. Детето си поема по своя път. До мен остава другар, вечно забързан и работещ, уважаващ ме, но може би отегчен от живота, ако остане... Какво ми остава на мен? Всъщност зависи само от мен, нали?! - Изводът е пълна криза на личността, моята в случая. Нищо, явно ще започвам нов житейски цикъл 
Танита 7, благодаря! Да, повече от ясно ми е, че няма универсална романтична любов. Взаимоотношенията между двама души се възпитават от момента, в който решат, че са заедно. Взаимен процес. Двупосочен. Замислям се какво давам. Може би наистина е недостатъчно. Трудно ми е да погледна отстрани и да преценя. Но знам, че давам доста за връзката ни от самото й начало. Вярно е, че последните месеци, бих определила, нищо не давам. Може би се поддадох на безсъзнателен рефлекс. Все пак това са 11 години. Но ще продължавам да се замислям какво давам, и може би ще променя малко спецификата му 
Аля_аля, а ти направо ме разби! Защото силите наистина ми се поизчерпаха. Трябваше с доста трудности да се справим. И не може постоянно да действаш хладнокръвен и да правиш преценки, да контролираш всяка своя емоция, постъпка, да прогнозираш събитията и да ги направляваш, да поемаш ударите на живота твърдо... Някак става много математическо  Напрало съм жадна да оставя нещата просто да се случват!
Прегръщам ви силно. Помагате ми много 

Огнянка мила, съжалявам, че минаваш през труден период! Всички сме ги имали и ще ги имаме пак и отново, и отново! По-важните насоки за размисъл момичетата вече са ти ги дали. Не вземай прибързани решения, но и не се самобичувай прекалено, макар че когато бебето все още се бави жените сме склонни да виним себе си повече. Особено чувството за вина е типичен капан за жени, минали през нашите проблеми. Не познавам мъжа ти, но най-важното е дали има любов във връзката ви, а не ежедневните навици и личното пространство на всеки във връзката, което аз лично намирам за необходимо;но хората сме различни.

Дай си време за всичко! Бог няма да те остави!

ognyana, сега виждам постингите ти.

мисля, че сигурно мога да те разбера доста добре. дълъг брак, влюбеността е изтляла, има проблеми, жената вече не е първа младост и знае, че й остава още не много да е търсена и желана, а й се ще адреналин, целувки, от които ти спира дъха и прочие... точно на такава възраст доста хора скъсват с браковете и връзките си и почват да търсят нови. викат му "криза на средната възраст". знам за какво става дума.

въпросът, обаче, е в това, че "всяка влюбеност трае 3 години средно", казват учените. за толкова време привикваш към ендорфините, отделяни при вида на партньора и чувствата улягат. освен това, времето лети неусетно. търсенето на "новия и истинския" може да е успешно, а може и да не е. най-добър приятел се намира трудно и се пази за цял живот, си мисля аз. особено, ако е баща на детето ти. а, с извинение за цинизма, тръпка има начин да се получи винаги, та и без да се руши всичко, което имаш.

решението е въпрос на две неща - на характер и на възможност за пробване. един ще си тръгне и да търси любовната тръпка, друг ще предпочете да остане в сигурността на разбирателството и хармонията.
аз лично съм избрала второто. със сигурност се лиших от доста неща, които евентуално можех да имам. но можех и да нямам. мечтая си понякога за главозамайване и все се самозалъгвам, че може пак да се случи, но също така знам, че то трае кратко и винаги, задължително, свършва. въпросът е какво ще остане след това.

Оги, нямам време да чета всичко, защото даже не съм за форум емоционални ами за подходяща за целта клиника. Няма вечна любов, това е ясно и на децата. Но ако това е най-добрият ти приятел - не си тръгвай! Нямам време да пиша повече, но те прегръщам и знам, че ще постъпиш разумно.

Натали, и това е достатъчно и значи много   
Мимка, говорихме си вече, знаеш си

но най-важното е дали има любов във връзката ви, а не ежедневните навици и личното пространство на всеки във връзката, което аз лично намирам за необходимо;но хората сме различни.
Дай си време за всичко! Бог няма да те остави!

Дива Розичке, много си права, за любовта, за навиците. Наистина, трябва да ценим това, което имаме Ще си дам време със сигурност. И благодаря ти, дано Бог наистина не ме остави

cygnus, благодаря и на теб. Как успя въобще да намериш време да пишеш тук точно сега?! Иначе има определено май какво да си говорим с теб. Да знаеш, последното (от съвета ти) ще направя, а за другото - знам , уви


jam , накара ме да се почувствам стара като света!

Истината е - че с един изстрел улучи два пъти едновременно право в десетката!
От собственото ми анализиране на ситуацията открих, че очевидно тази криза, която я има при мъжете около 43 (собствени младежки още наблюдения), при жените се проявява по-рано, около 36. Със сигурност, обаче, не съм си помисляла, а и въобще не приемам, да хукна да търся някой, казано направо, мачо (бля). Както и въобще не бих позволила детето ми да живее в един дом с някакъв друг мъж, камо ли нещо друго... Какво имам предвид за себе си, вече се подразбира. Обобщено, проблемът ми идва от там, че не мога да лъжа най-добрия си приятел...

Искам да ви кажа на всички - наистина страшно много ми помогнахте. С вас не се почувствах сама. Факт е, в този форум човек има и може да намери добри приятели. Аз вече съм си седнала на "д-то" и мога да кажа, че се чувствал емоционално много по-стабилна. Радвам се, че направих крачката да споделя. Иначе щях да влача този мой емоционален проблем доста дълго време. Така съзряването ми стана по-бързо
Благодаря на всички!

jam, страшно ми допадна мнението ти !!! Много изчистено, с най-правилните думи !!! Напълно подкрепям !!!

ей джамо сега те прочетох чак, евалата, какво друго да кажа!

Чак сега прочетох и аз ,мила Оги!
Знаеш, ли-  в първия момнет все едно прочетох описание на собственото си ежедневие.
Обаче мисля да ти кажа- стегни се, поеми дълбоко дъх, помисли , погледни си детенцето, и тогава решавай.
Както е казала Джам, тръпка може и без да рушиш. Но ти си прецени рушиш ли наистина или водиш нещо до естествения му завършек.
Мъжете наистина са различни. Не възприемат света като нас. На теб ли трябва да се обяснява , слънце!
Ако решиш да приключиш изграденото до момента- не мога да комнетирам- него не го познавам.Ако обаче решиш друго- иди и търси мъжа си. Говорили сме си за моя и твоя- явно наистина са еднакви донякъде- за съжаление ние сме тези, които трябва да учат и възпитават до края...
И...накрая....не отивай сама на почивка. Ако трябва съобрази се с неговото желание, но го направете заедно-Варна, Бургас , Разград и къде беше още ще почакаме.Вие ТРЯБВА да сте ЗАЕДНО, ако не решиш другото естествено.
Объркано малко стана- може да коментираме и в скайп допълнително , ако имаш упрек или въпрос.
Обичам те!Горе главата и умната!