нищо де  

Какво са ви виновни жените, познатите ви и т.н
не мислете за фикс идеята, защото ще има отрицателни моменти даже и върхо любимия ви до вас

Ми първо да поясня, че има бременни на които се радвам и такива с деца също - случайно срещнати, познати, близки.

Извинете обаче, да се радвам на курволяк /сори за израза/, която е бременна с близнаци, чуди се от кой е и как така ажджеба и кога е станало, поради  което възнамерява да прави аборт или ще го даде за осиновяване, е на такива не се радвам, а ги гледам мръснишки ...

Живота е доста шарен ...

eh  davi kaja i az se 4ustvam taka   mnogo mi e bolno no se nadqvan 4e slance 6te izgree i na moita ulica

Пиши на кирилица!

Аз минах през няколко фази. Първо много се радвах на всяка бременна и детенце. След като мина известно време ми беше доста гадно и го приемах направо като лична обида   . Обаче, някакси свикнах... На моя етаж има 8 бременни!! В работата ми е направо люпилня - около мен непрекъснато се раждат деца. Не мога да се скапвам заради това, че на хората живота си върви по нормално му. И сега ми е абсолютно безразлично - всеки си живее неговия си живот и си има своите проблеми. Аз се опитвам да се радвам на моя, такъв какъвто е.
Обаче, когато разбера, че някой с проблемно забременяване е забременял/родил се радвам много и от сърце!

Нещо оплесках и го пуснах 2 пъти .

много е трудно. приятелката ми е бременна от първия месец в който опитаха, тя знае всичките ми премеждия и сега й е толкова трудно да говори с мен. Каза ми "ами до скоро и ще се чуваме...."
Аз съм спеца по несполучливи бременности и нещастия, за добрите новини да се скрия ако обичам за да не съм уроки. Така си го тълкувам аз де иначе сега я обичам х2

много е трудно. приятелката ми е бременна от първия месец в който опитаха, тя знае всичките ми премеждия и сега й е толкова трудно да говори с мен. ..................

същата ситуация, че и второ детенце /първото е една сладка принцеска/. Мале да Ви кажа колко трудно и беше да ми каже и сякаш изпитваше вина. Но защо? Аз тогава се зарадвах искренно, наистина /беше преди 5-6 месеца/. Както казах и по-горе, понякога се радвам, отпускам душата и свободно мога да си говоря с тях за бременността, но съм имала моменти, когато отбягвам темата, защото ми е било супер болно, че ето теста ми пак е с 2 черти4ки - поредния месец разо4арование. Някой по-горе беше писал, "какво са ви виновни бременните", скъпа никой не говори за вина, говорим за искрените чувства на жени, които с цялото си същество копнеят да усетят "живот" в себе си, които толкова много го искат, че нищо не е приоритет и рабира се такива, които опитват, от достъчно дълго време. Ок, ти щом нямаш проблем с подобни 4увства, ми просто си 4ети и не пиши, но да правиш подобни изказвания..........

Преди 2-3 години се чувствах ужасно, когато имаше бременна жена около мен. Отивах някъде с насълзени очи без никoй да ме види и плачех. Но това се промени, след като сестра ми бременна в 4 -ти месец дойде да живее при мен и съпругът ми. Мажат и се беше напил и я беше бил и тя реши да го напусне. Тя имаше не лека бременност и милата не можеше да работи, трябваше да си почива през по - голямата част от бременността си. Ние с мажат ми я подкрепихме и тя дойде да  живее при нас. Сега е мама на едно сладко момченце - Владимир. Тя започна работа и аз и помагам в отглеждането на бебчето и. Много е сладък наистина. Чудя се дали никoй ден сте стана и аз мама.
 

Аз имах един кратък период, в който всяка случайно срещната бременна на улицата ме наравянаше сякаш. Това беше 3-4 месеца, когато бях объркана и не се бях заела с въпроса по-сериозно. Сега не ме дразнят.
Обаче ето какво ме натъжава: все си мечтаем или правим планове с някоя приятелка как ще си гледаме децата заедно. Ето, на най-близката ми приятелка детенцето ще стане на две годинки сега. А като забременя, и се замечтахме как ще скиторим заедно по градинките, а при мен не ставаше и не ставаше, тя все ми казваше, нищо де, има време, само в 5-ти месец съм и т.н. ... А сега става на 2 годинки и вече не говорим за това, естествено. Едни други приятели така, похвалиха се че пробват, ама без резултат, но след 5 месеца младежът почерпи, че ще става баща. Тяхната бременност е още в началото, ама едва ли и с тях ще си гледаме децата заедно...
Мечтаех си и с детенцето на сестра ми разликата им да не е голяма, ама то вече е на 3г. +...
Ей това ме натъжава. Около нас животът си тече, ние гледаме отстрани  Едни други приятели ни поканиха на бебе, то порасна, а сега чакат второ....
С кого ще си гледам децата, питам    

Ами с нас

Става

Знаеш ли, бръкна ми в душата с това, което си написала.Точно тези мисли са и в моята глава.Времето минава, децата с които трябваше да растат и моите вече проходиха, а аз още само мечтая.............

Ей, момичета споко бе ще се намерят и за нас съдружнички по градините с количките. Аз днес срещнах една стара съученичка и комшийка. Та от дума на дума, тя лятото се ожени и вика: "Нещо.... бебе". А мен кво ме накара да и отговоря така "Още няма ама..........." , а тя вика " Ааааааааа работите по въпроса, то и ние", а аз съвсем смело казвам "Е може двете да бутаме коли4ките". Незнам набутах ли се какво с тези реплики, но............така ми се изтръгна от душата.  

Мили момичета,
ще напиша мнението си, въпреки,
че може да ме обвините, че мястото ми не е тук.
Аз имах късмета да забременея дори без да сме имали предвид
да се получи точно тогава. И до днес се благодаря на провидението,
което ме благослови с това щастие, защото осъзвавам, че детето ми е
дар, дар който много от нас приемат като нещо, което ще се случи
по подразбиране, но всъщност въобще не е така.
Горе-долу в началото на бременноста ми открих клубовете в Дира - за
майките и за проблемите, свързани със забременяването. Четях успоредно в двата,
защото мой близък и жена му от години се въртят в този омагьосан кръг на термометри,
стимулации, очаквания, разбити надежди, и исках да науча нещо, което да им е от помощ.
Повярвайте ми, преживявах мъките и радостите на момичетата искрено, въпреки, че Бог мен ме
беше погалил с перце в това отношение.
Малко преди деня, който бяхме определили за секциото, бях в "Тина Киркова",
на четвъртия етаж, пред кабинета на моя доктор. В коридора седеше една жена, и плачеше така
тъжно, че сърцето ми се късаше. За мен хипотетично тя имаше някакъв проблем с настъпването на
бременността, или със самата бременност. Така ми се искаше да отида да я успокоя, да я погаля
и да й предам искрено от моя късмет... Но ме беше страх, че ще я обидя, че ще я нараня по някакъв
начин - аз, с големия корем, видимо щастлива - и тя, свита на кълбенце, горко плачеща...
И до днес се чудя, дали не сгреших, като се побоях от това, което ми диктуваше сърцето да направя.

Искам да ви пожелая на всички, мечтите ви скоро да се  сбъднат.
И искам да ви кажа, как за това време, в което чета в Проблемно забременяване,
много от момичетата успяха - miroslava, Jungle, jana, albenadi, jam, Cygnus,
zlatkap, Veni, Svetilo и много други, които в момента пропускам.
Знам, че човек с воля и вяра може да повдигне планина, и ви пожелавам сила,
за да се справите с трудностите, които ви поднася живота, и накрая да излезете победители.

  Успех!  
Деси

Аз май се радвам на всички, естествено на по-близките ми повече. Винаги съм спазвала максимата, че никой не е виновен за положението в което се намираме, нито ние, нито нашите познати са искали така да се получи- просто това е изпитание, през което трябва да минем. И не забравяйте- съдбата подлага на изпитание само силните духом.
Прегръщам ви всички и пожелавам всяка една от нас скоро да преживее сладките трепети на майчинството.

благодаря, Деси

В началото и аз се чувствах зле когато срещах бременни жени по улицата. Завиждах им благородно и очите ми се навлажняваха. " Боже, кога и аз ще имам такова коремче? " Прибирам се, а детската кухня е до нас, пълно с майки и малки сладки дечица, и ми става още по-мъчно и болно. Но за щастие с времето това чувство отмина. Може би се дължи на това, че много мои близки приятелки и братовчедки забременяха, край мене само мами и претръпнах. Немога да им се нарадвам. Обикаляме магазините да купуваме дрехи за бременни, да избираме креватчета, дрешки. Много е забавно и знам, че един ден те ще обикалят с мен. Днес с една моя приятелка ( бременна в 6 м. ) ще ходим да видим дъщеричката на друга наша приятелка- ве4е на 2 месеца .
И моя ред ще дойде. Толкова много коремчета пипнах през тази година, че трябва да прихвана

Аз отскоро пиша при вас. Преди това известно време четях.Толкова се радвам, че открих място където мога да споделя и също и да науча много неща.Аз минах през всякакви периоди през живота си.Първата вълна бременни около мен беше по времето на студенските ми години и малко след това.Тогава не страдах защото нямах подходяща връзка а и си мислех, че времето е пред мен.Исках да направя толкова други неща.После срещнах мъжа, в който бях много влюбена и си мислех, че ще изживеем живота си заедно.Каква илюзия!Той не мислеше същото.След три години съвместен живот, които бяха истински ад се разделихме.По това време мина и втората вълна бременни край мен.Всички двойки около нас се сдобиха с дете.Страдах много и всичко беше много гадно и поради факта, че отношенията ни не вървяха.След раздялата ни паднах в дупка всичко беше много трудно тъй като ние бяхме организирили и общ бизнес и аз трябваше да започна живота си наново.И тогава срещнах най-добрия мъж.С много любов и търпение той успя да ми върне вярата,че живота въпреки всичките ни страдания е хубав.Няколко месеца след началото на връзката ни забременях.Не беше планирано беше ни много трудо-аз току що бях започнала нова работа,нямахме жилище и много други негативни влияния но въпреки всичко бях на седмото небе но за кратко.Нов шамар от съдбата-аборт.Мина време приятелите ни започнаха да подмятат, че вече е наш ред но нашия ред все не идваше.Така се случи, че доста хора около нас са по-млади и още нямат деца но скоро една приятелка ми сподели , че е вече в трети месец.Милата не смеела да ми каже като знае колко време го чакам.А при тях като по учебник, спрели да се пазят и след 2 месеца хоп готово.Ами радвам й се,казвам й каквото знам тя няма представа от нищо.Не завиждам но душата ми плаче.Мисля си, че започва третата вълна бременни край мен и се надявам да успея да се включа, че тя ще е последната за мен.Пожелавам на всички вас да се понесете на вълните на бременността и майчинството!

здравейте аз съм нова тук, но редовно влизам да чета темите и много ми харесват така че се престраших да пиша и аз   Ние със съпруга ми опитваме от скоро да имаме бебе и аз още съм в начална фаза на еуфория, ако мога така да се изразя. От известно време обаче, като че всички около мен са бременни (и инструктурката ми по аеробика даже) и започвам да се напрягам. Сигурно е егоистично от моя страна, все пак ние едва от 3 месеца пробваме, но всеки път като ми съобщят такава новина и хем се радвам хем си мисля че и аз искам да се похваля и аз и аз ... Сигурно ви звучи познато или пък си казвате че съм луда, но няма на кой да го кажа, а се чувствам като струна, цялата в очакване.
Е остава утехата, че с целия този дъжд от бебета напоследък ще има по едно и за нас нали!  

Nadejdi4ka, дано наистина е "заразно" и най-накрая да прихванем и ние покрай бременните си приятелки.
Аз си признавам честно, че завиждам на бременните около мен - не с лошо, разбира се. Желая им всичко да бъде при тях наред и да се родят здрави бебчета, защото всяко детенце е едно малко щастие,  малко чудо на живота. Но много ме боли. Мисля си кога ще дойде моят ред, как ще изглеждам с коремчето, какво ще е усещането детето ти да расте в теб. Като гледам бъдещите татковци как се горедеят и ми се плаче - ами моето съкровище, кога ще мога да го ощастливя и аз Да ходи гордо и да се хвали, да ходим заедно на УЗ и да гледаме малки краченца, да слушаме мъничкото сърчице как силно тупка... Като чуя децата на приятелките как им казват "мамо, мамо" и си викам - а аз кога ще чуя нашето детенце да ми казва мамо, а на мъжа ми - тате.
Яд ме, че не става и не става и търчим все по доктори - един, че втори, че чак 4-тия излезе специалист. Айде сега пък от Русе на инсе в София, защото градът ние малък и няма една клиника тука свястна. Вече повече от година и половина след сватбата правим опити. А приятелите ни - бременни още преди сватбата или на втория месец след нея. Не ми се плаче - реве ми се с глас и си рева от време на време. И как да съм спокойна и да не го мисля като край мен валят новини - коя бременна, коя родила. Да са им живи и здрави мъничетата и да им носят щастие, а те да се грижат добре за тях! Само дано нашите не се бавят повече