0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*

    balmi

Как се чуствате, когато ви заобикалят бременни?
« Отговор #40 -: Март 15, 2006, 16:06:36 pm »
Аз си имам една приятелка, която в момента е бременна и чака трето детенце. Случайно разбрах и ми стана болно, че крие от мен. Споделила е с другата ни приятелка, а с мен не. Питам се ЗАЩО и не намирам логично обяснение ?! Чуваме се почти всеки ден по телефона и все очаквам да ми каже, но напразно. Аз много се радвам за нея, защото това е цяло богатство - да носиш живот в себе си. Радвам се и на всички бременни жени и все си казвам дано и мен да ме споходи. Разбира се страдам много от това, че при нас не се получават нещата, но едното чувство няма нищо общо с другото. Защо някои хора не могат да го разберат ?
 :balk_134:
*
Как се чуствате, когато ви заобикалят бременни?
« Отговор #41 -: Март 15, 2006, 18:27:06 pm »
аз сашто много им се радвам  :D но и малко им завиждам и аз с нетарпенив чакам деня в които мога и аз да се похваля и да изляза гордо с коремчето на ван
*

    Anonymous

Как се чуствате, когато ви заобикалят бременни?
« Отговор #42 -: Март 27, 2006, 14:06:35 pm »
И аз така-пролетта дойде-коремчетата се виждат вече.....и всичките ми приятелки в момента са бременни.Някак си-хем се радвам, хем постоянно отварям ову-календара и смятам ли смятам :?
*

    rally_g

  • ****
  • 959
  • Искам да бъда добра!
Как се чуствате, когато ви заобикалят бременни?
« Отговор #43 -: Март 27, 2006, 14:23:04 pm »
Цитат на: balmi
Аз си имам една приятелка, която в момента е бременна и чака трето детенце. Случайно разбрах и ми стана болно, че крие от мен. Споделила е с другата ни приятелка, а с мен не. Питам се ЗАЩО и не намирам логично обяснение ?! Чуваме се почти всеки ден по телефона и все очаквам да ми каже, но напразно. Аз много се радвам за нея, защото това е цяло богатство - да носиш живот в себе си. Радвам се и на всички бременни жени и все си казвам дано и мен да ме споходи. Разбира се страдам много от това, че при нас не се получават нещата, но едното чувство няма нищо общо с другото. Защо някои хора не могат да го разберат ?
 :balk_134:

Блами, напълно те разбирам. На мен също ми се е случвало, просто хората (приятелките ни) си мислят, че така само ще ни причинят болка, но не осъзнават, че рано или късно това ще трябва да ни се съобщи и колкото по-късно, толкова повече дискомфорт изпитваме, опитваме се да си обясним защо са крили от нас, т.е. допълнителни елементи, които допринасят за емоционалния ни дискомфорт. Опитай се да поговориш  с нея и да и обясниш как се чувстваш. Аз така направих, успех:)
ЗА КООРДИНАТИТЕ НА ИЗПИТАНИ СПЕЦИАЛИСТИ ПО РЕПРОДУКЦИЯ ВИЖТЕ http://www.zachatie.org/modules.php?name=Content&pa=showpage&pid=6
*

    gery_m

Как се чуствате, когато ви заобикалят бременни?
« Отговор #44 -: Март 27, 2006, 18:07:32 pm »
Здравейте!Надявам се ис мен да стане ЧУДО.
По отношение на бременните, ами аз понякога им завиждам.Радвам се на мои приятелки които са бременни , но и им завиждам.Е не такава лоша звист,ами както се казва с бяла завист.
Надявам се и при мен скоро да се случи!
Как се чуствате, когато ви заобикалят бременни?
« Отговор #45 -: Март 29, 2006, 21:02:04 pm »
Слава богу бременните около нас има, и дано да има, все повече и повече. Това може да изпълва всички ни само с радост и надежда. Не изпитвам самосъжаление в такъв момент, вярвам си! Това, което ме натъжава, са хора като мен, като нас, жадуващи дете, опитващи, чакащи.
Преди ден бяхме на преглед с мъжа ми, срещу и до нас седяха други две двойки, също толкова заслужаващи да бъдат родители. Стана ми ужасно мъчно, просълзих се лекичко, дадох си сметка, какт всеки ден там седят нови и нови двойки, чакащи, надяващи се.
Мисля, че човек трябва да се радва, когато има повод и да плаче, когато го боли!


МОМИЧЕТА, НЕ ПРОПУСКАЙТЕ ЗАДЪЛЖИТЕЛНИЯ ПРЕГЛЕД НА МЛЕЧНАТА ЖЛЕЗА, НАПОМНЯЙТЕ НА БЛИЗКИ И ПРИЯТЕЛКИ!!! http://www.mamolog.info/profilaktika
*
Как се чуствате, когато ви заобикалят бременни?
« Отговор #46 -: Април 08, 2006, 23:10:24 pm »
Ами аз пък на работа,се чувствам като един излишен човек.Всичките жени си имат деца,други излезли по майчинство-и така само аз и още една колежка си имаме проблеми,работя в шивашки цех,и нали знаете как е с толкова много жени,само за децата си приказват,хвалят се и на мен ми става много мъчно,че не мога да споделя такава радост.Дано някой ден и ние се похвалим с наши деца.Пожелавам го от сърце,защото тук сме се събрали най-обичливите бъдещи майки :)
*
Как се чуствате, когато ви заобикалят бременни?
« Отговор #47 -: Април 08, 2006, 23:15:18 pm »
Е остава утехата, че с целия този дъжд от бебета напоследък ще има по едно и за нас нали!


Ей че ми хареса тази фраза,моля се да има и за нас ДАНО ДАНО!
*

    adi

  • *****
  • 7710
  • УСМИХНИ СЕ И СВЕТА ЩЕ СТАНЕ ПО-КРАСИВ
Как се чуствате, когато ви заобикалят бременни?
« Отговор #48 -: Април 09, 2006, 09:53:39 am »
Напълно ви разбирам момичета.Ние се опитваме 5-6 години да си имаме бебе но нестава.Всички наши познати си имат .Хем се радвам за тях ,хем ми е мъчно че при нас все нестава!Мисля че всички заслужаваме да станем майки и рано или късно то ще стане! :lol:  :lol:  :lol:
*

    kareliya

  • ****
  • 542
  • Ако живота ти поднесе лимон,направи си лимонада
Как се чуствате, когато ви заобикалят бременни?
« Отговор #49 -: Април 09, 2006, 10:07:06 am »
Разстройвам се като попадна в компания на бременна,но не защото тя е в това положение,а защото при нас не се полу4ава.
     Сестра ми е ве4е в 9 мес.,но край нея не изпитвам такива 4увства,напротив,полудяла съм от щастие,4е ще ставам леля.
  От друга страна тя пък се натъжава за нас....Кръговрат отвсякъде ви казвам...
Как се чуствате, когато ви заобикалят бременни?
« Отговор #50 -: Април 09, 2006, 11:41:20 am »
Не мога да не се влкиуьа в тази тема. Аз се радвам на децата,играя с тях, но ме толкова страх ье ще поьна и аз да ставам мраьна и тъжна като ги гледам заради това ье аз нямам.
 Но знаете ли не всиьки прятелки реагират неадекватно слава Богу. Моя приятелка бременна 3ти месец за 2 детенце реши ье аз ще съм кръстницата, а за католиците това е много важно решение, та съм много горда, въпреки ье мисля ье изборът и е повлиян от това ье знае ье искаме много деца.  Друга пък приятелка на мъжа ми , ьакала по близи 2 години за жсяко от 2те си деца и минала през ову- стимулиране ми каза, като разбра ье и аз не овулирам: знаеш ли мисля ье Господ иска така да разбере дали наистина искаме детенце; и изпитанията те науьават на много неща, а и да се бориш.
  Така ье мили момиьета, смело по пътя!
Как се чуствате, когато ви заобикалят бременни?
« Отговор #51 -: Април 11, 2006, 21:06:10 pm »
Една колежка е бременна. В моята стая е.

Преди три седмици, когато я заподозрях, си мислех, че ако е истина, то това ще е един голям кошмар за мен и няма да е честно. Тя има едно дете, винаги е казвала, че не иска второ, а и дъщеря й не иска братче/ сестриче. Обаче днес приех новината съвсем нормално, спокойно, даже й се радвам. В крайна сметка ще се роди още едно бяло българче, от сравнително свестни родители, ще има добър старт в живота. Нека. Хубаво е  :D
Как се чуствате, когато ви заобикалят бременни?
« Отговор #52 -: Април 12, 2006, 15:23:01 pm »
Зайо, и аз така реагирам докато не почнат да се "раздуват". И аз се радвах на моята колежка и на една комшийка, ама сега с тез кореми им се радвам само в очите като ги гледам. Случайно като ми попадне погледа по надолу ....  :(
Вярвам, че всеки един от тук ще сбъдне мечтата си!

Как се чуствате, когато ви заобикалят бременни?
« Отговор #53 -: Април 12, 2006, 15:38:58 pm »
Ееее, Васи, то вече й личи на моята колежка - много е сладка и й отива. И ние ще забременеем, обещавам ти!
*

    evro

  • *****
  • 5167
  • Мъдростта се побира в две думи Търпение и Надежда!
Как се чуствате, когато ви заобикалят бременни?
« Отговор #54 -: Април 12, 2006, 15:52:10 pm »
Две мои братовчетки за бременни, едната скоро ще ражда, а другата след7/8 месеца. Ужасно се радвам за тях и да си призная май микога не съм се депресирала от бременни жени или от бебета в колички.

Те осмислят живота ни!

Ако опитът ми е от ползва поне за един човек - това е смисъла на присъствието ми (отново и понякога) evro_angelova@yahoo.com
*
Как се чуствате, когато ви заобикалят бременни?
« Отговор #55 -: Април 24, 2006, 22:42:05 pm »
За пръв път днес ми се случи да се почуствам страшно зле от заобикалящите ме бременни и майки с колички. Чуствам се много зле заради това което изпитах. Нещо като... незнам може би завист, ама от онази добрата, ако има такава въобще. Абе зле ми е общо взето и реших да попиша тук, защото знам, че много от вас ще ме разберат. Едно ми е ревливо..... Иначе много им се радвам и на бременните и на децата ама днес в повечко ми дойде май.
*

    Danidan

  • *****
  • 1209
  • творец- щурец с малко щурче
Как се чуствате, когато ви заобикалят бременни?
« Отговор #56 -: Април 24, 2006, 23:09:04 pm »
Koki, всеки има такива моменти.
Когато се почувствам така аз се наревавам и си търся положителни емоции.
Както Лали беше писала скоро някъде...падаш, заболява те, изтупваш се, ставаш и продължаваш напред!
Как се чуствате, когато ви заобикалят бременни?
« Отговор #57 -: Май 06, 2006, 17:04:38 pm »
аз сьщо като вси4ки вас изпитвам тези 4увства,ревност ,бяла завист и т.н. вси4ките ми приятелки и познати са с деца или бременни.Гледам ги и много им се радвам и се 4удя как да се "заразя" от тях.знам 4е някога ще стане и се моля да е по скоро не искам ве4е да 4акам.Пожелавам на вси4ки нас по скорошно забебване :wave:


*
Още като се запознах с моята половинка, той ми каза, че има проблем и че ако искам да бъда с него единственият начин да имаме дете е чрез инвитро. Тогава бях силна, приех го проблема, нито за миг не съм завиждала на близки и познати, че те могат да забременеят по естествен начин и забременяваха, а аз не. Подкрепях човека до себе си, казвах му, че ще се борим докато стане бебето, че щом се обичаме ще стане.
Но дойде ред на инвитрото, последван от неуспех и се промених, много съм объркана от самата себе си, ужасно трудно ми е. Моята най-близка приятелка вчера ми съобщи, че е бременна. Разплаках се пред нея, почувствах се една такава сломена, малка и много тъжна.
Нейният мъж е моряк и пътува с кораб, зимата си говорехме за техните и нашите планове - за бебета и др. Тя ме попита кога ще правим инвитрото и аз отговорих "през май", тя се зарадва и ми казва "тъкмо и моят любим се връща в началото на май, и ние почваме да правим бебе и двете да забременеем по едно и също време", това беше нашата мечта. Да споделяме бремеността заедно, казвахме си как желаем да ходим на разходки в морската градина, как ще си гледаме децата едновременно и т.н.
Колко логично беше при тях да стане , а при нас не, но аз не очаквах, че така ще ме заболи. Споделих с любимия, а той ме упрекна, че така съм й завидяла на приятелката, каза ми, че трябва да се радвам за нея, но и също, че не може да разбере каква е точно болката при жената. Той също копнее за дете, но някакси по друго гледа на нещата, след неуспеха страдахме заедно, но скоро той ми каза, че е приел загубата и вече гледа напред с надежда. Чак му се възхитих, а аз тъкмо си мислих че се възстановявам вече и хоп новината вчера отново ме върна към тази пропаст-болката, при положение, че го очаквах да стане. Сега ме е яд на мен, как е възможно да реагирам така, защоооо???? Защо не мога да бъда по-силна, защо се обърнаха така нещата, защо се разплаках пред приятелката си???? Защо не минава тази болкааааа???
Може би като започна втория опит, тогава да почувствам облекчение и да бъда окрилена с надежда!
Сега и двете ми приятелки са бременни, всички тук казваме "аз много се радвам за тях, ама ми е мъчно, че аз не съм" и това е най-вярното изречение. Само ние, които минаваме през трудностите по пътя към така желаната бременост знаем какво означава.
*

    rally_g

  • ****
  • 959
  • Искам да бъда добра!
St,

много добре разбирам как се чувстваш. Според мен причината да изпитваш и да продължаваш да изпитваш тази силна болка е, че това ин витро е било първият опит с реални шансове да се получи, т.е. преди това си знаела, че практически е невъзможно да стане. Ние опитваме от 2 години, при нас не е устновена причината все още. Интересното е, че с времето (поне при мен) не става по-трудно, а напротив, по-леко. Първата година ми беше най-кошмарна, не бях на себе си от мъка, бях непрекъснато в депресия. Сега съм много по-различна. Осъзнах някои неща - изпитанието през което преминаваме ни дава възможност да "приложим" няколко алтернативни типа поведение - 1)да си съсипем живота в мисли "защо точно на мен/нас се случва това", т.е. в самосъжаление и да пропуснем всички малки радости в живота си; 2) да приемем това, което ни се случва без да задълбаваме в посока "защо", като същевременно правим това, което зависи от нас за постигане на така желаната цел(което също не ни гарантира успех); 3) да се примирим с идеята, че може и да не ни споходи това щастие - биологично майчинство, продължаваме да се борим и/или осиновяваме. Все още съм на фаза 2, чувствам се значително по-спокойна и по-добре от по-рано. Истината е, че ако правим, каето зависи от нас (в твоя случай ин витро) - няма смисъл да се терзаем, защото не можем да повлияем на крайния резултат, т.е. не е по силите ни да променим обстоятелствата, съдбата, орисията си, лошия късмет, наречи го както искаш, но е точно така. Терзаем се за нещо отвъд нашите лични способности да променим.
В една друга тема ме беше цитирала във връзка с др. мое изказване, като пишеше, че нищо не ти е тежало толкова (не си изпитвала така мъчително липсата му) както несполуките в репродукцията. Да, съгласна съм, детето е много по-голяма ценност от всяка материална придобивка, но все пак, смея да твърдя, до голяма степен зависи от това как си настроена. Ако непрекъснато, особено като виждаш други деца, търсиш отговори на множество въпроси, тормозещи съзнанието ти, логично е да те боли силно, да рониш сълзи, да страдаш мъчително, защото ти (и аз - по-рано) започваш да ровиш в незарастнала рана, понякога дори не си даваме сметка какъв мазохизъм е това... Сега знам и си налагам да не мисля по тези въпроси, трябваше ми време, за да го постигна, не казвам, че не боли понякога, но вече по друг начин, вече мога да видя новороденото бебче на приятелката си - да го взема на ръце, да прекарам цял ден с нея, помагайки и и дори да не се запитам, а защо и на мен не ми се даде това щастие - просто гоня тези мисли преди да са почукали дори. Повярвай ми, така е по-леко, другото те обрича - терзаеш се за нещо, което не си в състояние да промениш - освен до лудост и психоза, злоба и лоши мисли, затваряне и депресия, до друго не виждам как би могло да доведе.
Искрено ти пожелавам следващият опит да е последен:).
 
ЗА КООРДИНАТИТЕ НА ИЗПИТАНИ СПЕЦИАЛИСТИ ПО РЕПРОДУКЦИЯ ВИЖТЕ http://www.zachatie.org/modules.php?name=Content&pa=showpage&pid=6